Труд: „Защо Пеевски се завърна в политиката?“ е въпрос, който не се харесва на кръга „Капитал“
-
- октомври 29, 2021
Не Пеевски, а Прокопиев размахва пръст на Америка
Паниката, която е обзела Иво Прокопиев през последните два месеца и особено след като стана ясно, че Пеевски се връща в политиката, започна да дава своите резултати. Защото присъдружните му медии от кръга „Капитал“ все повече изпадат в ступор и не знаят как да реагират на взетия от ДПС твърд курс за разобличаване на олигархичното задкулисие у нас. След налагането на санкциите по „Магнитски“, нещата действително се обърнаха на 180 градуса, но вместо Движението за права и свободи да се разграничи от Пеевски, както погрешно са се надявали хората на Прокопиев, партията застана зад него. И не само подкрепя стремежа му да изчисти името си от обвиненията, но и на практика унищожи предварително начертания от Прокопиев сценарий за тези санкции. Сценарий, писан в офисите на групировката „Капитал“ на ул. „Иван Вазов“ ? 20 и който със сигурност е съдържал няколко точки – че ДПС ще отблъсне Пеевски, че последният никога повече няма да бъде шилото в торбата, което да боде по въпроса как забогатя Прокопиев по времето на Иван Костов, както и че олигархичният модел на бизнесмена от Разград, превърнал се в символ на завладяната държава, ще продължи да съществува необезпокоявано.
Грешни се оказаха обаче сметките на Прокопиев. За негово съжаление, сега Пеевски е на гребена на вълната, но не в негативен, а в изцяло конструктивен смисъл, което може бързо да заличи дълго налаганата фалшива мантра на „Капитал“ за негативния му образ. Пеевски от седмици обикаля страната и избирателните райони, контактува директно с хората, излага своята позиция и вижданията си за развитието на страната. И избирателите виждат със собствените си очи, че това е човек от плът и кръв, а не чудовището, което медиите на Прокопиев демонизираха и „рисуваха с четчицата“, както се изрази самият Пеевски, цели 10 години.
Преди седмица вестник „Капитал“ анализира с почти сакрално благоговение във водещия си материал, въпросът „Защо Пеевски се завърна в политиката“. Анализират журналистите на Прокопиев, правят изводи – че ДПС било заложило себе си в опит да спаси Пеевски, че е жертвало международната си репутация и възможността да е в коалиция с която и да е партия, че издигането на Пеевски във Велико Търново било поредната стъпка от превземането на региона. И как този град бил умален модел на управлението ГЕРБ-ДПС. Вчера другият стълб от медийната империята на „Капитал“ – сайтът „Свободна Европа“, в който работят някои от най-видните журналистически марионетки на Прокопиев като Иван Бедров и Полина Паунова, повтаря същата опорна точка. Но и прави подмолен опит да противопостави ДПС на САЩ, знаейки много добре, че партията е в прекрасни отношения с американската администрация и че евроатлантизмът на движението никога не е бил под съмнение. Отговорът на ДПС естествено не закъсня и за пореден път даде да се разбере, че движението повече няма да търпи нито за миг подобно поведение. В официалната си позиция партията акцентира, че евроатлантическият избор е ценностен за нея, същият е неотменим и именно поради тази причина не би допуснала каквито и да било спекулации по този въпрос, още повече когато са инспирирани от задкулисието в България, в лицето на кръга „Капитал“.
„Той размахва пръст“ на Америка, спекулира Иван Бедров във въпросната публикация в „Свободна Европа“ по повод кандидатурата на Пеевски за депутат, но на тази манипулация не само електоратът на ДПС, но и никой в България повече не би се вързал. Не само защото кандидатирането на Пеевски е негов личен и на ДПС избор и никакви санкции от други държави, пък били те и от страна на САЩ, не са пречка българският избирател сам да преценява на кого да гласува доверие. Каквато между другото се оказа и позицията на американското посолство в София и която със сигурност изобщо не се е харесала на Бедров. Но и защото изясняването на истината в крайна сметка е на път да изобличи самия Прокопиев и да стане ясно, че през цялото време „добрият олигарх“ всъщност е размахвал своя собствен пръст към Америка. Дирижирайки чрез многобройните си връзки и контакти дори и санкциите по „Магнитски“ спрямо Пеевски. Така че важният въпрос всъщност изобщо не е защо Пеевски се завърна в политиката, а какво е обещавал Прокопиев и на кого, за да бъде ударен врагът му и защо сега олигархичният модел „Капитал“ е уплашен, че събитията не се развиват по предварително начертания сценарий.
А Пеевски се завърна в политиката и под светлините на прожекторите по три причини и те изобщо не са тези, които му се искат на Прокопиев.
Първо, това очевидно е преценката, че независимо от всичко фигурата му си остава достатъчно силна, за да успее да консолидира избирателите на ДПС, а както е известно, Пеевски се ползва с подкрепата на местните структури, в които е изключително добре приет.
Втората, разбира се, е установяването на истината за санкциите. Тази причина нееднократно беше заявявана в последните месеци, както от ръководството на ДПС, така и от Пеевски. „Капитал“ естествено няма очи за нея, не иска, а и няма как да я посочи в „анализите“ си. Защото да се твърди, че Пеевски се е занимавал с уреждане на българско гражданство, че е замесен в „оказването на отрицателно въздействие върху политическия процес в България по време на местните избори“ през 2019г. и прочие очевидно нереални неща, изисква реакция. Не само чисто човешка и първосигнална (впрочем Пеевски още на 2 юни, часове след санкционирането си, ясно заяви, че разпространените мотиви за наложените му санкции не съдържат нито един верен факт, както и че е наясно, че ангажираният значителен финансов и политически ресурс от страна на медиен олигарх и приватизатор (б.ред. – разбирай Прокопиев), парадиращ с добрите си контакти, които използва срещу своите опоненти, е допринесъл за дискредитирането му), но и реакция, която да позволи публично изобличаване на хората, които са допринесли за това един български гражданин да бъде набеден в корупция от трета държава. В този смисъл връщането на Пеевски в политиката ще позволи заставането му рамо до рамо с хората от партията, които в последните месеци ясно посочваха виновниците за тези санкции и че същите са изфабрикувани в офисите на „Капитал“. А доказателства за последното има и те недвусмислено бяха споменавани, както от Йордан Цонев, така и от Илхан Кючюк и Мустафа Карадайъ. Според Цонев доказателствата са поне три – първото и най-важно е, че отправените обвинения сами по себе си са абсолютно несъстоятелни, второ, че определени лобисти публично признаха (става дума за Маршал Харис, лобистът на братя Бобокови, който редовно ползва трибуната, която Прокопиев му осигурява чрез медиите си), че са участвали в процеса, макар че в цялата тази процедура същите нямат място, и трето, че една от влиятелните фигури в кръга „Капитал“ – бившият сътрудник на ДС Илиян Василев, също е знаел предварително за санкциите.
Освен установяването на истината за наложените санкции и чисто политическите и електорални ползи за ДПС от включването на Делян Пеевски в избирателните листи, несъмнено има и още една, трета, изключително важна причина за завръщането му в политиката. И тя е, че в качеството си на народен представител Пеевски ще разполага с много по-широка трибуна за изобличаването на обвързаностите на кръга „Капитал“ и срастването му с властта до степен, превръщаща го в символ на завладяната държава. Именно тази трета причина така влудява Прокопиев и затова можем да очакваме, че ударите по Пеевски и ДПС на страниците на „Капитал“, „Дневник“, „Свободна Европа“ и присъдружните им издания, ще се умножат в геометрична прогресия през оставащия месец до изборите. А Иван Бедров и Полина Паунова ще бъдат принудени да измислят все нови и нови спекулации и да се опитват, както и досега, да заблуждават обществото. Неосъзнавайки, че така само помагат на Пеевски, защото когато истината се казва ясно и на висок глас, същата има свойството да разбива и най-добрата манипулация. А техните, като тази, че ДПС е в конфликт с Америка, или че кандидатурата на Пеевски представлявала размахване на пръст към евроатлантическите партньори на партията, са твърде елементарни.
Be the first to leave a review.
