Лятото – работа в Испания, зимата – помощи в България

Групата от съмнителните кандидати за обезщетение от 39 души постепенно нараства на 53-ма. След проверка се оказва, че от тях само при четирима има съответствие между датите на влизане и на излизане от страната с тези на декларираните работни дни зад граница.

„Имаше случай, при който за три дни лицето е отишло до Испания, върнало се е с микробус през ГКПП Гюешево, а желае да удостовери период на осигуряване за 10 дни. В други случаи хората изобщо не са напускали България в периода им на „работа“ в Испания“, добавя Карамфилка Чолакова, началник на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“.

Историята е от началото на 2018 г., но случаят е особено показателен как с малко изобретателност може да се черпят големи суми от бюджета под формата на помощи за безработица. Според работодателски организации проблемът е сериозен и макар да засяга сравнително малко хора, решение за него все още няма.

„Получаването на обезщетения на база дохода от последната ти работа в чужбина е позволено по еврорегламентите за т.нар. социална сигурност. В същото време тези правила позволяват недобросъвестни хора да се възползват от тях. Например те не пречат на човек от Сандански да регистрира фирма в Серес и да осигурява за някакво време група българи, които после да дойдат у нас и да получават високи обезщетения“, коментира за „Капитал“ Ивелин Желязков, директор „Тристранно сътрудничество“ в Асоциацията на индустриалния капитал.

Три дни работа, цял месец доходи

Безработните, върнали се от чужбина, имат право да се регистрират в бюрата по труда и да получават помощи като безработни тук. Сумата често е значително по-висока от средната за страната, тъй като работилите зад граница в повечето случаи се осигуряват на по-висок доход. Има обаче и друг момент – по силата на няколко европейски регламента (ЕО №883/2004 и ЕО №987/2009) някои от тях се възползват от законови вратички, за да получават по-високи плащания.

Управителят на кантората „Ексо консултинг“ Цветанка Гинева коментира, че тъй като всяка страна на ЕС има собствена социалноосигурителна система, са въведени специални правила. Те координират националните системи за социална сигурност на държавите членки, за да бъдат гарантирани и защитени правата на всички граждани на съюза, когато те пътуват в Европа, преместват се, работят, учат и т.н. в друга държава членка.

Правилата пряко засягат и обезщетенията за безработица. Докато според българската правна рамка при изчисляване на размера на това обезщетение се взема предвид средният дневен осигурителен доход за последните 24 месеца, по правилата на ЕС има различни варианти. Ако човекът има трудов стаж в страната, при отпускане на обезщетението за безработица се вземат предвид само доходи, получавани от него от последната му работа в България от трудово или служебно правоотношение, независимо от продължителността на този период, обяснява Гинева и допълва: „Ако лицето се регистрира в България да ползва обезщетение за безработица и няма дори един ден осигуряване в България, обезщетението се изчислява на база среднодневния осигурителен доход от последната му месторабота в съответната държава – членка на ЕС.“ По думите й именно тук се явява и ролята на държавата да следи дали декларираните тук трудови договори от чужбина са реални и дали не става въпрос за вид измама.

Има ли решение

Според Бертрам Ролман, който управлява групата „Пирин-текс“ в Гоце Делчев, проблемът с работната ръка е масов. „Особено болезнен е фактът, че хиляди хора се възползват от пропуски в социалноосигурителното законодателство, позволяващи им след съвсем кратък престой в някоя от богатите европейски държави да получават много високо обезщетение за безработица от НОИ. Това е една много добре разработена и известна всекиму легална схема, която подбива изключително силно пазара на труда в България“, коментира Ролман.

Изпълнителният директор на Браншовата организация по текстил и облекло Йордан Беловодски казва, че тези случаи могат да се ограничат, ако се въведе т.нар. падаща скала. „Идеята е по-високото обезщетение да се плаща за срок три месеца, а след това тази сума рязко да намалява“, обясни той пред „Капитал“. По думите му само така хората ще бъдат насърчени отново да се върнат към пазара на труда. Беловодски добавя, че вече е проведена среща с експерти на НОИ, социалното министерство и вицепремиера Томислав Дончев по тези въпроси.

„Надяваме се на някакво решение, защото в нашия бранш са заети 100 хил. души“, добавя той. Според него някои от завърналите се предпочитат да работят на черно тук и в същото време да получават обезщетения за безработица.

От Българската стопанска камара (БСК) уточниха, че обезщетенията първо се плащат от НОИ, а след това другата държава възстановява сумата. Според зам.-председателя на БСК Димитър Бранков обаче процедурата е твърде тромава и дълга. От друга страна, у нас трудно се контролира режимът на адресна регистрация по настоящ адрес.

„В резултат възникват спорни основания за преценка на уседналостта на лицата и това кой в крайна сметка трябва да им плати тези обезщетения – НОИ или страните, в които тези хора са работили“, коментира той.

Лятото на работа, зимата на помощи

Според експертите на НОИ най-голям е броят на изплатените обезщетения през зимата (декември, януари и февруари) и през първите месеци на пролетта (март и април). След това в резултат и на сезонната заетост техният брой намалява.

По данни на осигурителния институт хората с парично обезщетение за безработица от друга държава през 2019 г. са почти 13.9 хил. души (при 13 903 през 2018 г.). Средният размер на обезщетението, което получават, е 66.96 лв. на ден, или грубо по 1300 лв. на месец. За сравнение – общият брой на хората с право на парично обезщетение за безработица през 2019 г. е над 235.4 хил. души. А средният размер на изплатеното от НОИ е 24.51 лв. на ден, или грубо по 490 лв. на месец.

Опитите за заобикаляне на системата не се ограничават само с работа зад граница, а бюлетините на осигурителния институт изобилстват от примери. Един от емблематичните случаи е от миналата година в Кърджали, когато обезщетение за безработица са поискали и 17 души, „наети“ от човек, който е починал през…1977 г. Всички те са били назначени като „сезонни работници в земеделието“.

Според управителя на дружеството всички те са извършвали земеделска дейност край Момчилград, собственост на лице с инициали Ф.С. Впоследствие се оказало, че договори за ползване или отдаване на имота под наем за стопанската година няма, а самият собственик на имота е починал през миналия век.

Куриозен е и друг случай – магазин за „всичко“ в родопско село с 50 лв. дневен оборот имал сериозно текучество на служители, но всички те за кратко били осигурявани на по 2600 лв. След проверка се оказва, че счетоводителката, наета от собственичката на обекта, се е превърнала в „производител“ на фалшива заетост с цел след това хората да взимат помощи за безработица. Следва проверка в още няколко фирми със същата счетоводителка, а собственикът на една от тях признава, че хората са „назначени с цел да поработят и да отидат на борсата…“.

Опитите за измама и легално „точене“ на НОИ и европейския бюджет не са новина. Решението на въпроса обаче е в ръцете на контролните органи и тяхното желание за справяне с „постоянното присъствие“ на определени хора в регистрите на бюрата по труда. Дори и да е сравнително малък, техният брой е показателен за нуждата от мерки, които да не се ограничават единствено с кампанийни проверки и акции.