25 години от знаковото убийство на Андрей Луканов
-
- октомври 2, 2021
Аз ще издържа, те няма да издържат. И ще ме убият някой ден. Думите на Андрей Луканов, казани през лятото на 1992 година пред журналистката Велислава Дърева, се оказват пророчески, пише standartnews.com. Четири години по-късно, на 2 октомври 1996 година 40-тият премиер на България е застрелян пред дома си.
Днес, четвърт век по-късно, кои са Те, все още не е ясно. Но неразкритото убийство остави след себе си разрушени съдби, корпоративно пренареждане, партийни боричкания и геополитическо разместване.
През годините истината за октомврийския разстрел отнесоха в гроба много от главните действащи лица в онази, най-черна есен на българския преход, започнала с фалита на 17 банки и довела до гладните бунтове и Виденовата зима. Част от завесата ще се повдигне едва след 5 години, когато изтича 30-годишния давностен период за прашасалите томове по делото.
Клошар гръмна експремиера
На 2 октомври 1996 г. около 9,15 часа експремиерът Андрей Луканов излиза от дома си на емблематичната улица „Латинка“ в столичния квартал „Изток“ и се отправя към личното си „Пежо 306“, което е паркирано на около 15 метра от входа. В колата го чака шофьорът му Веселин Симеонов, който е негов съсед, случайно заместващ отсъстващия точно този ден бивш командос и личен бодигард на Луканов.Запътил се към работата си – българо-газовото енергийно дружество „Топенерджи“, той влиза в автомобила, Сименов врътва ключа, но точно тогава Луканов се сеща, че е забравил нещо. Излиза от колата, приближава се към домофона и опитва да се свърже със съпругата си – Лилия Герасимова.В този момент убиецът, облечен в дрехи на клошар, се приближава към гърба му откъм кофите за боклук, пуска на пътеката торбата си, пълна с ненужни стари картони и вестници, и стреля през дрехата си четири пъти. Три от куршумите, изстреляни със заглушител, попадат в гърба, един в слепоочието.Раненият пада на земята, а убиецът, пресича околните вътрешни дворове, влиза във вход на блок от съседната улица, увива пистолета „Макаров“ с 4-те останали патрона в ръкава на анцуга си и го пъха зад един радиатор под пощенските кутии. После захвърля якето и панталона и изчезва.
Убийството втрещява цяла България
Пътищата и летищата са блокирани. Разследващите обявяват, че килърът е чужденец и е напуснал с кораб страната. Твърди се, че е застрелян с автомат „Калашников“ по-късно в столицата на Украйна, Киев, докато се прибирал в апартамента си. Доказателствата в тази насока обаче са твърде оскъдни.Пробив в разследването идва едва 3 години по-късно. На 23 май 1999 г. на Капитан Андреево са задържани двама украинци – Александър Акимов и Владимир Шевчук, обвинени като заподозрени за убийството на Андрей Луканов. Те пък посочват други техни сънародници за преките извършители на покушението – Алексей Кичатов и Александър Русов.
Медии гръмват, че убийството е разкрито
Прокуратурата ликува. Задържаните правят пълни самопризнания. Според обвинителния акт Русов е прекият извършител, а Кичатов е негов помагач. Обвинение получава и екстрадираният от Прага строителен предприемач и шеф на фирма „Колонел“ Ангел Василев като поръчител, а като съучастници са подведени под отговорност шофьорът му Юрий Ленев и племенникът му Георги Георгиев – Голе. През 2003 г. и петимата са осъдени на доживотен затвор. „Решението е абсурдно!“ – обявяват по онова време адвокатите. „Справедливо е!“, контрира прокурорът Николай Кокинов.
Обратът. Набедените съдят държавата
Три години по-късно обаче Софийският апелативен съд ги оправдава, а през 2007 г. Върховният касационен съд постановява окончателно, че са невинни. Мотивът на висшите магистрати е, че самопризнанията са изтръгнати с мъчения в т.нар. „Къща на ужасите“ в Копривщица. И петимата подсъдими са оправдани и завеждат серия дела срещу България в Страсбург и успяват да осъдят държавата за общо над половин милион лева.Години наред сред най-големите заподозрени бяха едни от най-влиятелните хора по онова време – шефът на икономическия кръг „Орион“ Румен Спасов и босът на „Мултигруп“ Илия Павлов.
Отмъщение на „Орион“ или война с „Мултигруп“
Според разследващия по делото Ботьо Ботев версия номер едно за него си остава групировката около Спасов. Той се позовава на среща между Спасов и директора на Националната служба „Сигурност“ Юлий Павлов, който се заел да помирява като посредник враговете в навечерието на убийството. Луканов обаче бил непримирим, според разказа му по време на разпит през 1998 година. Враждата била на живот и смърт, защото според Ботьо Ботев, Луканов бил получил одобрението на Москва да се състави ново социалистическо правителство на мястото на Жан-Виденовото.
Той възнамерявал да извади папка със злоупотреби на кръга „Орион“, в които са замесени солидни фактори от управляващата БСП. Така или иначе, разследващите не успяват да докажат връзката, въпреки че в първите години след разстрела в ареста попадна като вероятен поръчител Райко Петров, набеден, че като зърнен бос е изнесъл житото на България.
Версията „Мултигруп“ се появи почти веднага след убийството. Повод за нея беше огласена среща между Луканов и Илия Павлов в Москва седмици преди фаталния изстрел. Дълго се твърдеше, че двамата така и не са се разбрали за посредничеството за руския газ. Години наред по-късно на преден план излезе таен Виенски тръст, в който хора, заграбили първоначалните червени куфарчета, увеличили на Запад богатството си по един или друг начин и решили да „вложат“ парите впоследствие в България. Луканов обаче се противопоставил, защото не искал да дели властта.Някъде през годините се появи и слухът, че Луканов отишъл на тайна среща зад Океана и вбесил руснаците.
Съдбата не прощава
От гледна точка на четвъртвековната дистанция, убийството на Луканов по-скоро обърка плановете, отколкото реши проблемите на нарочените за поръчители. Вместо второ социалистическо правителство, революцията роди СДС. Вместо дългата ръка на Кремъл, Костов стисна десницата на Сорос. Лукановите протежета полека напуснаха партията, но след това намериха достойни места сред политическия и съдебен елит. БСП преживя най-голямата си криза следващите години.
Илия Павлов последва съдбата на Луканов. Румен Спасов и Райко Петров си отидоха още преди десетилетие. Ангел Василев се превърна в отшелник. Прокурорът Кокинов напусна със скандал съдебната система. Сега е адвокат на жертви на катастрофи. Съдията, който произнесе доживотните присъди, светкавично се премести в чужбина. Съдиите, които оправдаха украинците, все още са в гилдията. А самите украинци – с парите, с които осъдиха България, започнаха нов бизнес.
Be the first to leave a review.
