Connect with us

Култура

Пиле мое

Published

on

ПИЛЕ МОЕ
Разказ, от книгата на разложа кара Бойка Асиова „Лудовица“
Познатата гарова глъчка. Свирки на тръгващи влакове, други свирки на идващи. Локомотивно пухтене, машинно съскане, хорско бръмчене. Високоговорителят каканиже равноизнервящо: Влакът за Бургас заминава на трети коловоз. Пътниците, снабдени с билети, моля да се качват. Влакът от Белград пристига на първи коловоз на 22 часа и 40 минути, закъснение 1 час и 55 минути. Моля пътниците…
Мъжът погледна часовника си и рече по-скоро на себе си, отколкото на човека до него:
– Не остана време.
– Закъде? – от учтивост попита съседът по бира.
– …за Видин – с неохота отвърна мъжът.
– Тамън три дни имаш да пътуваш дотам.
– Три дни? Що три? – той едва ли не взе насериозно подхвърленото от съседа по бира. Сякаш се хвана за него. В гласа му се усети нещо нервно, раздвоено, и беше доволен, че ще пътува толкова дълго, и не беше.
– Ами, толкова. Тоя влак, откакто се помня, за три дни стига във Видин – не се отказваше от твърдението си съседът по бира. Представи се за журналист и затова често ходел в командировка в тази посока.
– За три дни викаш…
Журналистът разбра, че човекът се измъчва от нещо, но види се, отдавна наситил се от слушане на човешки истории, си затрая.
Онзи напъваше да си каже мъката.
– Абе, от затвора излезох. – При това съобщение представилият се за затворник забеляза, че оня неволно трепна и побърза да го успокои. – Ти не се бой. Затворник съм, разбойник – не съм.
Истината е, че представилият се за журналист наостри уши и за нула време му минаха през главата минимум няколко причини, поради която гаровият му познат можеше да се притеснява.
Пътникът за Видин остави торбичката между краката си и след леко колебание бръкна във вътрешния джоб на сакото си. Журналиста го полазиха мравки, ама се направи, че си пие бирата. Човекът бръкна отляво, затършува отдясно и извади оттам пощенски плик, бая поомачкан. Подаде му го.
– Какво?
– Ами писмо. Прочети го… – повече с очи, нежели с глас настоя гаровият позна.
– Ама как така…
– Моля ти се, бе човече, прочети го! – настоя той и журналистът пое писмото.
Докато изваждаше листа и го разгъваше, пътникът го гледаше с широко отворени очи и в някакво очакване на присъда едва ли не.
Пиле мое…
Щом прочете обръщението, неволно погледна гаровия си познат. Той разбра точно неизречения въпрос и му отговори:
– Аз съм Пилето. Това съм аз. – И го подкани. – Давай натам.
Пиле мое,
Днес като останах свободна , рекох да ти пиша. Искам да те намеря в добро здраве и добър младежки живот…
– Това е от казармата още, тогава така ми пишеше: добър младежки живот – прекъсна го собственикът на писмото. – Давай натам!
Пиле мое…
…така, така, значи
… и добър младежки живот.
Ние сме добре. И аз, и децата, и старите.
Заклахме прасето малко по-рано, далеко е още Коледа, но в околията се е появил червен ветер и докторът рече да си колем прасетата, оти не отговаря.
Пазя от суджуците, та като си дойдеш, да си направим празник. Нищо, че още не е Коледа.
Бригадирът обещава, че тая година ще приключим добре с трудовия ден. Ти не се коси, че не можа да работиш. Живот и здраве, като си дойдеш ще наваксаме.
Жени се Минчето, на комшиите, но ние не ходихме на сватба. Знаеш, хората не искат на празника им да си облечен в черно. Нищо, не е страшно това.
Вчера, на Димитровден, ходихме с мама на гробищата. Не й е лесно, то се знае, ама не ти бере грех на тебе. Вика, че е съдба. Така било писано.
Четохме в „Дунавска правда”, че тази година е юбилейна и щело да има амнистия. Дано те хване.
Пиле мое, имай кураж и за нас не му мисли.
Чакам те…

– Е, к’во ше кажеш. Секога така ми пишеше: „Пиле мое…“ и реди натам другите работи.
– Ами, какво да кажа, хубаво писмо ти е написала жената.
– Абе, за хубаво, хубаво е. Ама другото… – гъткаше да сподели нещо непознатият на другия непознат и видимо чакаше той да го попита.
– Другото кое? – рече да не го измъчва с незаинтересуваност, а и в същото време не му се искаше да научава чужди страшни тайни. Откъде да го знае за какво е влязъл в затвора.
Пътникът за Видин сгъна със странна нежност писмото, нагласи го по старите свивки, погали го с грубите си пръсти и го положи обратно във вътрешния си джоб като в топло гнездо.
– Другото… Как да ти кажа, страх ме е да се прибера. Пустиха ме неочаквано и не можах да й пиша. Та сега не ме чака.
– Е-е-е, още по-добре ! Тъкмо ще я изненадаш – рече му, като имаше предвид прочетеното преди малко.
– Ама мене от това ме е страх – запристъпя гаровият познат, представил се за затворник, и замачка торбичката в ръце. – Та за колко викаш стига влакът във Видин? За три дни?
– Не, бе човек, така е думата. Така го пише Йордан Радичков. Че още от Европейската война влакът взема пътя от София до Видин за три дни.
– Тоя па кой е?
– Той е от Калиманци.
– Бе, не ме будалкай. Калиманци откога е потопено в язовира. Ти да си жив.
– Така де, ама Радичков не е на дъното.
– Се едно, за три дни викаш?
– Аз не викам. Така е думата. За три дни не, ама за шест часа си у вас, при жената.
– Шест часа? Малко е – нещо смяташе наум затворникът.
– Как щяло да е малко! Хората за шест часа земята опасват – взе да се дразни журналистът.
– Слушай, страх ме е да не найда некой при нея. От гара Видин до селото тамън преди разсъмване ще пристигна.
– Беля време. Е, това е, признавам си – изплю си съмнението човекът.
– Ай, стига, де! „Пиле мое…“ – я какво какво писмо ти пише, бе човек! – хвана се другият да прогонва страха от главата му.
– Абе, „пиле мое”, „пиле мое“… Никога по.рано така не ми е писала.
– Ама и ти никога по-рано не си бил в затвора, така ли е?
– Така е.
– Или си бил?
– Не съм, бе!
– Слушай, ама ти за какво си осъден? Извинявай! – не изтрая журналистът и го попита направо.
– Нема нищо. Не бех виновен, ама стана белята. Страшна беля! Тракторист съм. Обърна се машината и смаза шурея ми. Беше ми товарач. И го остави на место. Щом има смъртен случай – нема начин, присъдата не ти мърда. Та затова. Съдба. Таки било писано. Голема беля. Страшна…
„Влакът за Видин тръгва на 23 часа и 5 минути на седми коловоз. Влакът за Видин тръгва на…“
Човекът стисна торбичката, погледна другия с добри очи – като че се поколеба по-малко от миг и пое.
„Влакът за Видин тръгва…“ – потретваше говорителката и нашият човек ускори крачката към перона на седми коловоз.

Пиринско дело

Игри на волята! Перспективен математик и успешен мениджър от Гоце Делчев остави успешната си кариера и стана монах!

Published

on

Първият от ляво на дасно отец Натанаил, в средата отец Гавраил от от дясно Коцето Павлов - отец Михаил

Първият от ляво на дасно отец Натанаил, в средата отец Гавраил от от дясно Коцето Павлов – отец Михаил

Има някаква същностна прилика между брака и монашеството. Това не са два противоположни пътя, а пътища, които в много отношения са близки един на друг. Като индивид човекът не е напълно пълноценно същество, той се реализира като личност само в общуване с другия. В брака попълването на това, което не достига, става чрез намирането на втората „половина”, на второто „аз”, намирането на „другия”. В монашеството този „друг” е Самият Бог. Тайната на монашеския живот е в това, че замонашилият се ориентира изцяло живота си към Бога. Човекът се отказва съзнателно и доброволно не само от брака, но и от много други неща, достъпни на обикновените хора, за да се съсредоточи максимално върху Бога и да Му посвети целия си живот, всичките си помисли и дела. И в този смисъл монашеството е близко на брака. Неслучайно много отци на Църквата са сравнявали монашеския живот със съпружеския и са говорили за устремеността на човешката душа към Бога със същите изрази, с които са говорили за съпружеския живот. Показателно е, че един от основните текстове, използвани в аскетичната литература, посветена на монашеството, е библейската Песен на Песните.

Един млад и перспективен, успешен човек от Гоце Делчев избра именно да отдаде животът си на Бога. Името му е Костадин Павлов – повечето големи играчи в строителният бранш в района на град Гоце Делчев го познават. Коцето беше един от най – успешните мениджъри в най – голямата строителна индустрия. Успешен математик, вежлив и възпитан човек за чийто ценз са се борили не една или две големи бизнес компании.

Костадин Павлов е родом от Гоце Делчев, произлиза от бедно семейство, но от малък буквално проявява гениалност в училище. Ревностен истински православен християнин. От малък помага в църквата. Послушник става в Митрополията през свободното си време. Учителите за него казват, че няма нужда като се прибера вкъщи да учи уроците – той овладява целият материал преподаван в клас. Има случаи в училище по математика малкият Костадин, да поправя задачите на свои преподаватели, а на поставени задачи на републикански олимпиади да открива грешки. Според бивши негови съученици, талантът на Коцето бил толкова голям, че на училищни празници в Трето основно училище град Гоце Делчев директора да казва за него – такива деца трябва да станат откриватели или космонавти. Те не са за обикновени професии.

Въпреки че семейството му няма финансови възможности, Костадин е приет навсякъде където е кандидатствал слез осми клас. В София и Благоевград има гимназии, които предлагат допълнително стимулиране за него само и само да приеме да учи в тях. Но той избира родния Гоце Делчев. За него ПМГ „Яне Сандански“ в града е правилният избор. Средното си образование завършва блестящо, отново с безумен успех… Това прави впечатление на умен предприемач, който инвестира в млади хора искайки да развие екипа си.

Предприемачът прави среща с Костадин, предлага му той да плати образованието му след гимназията, а Костадин да приеме буквално да му стане дясната ръка в бизнеса. И нещата се случват. Още докато учи Павлов е въведен в сметките на фирмата, а уменията му донасят допълнителни печалби на инвеститора. След завършването на две висши образования, Павлов става вицепрезидент на строителната компания, в ръцете му са спесимени за сметки с милиони, може да си избере нов дом там където компанията му строи, можа ако иска кола да си вземе ,нова, нов модел… но Костадин избира да живее в родната гарсониера на семейството си, прави и само скромен ремонт, не иска кола… Животът му протича от офиса, през библиотеката в Гоце Делчев, през църквата и вкъщи… докато не идва денят в който той решава да сложи „край“ на светският живот и става монах.

Коцето оставя крупната си заплата, възможността да стане президент на компанията, имоти, коли и всичко което днес влече масите, оставя и родното си име извън стените на манастира и от скоро е отец Михаил. Вече е монах в Осеновлашки манастир „Света Богородица“ (Седемте престола) намиращ се в Стара Планина. Не е ясно защо избира да служи точно там, но се знае че в православният мъжки манастир в Софийската епархия на Българската православна църква, служат още двама от Гоце Делчев. Двама млади и перспективни като него единият бивш футболист – Георги Самаров приел монашеското име Натанаил и Илко Великов приел монашеското име – Гавраил.

Изборът е направен. Живот отдаден на Бога, а причината за това не е ясна – скрита дълбоко в душата на монасите.

 

Continue Reading

Култура

Почитаме Пресвета Богородица, извършила велико чудо, малко познато на света

Published

on

Денят 24 октомври е отреден на Пресвета Богородица, която почитаме с огромна обич, заради чудото, което сътворила

Денят 24 октомври е отреден на Пресвета Богородица, която почитаме с огромна обич, заради чудото, което сътворила. От края на XVII век в живота на християните навлиза нов празник, посветен на Божията майка, след като извършила едно невиждано за онова време чудо.

През 1688 г. Евфимия, сестрата на Московския патриарх Йоаким, се разболяла и болестта се оказала нелечима.

Жената била на смъртния си одър. Въпреки телесните страдания и слабост, болната Евфимия продължавала да се моли постоянно. Една сутрин, след продължителна и изтощителна молитва, болната Евфимия чула гласа на Пресвета Богородица.

Божията майка й казала, че в Преображенския храм има икона, която се нарича „Радост на всички скърбящи“ – „Всех скорбящих радост“.
Дева Мария поръчала още болната Евфимия да повика свещеника от храма, заедно с тази икона. Когато отслужи водосвет, болестта на Евфимия ще изчезне.

Но Божията майка заръчала още нещо. Когато Евфимия оздравее, да разказва на всички за чудотворната икона и да прославя милостта на Иисус Христос.
Чудното оздравяване на болната Евфимия станало точно на 24 октомври. Затова празникът се чества до ден днешен в прослава на Пресвета Богородица и на Иисус Христос.

Наричаме го Света Богородица – Всех скорбящих радост. Разчуло се надлъж и нашир за силата на чудотворната икона.

Много вярващи отишли в манастира, за да търсят спасение, здраве и утеха от чудотворната икона.

В една проповед е казано:

„Важно е как се отнасяме към скърбите. Ако започнем да униваме и роптаем, ако отслабне вярата ни, значи не сме добри християни.
Ако обаче, както много вярващи, с топла вяра и молитва прибегнем към Божията майка, която Господ приема като велика застъпница за нас и която винаги се моли за нас, то Всемилостивият Бог прощава греховете ни.

Прибегнем ли до нейното застъпничество, скърбите отстъпват.
Господ ни укрепява и ние излизаме от тези скърби с по-силна вяра. И заставаме по-близо до Бога, защото преодоляваме греховете си, а това значи, че вървим към Него.“

На 24 октомври вървете на църква, за да се поклоните на чудотворната празнична икона „Всех скорбящих радост“.
Помолете Божията майка да помага и закриля не само вас и вашите семейства, но и всички хора по Земята, защото времената, в които живеем са тежки.
Нашето спокойствие и сигурност зависят от спокойствието и сигурността на останалите хора.

На 24 октомври почитаме още паметта на Свети мъченик Арета и пострадалите с него.

Continue Reading

Култура

На 22 октомври почитамe паметта на Свети равноапостол Аверкий, еписикоп Йераполски чудотворец

Published

on

Свети Аверкий покръства 5000 езичници

Той живял през II век и бил трети епископ на град Йерапол, Мала Азия. Дейността му в града била свързана с много трудности. В началото християните били твърде малко. Аверкий употребил всички усилия да увеличи броя на членовете на Църквата. Бог го подкрепял чрез много чудеса.

При едно шумно езическо празненство той силно скърбял за заслепението на народа. Усърдно се молел на Бога да му помогне да просвети езичниците, да им отвори очите на правата вяра. На следващата нощ сънувал младеж, който му подал жезъл с думите: “Иди и съкруши със жезъла си началниците на заблуждението!“ Епископ Аверкий отишъл в езическото капище и разтрошил на късове издигнатите там идоли. Езичниците узнали за това и се спуснали към дома на Аверкий с намерение да го пребият.

Епископът не избягал. Спокойно излязъл на площада, като спечелил уважението на всички с осанката си. От площада почнал да учи народа в кого да вярва. Пред очите на цялата тълпа излекувал в името на Бога трима болни. Яростта на езичниците преминала в почит към Божия човек. На тях вече било ясно, че Христос е истинският Бог. На другия ден приели от него Кръщение повече от 5000 души.

С проповедническа цел Свети Аверкий обиколил Сирия, Киликия, Месопотамия. Бил и в Рим. Затова е наречен равноапостолен. Починал през 167 г. на 72-годишна възраст.

Continue Reading

Култура

Днес е малко известен, но специален ден! Почитаме светец, правил уникални чудеса

Published

on

Свети Иларион Велики възкресявал мъртвите

На 21 октомври Българска православна църква почита паметта на Преподобния Иларион Велики и на Свети Иларион, епископ Мъгленски.

Свети Иларион (291-372) бил монах-отшелник наречен Велики поради това, че бил пример на християнски подвиг, велик чудотворец и лечител, баща на монашеството по Светите Земи.

Родил се в Палестина, близо до град Газа. Изпратен от родителите си езичници да учи в Александрия, където приел Светото Кръщение и станал ученик на великия отшелник и баща на монашеството Свети Антоний Велики.

След време Иларион заминал за Палестина, където той и учениците му основали много манастири. Той изцелявал болни и луди, възкресявал мъртви, с което привличал към Христа хиляди хора. Странствал във Вавилон, Сицилия, Далмация и обърнал към вярата много езичници. Свети Иларион завършил земния си път в Кипър

Свети Иларион Мъгленски

живял през XII век. Той произхождал от благочестиви родители, които дълго време били бездетни. От това безплодие особено тъжна била майката. Тя често изливала скръбта си пред Божията Майка. Веднъж в сънно видение Света Богородица й казала че роди син, който ще обърне мнозина към светлината на истината. Тя наистина родила син, който бил наречен Иларион.

Получил солидно образование и на осемнадесетгодишна възраст станал монах. Бързо преуспявал в духовния живот Като игумен Иларион се грижел неуморно за спасението на всички братя. Подбуждал ги да се пазят от грехове, да живеят праведно и благочестиво.

Бичувал нетрезвеността. Изучил правилата на преподобни Пахомий Велики за аскетически подвизи, той често пъти по цели нощи прекарвал без сън. Станал широко известен със светия си живот. Във време на голям глад по неговите молитви празните житници на манастира се напълнили с пшеница. С нея той хранел не само своите, но и чуждите хора, които идвали при него за помощ. Охридският българският архиепископ Евстатий ръкоположил през 1134 г. Иларион за епископ Мъгленски.

В онова време Мъглен, град в Македония, бил известен като център на различни ереси. Свети Иларион започнал открита и смела борба срещу еретиците.

В беседи пред своето паство разкривал същността на православната вероизповед и изобличавал лъжеученията. Често излизал и в открити спорове с еретиците.

Те се озлобили силно срещу него и веднъж го били с камъни до смърт. Но Бог запазил живота му. Това чудо поразило враговете. И мнозина от тях приели православното учение. Свети Иларион тихо починал на 21 октомври 1164 година. Мощите му се оказали нетленни.

Много болни получавали изцеление от тях. В 1206 г. българският цар Калоян пренесъл тържествено светите мощи в Търново. При турското нашествие в края на ХІV век благочестиви християни ги скрили в подземие, където те дълго стояли. По-късно гръцки духовници ги открили и тайно ги пренесли в Цариград. Не е известно къде се намират сега тези свети мощи.

Continue Reading

Facebook

КАЛЕНДАР

октомври 2021
ПВСЧПСН
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

ПОПУЛЯРНИ