Председателят на ОбС-Дупница Костадин Костадинов: Днес е празникът на нашия град – денят, в който се прекланяме пред неговия небесен покровител Св. Иван Рилски

Уважаеми съграждани,
Днес е празникът на нашия град – денят, в който се прекланяме пред неговия небесен покровител Св. Иван Рилски и благодарим за закрилата му над това място, което всички наричаме родно. В много от древните езици понятията „град“ и „дом“ са се назовавали с една и съща дума. И в това има дълбок смисъл, защото градът не е просто сбор от сгради, не е географска точка, той е общо обживяно пространство, той е общ дом. Тук са нашите приятели, колеги, семейства, тук са децата ни. Тук всички сме съмишленици в общата кауза – да направим Дупница не просто добро място за живеене, а извор на сила и вдъхновение, място, където децата ни ще сбъдват мечтите си. Днес благодарим на предците ни, положили в темелите на града сърцата, вярата и идеала си за общо бъдеще. Гордеем се с просветители като Христаки Павлович – Дупничанин, с писатели като Димитър Димов, на когото отдаваме дължимото признание, с предприемачи и благодетели като фамилията Чапрашикови, с художници като Алцек Мишев и Николай Янакиев, с учени като акад. Георги Наджаков, с артисти като Невена Коканова и много други дупничани, разнесли славата на града ни в България и по света.

На този ден ни обединява и благодарността, която всички дължим на нашите съграждани медици, които в страшното време на пандемията – вече повече от година, ежедневно влизат в ада на новото зло, за да спасят животите ни и рискуват своите. Трудните времена винаги раждат герои. Днес те са сред нас – героите в бяло, тези, чиито очи успяват и над защитните маски да ни вдъхнат надежда, които боледуваха, изолираха се от семействата си, без да знаят кога ще ги видят, дали ще ги заразят и дали ще могат да ги спасят, но въпреки това продължаваха жестоката битка за живота. Тези, които всеки ден и до днес гледат смъртта право в очите, всеки ден се изправят пред ужаса, който вирусът оставя след себе си, тези, които правят трудните избори вместо нас… Тяхната саможертва, професионализъм и хуманност превръщат дни като този в истински празник! Благодарим ви от сърце! Поклон!

Скъпи съграждани, днес е ден за равносметка, за памет и признателност, но и ден за планове за бъдещето и мечти. Нека ни обединява любовта към родната Дупница и желанието да преодолеем пречките и различията, за да я направим наш истински общ дом. Едно дванайсетгодишно мъдро момиче беше написало за родния си град: „Чувала съм, как някои възрастни се ядосват, че нашият град е много шумен или мръсен… Аз пък мисля, че той просто има нужда от много обич“.

Бъдете здрави, сплотени и вярвайте в доброто ни общо бъдеще! Обичайте Дупница!

Честит празник!