Как един британец и жена му успяха да стигнат за сватбата на дъщеря си в Гоце Делчев
-
- октомври 13, 2021
Седяхме там и не смеехме да говорим. Големият мъж в униформа не показа нищо с изражението или поведението си. Той внимателно прегледа документите. Сърцата ни забързаха, но времето сякаш спря. Жена ми на задната седалка странно мълчеше. Чух само дишането й. Джордж, нашият шофьор също не трепна – може би това беше българското в него. Горещината и напрежението бяха непоносими. Всички се втренчихме в дървената бариера само на метър пред нас. Ако със сила на волята можехме да го накараме да се махне от пътя ни – той би бил на практика в орбита.
По време на лятното блокиране всеки ден имаше съобщения за ограничения за пътуване. Държавите променяха цветовете за разпространение на вируса между зелено, жълто и кехлибарено по-често от светофарите на пътя. Или не можете да пътувате до там, или бихте могли, но след това да не пътувате обратно у дома. Разумните хора взеха разумно решение да останат във Великобритания.
Ние не го направихме. Имахме сватба да празнуваме. Или по -точно, сватба, която да празнуваме отново. Сватбата на дъщеря ни на 3 юли беше прекрасен и запомнящ се ден. Първоначалната дата беше година по-рано, но броят на гостите би бил ограничен до шепа. Неохотно беше отложена.
Денят на свободата, когато всички ограничения за пътуване трябваше да бъдат премахнати, беше планиран за 21 юни. Всичко изглеждаше добре, докато не се отложи сватбата. Страхът беше, че сватбените гости ще останат ограничени до 30, но правителството реши да отмени това точно преди сватбата. Четирима от семейството на Джордж направиха тестове за Covid, долетяха от България, отново направиха тестове и бяха изолирани за 5 дни в Лафборо. И така осемдесетте семейства и приятели отпразнувахме сватбата на Хана и Джордж в прекрасна селска къща в Лестършир. Носехме маски, но можехме да танцуваме навън. Това беше английската сватба.
Българският празник беше планиран за три седмици по-късно в малко градче, наречено Гоце Делчев в южната част на страната. Мястото на сватбата беше наето и бяха поканени 65 гости. Нямаше ограничения за броя, а България беше в кехлибарената зона. В сравнение с британските разправии, това щеше да е парче торта Гараш.
Бяхме дали на човека нашите паспорти, нашите ваксинационни сертификати, нашите отрицателни резултати от PCR теста, дори нашите сертификати за тестове за владеене на велосипед. Той измърмори нещо на български. Трябваше му още един документ. Джордж прерови всеки лист хартия, който намери. Обади се на леля си по телефона. Българският е напълно неразбираем за необученото английско ухо, но личеше, че не се чувства добре. Сърцата ни леко потръпнаха. Но след това беше намерил някакъв документ в жабката и го предаде. И все още нямаше изражение или признаци от официалното лице. Може би българите са точно такива. Бяхме резервирали полетите си за Гърция още през май, с намерението да стигнем до Гоце Делчев. Избрахме easyJet от Лутън, само за да сменим изходящия полет за полет от Гетуик. Имам златно правило – винаги кацайте там, където е колата ви. И така, разбрах, че можем да шофираме до Лутън, да вземем влака за Гетуик и да вземем колата си от Лутън, когато кацнем там. След това изходящият полет беше отменен, така че ние резервирахме и двата полета от Станстед с Ryanair и успешно получихме възстановяване на първоначалните ни полети. Още разправии и формалности, но бяхме доволни от себе си. Щяхме да летим до Солун, да прекараме няколко дни там и след това да преминем през границата до Гоце Делчев за сватбеното тържество № 2. След това да се приберем в обратната посока.
България беше в кехлибарения списък на Обединеното кралство – така че бяхме готови да преживеем изолация, когато се върнем у дома. Малка цена за прекрасната перспектива за пълноценен български сватбен празник. Въпреки че делта вариантът се разпространява в Обединеното кралство, процентът на Covid в България е нисък. Всичко беше добре. Всъщност нещата станаха още по-добри, когато нашето правителство обяви, че България ще стане зелена от 19 юли.
Какво би могло да се обърка?
На 11 юли в България се проведоха предсрочни общи избори и бе избрано ново правителство – партията „Има такъв народ“, ръководена от музиканта и телевизионен водещ Слави Трифонов. На 19 юли новият здравен министър Стойчо Кацаров обяви, че Великобритания се добавя към червения списък на България. Няма да бъдат допускани британци в България. Хиляди туристи, които бяха резервирали да летят до източните плажове, трябваше да отменят полетите си. България беше зелена за нас, но Великобритания беше червена за тях. Нямаше да ходим на партито…..
Практически вряхме в колата. Както Джордж се стараеше да обясни, тя не беше от същия клас като автомобила под наем, който бяхме карали. Това беше прекрасна яркосиня климатизирана Toyota Yaris. Колата, в която бяхме сега, нямаше климатик и въздух. Таблото се държеше с изолационна лента. Прозорецът от страната на пътника беше залепен. Нямаше кислород. Не че имаше значение, тъй като в колата не се дишаше.
Ако бяхме резервирали полети до София, щяхме да можем да си върнем парите. Гърция все още приемаше британски туристи, така че нямаше начин да получим възстановяване на сумата. Никога не сме били в Солун и две години не сме имали подходяща почивка. Така че все пак решихме да отидем.
Джордж и Хана вече бяха на медения си месец на гръцките острови. Българин със съпругата си няма да има проблем да се върне в България, така че присъствието им на собственото им сватбено тържество беше сигурно.
Джордж говореше със семейството си. Обсъждаше се една луда идея. Може ли по някакъв начин да бъдем пренесени през границата? Сега бяхме родители на жена, която беше омъжена за българин. Проверихме дребния шрифт. Ще бъдат допуснати близки роднини на българи – но това бяха съпрузи и деца на местни българи. Бяхме отстранени на две крачки от целта.
Може би бихме могли да влезем, защото пътувахме от Гърция, а не от Великобритания? Още един хубав опит. Трябваше да сме в Гърция поне месец, за да ни бъде позволено. Жена ми беше убедена, че правилната сума левове ще убеди един не толкова скрупулен граничар да си затвори очите. Въпросът беше само колко. Това ме притесни, тъй като бях убеден, че тя ще плати почти всичко, за да бъде там. Въпреки факта, че парите могат да говорят, Джордж не ни съветваше за това. Не искахме да влизаме в България, само за да прекараме посещението си в бивша комунистическа полицейска килия.
Най-добрата й идея беше и двамата да се скрием в багажника. Гений. Защо някой би проверявал? И ако го направеха, можехме просто да се преструваме, че играем игра или нещо подобно. Колкото и да обичам жена си, имам дълбок страх от затворени пространства, от които не мога да избягам. Иначе щях да съм за. Сега тя беше на ред. Със сигурност бихме могли да открием скалиста пътека през планините, далеч от погледа на всички служители, под наметалото на тъмнината. Тя можеше да си представя, че е Джули Андрюс, но аз не съм Кристофър Плъмър.
Любимият ми вариант беше просто да счупя бариерата – и аз бях гледал твърде много филми…. Беше хубаво шофиране отвъд Солун – покрай няколко големи езера, галени от Егейско море и криволичещи през планините. Около 3 часа в нашата чисто нова Toyota Yaris хибрид. Така че нямахме толкова много за губене. Карахме до границата, стискаме палци и всичко друго и разчитахме на тезата: „Аз съм британец и не разбирам какво ми казвате“. …. Това не беше толкова план, колкото крайна мярка, хит и надежда. Бяхме прекарали голяма част от нашите няколко дни в Гърция, опитвайки се да резервираме кола под наем, с която да можем да влезем в България, когато осъзнахме, че това е невъзможно, изглежда имаше национален недостиг на коли под наем. Паркирахме в Като Неврокопи, тихо село на 12 км южно от гръцко-българската граница и изчакахме Джордж. Паркирахме наетия Yaris възможно най-дискретно встрани от пътя – като се има предвид, че той беше ярко син и най-новата кола в селото…. И се качихме в колата на Джордж за двупосочното ни пътуване до българската граница.
Бяхме почти на българския граничен контрол. Джордж загадъчно обясни, че леля му е препоръчала да преминем през лентата за камиони, а не една от тези за коли. Нямаше опашка. Спряхме се на бариерата, предадохме всички документи и зачакахме. Вероятно бяха само минути, но продължиха безкрайно. Накрая мъжът върна купчината документи на Джордж и каза още нещо неразбираемо. Той дори не погледна в колата, за да види кой е вътре или да провери дали приличаме на паспортите си.
Джордж сложи ръка на скоростния лост. Напред или назад? Загледахме се в бариерата. Малката дървена бариера започна да се издига. И преминахме триумфално.
Лелята на Джордж ни чакаше от българска страна. Не я бяхме виждали от английската сватба. Разбира се, ограниченията на Covid, здравият разум и медицинските съвети означават, че можем само да търкаме лакти за поздрав. Така че, разбира се, не я прегърнахме много силно, смеейки се и обменяйки думи на езици, които никой от нас не разбираше. Тя се качи на задната седалка и се потеглихме за Гоце Делчев. Хотелът вече беше украсен. Настанихме се в нашата прекрасна стая. Джордж ни закара да се срещнем с майка му, баба му и брат му. Отново, без прегръдки, честно. И по – късно открихме, че Хана си прави ноктите и косата, а денят завърши с голяма семейна вечеря.
Сватбеното тържество беше невероятно. Вкусна храна, прекрасни певци, блестящ цигулар, някои традиционни български брачни ритуали и много танци до ранни зори. По време на престоя ни също прекарахме прекрасен следобед в комплекс с открит басейн и натрупах малко български тен. Прекрасна страна е. И никъде няма британци.
Послепис
Както ни обясни Джордж, в България хората си правят услуги един на друг. Сватбеното тържество беше конкретен пример – всички певци, цигулари и мястото, бяха свързани с такива услуги. Направени и получени взаимни услуги. Това е тяхната валута – действия на любов и щедрост, които през целия живот и приятелство са в полза на всички.
Може би е уместно да споменем накрая едно странно съвпадение. Оказа се, че един от роднините на Джордж е съученик с началника на българския граничен пункт, този, през който семейството на Джордж ни беше препоръчало да минем.
Но се случи, че мъжът беше на почивка през тази седмица, така че няма начин да е нарушил правилата, за да ни пусне, като голяма услуга. Искам да кажа, той трябваше да остави конкретни инструкции на някой от граничните служители, а ние трябваше да преминем през тази конкретна лента. Предполагам, че ако това наистина се беше случило – полицаят щеше да знае кой е в колата и едва ли щеше да си направи труда да провери. Това са просто луди спекулации, но не би ли станала страхотна история?
Превод от unwrapping.blog
Be the first to leave a review.
