Руслан Стефанов: Инфлация и политическа нестабилност генерират допълнителна несигурност
-
- септември 15, 2021
Инфлацията и политическата нестабилност са два различни риска, които взаимно се подклаждат. Те създават допълнителна несигурност за фирмите и домакинствата. Това икономистът Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Той предупреди, че продължителната икономическа нестабилност може да вкара България и в дългова спирала.
Руслан Стефанов обърна внимание и на факта, че през последните две години страната ни регистрира бюджетен дефицит, макар и сравнително нисък. „Бюджетният дефицит също допринася за покачването на цените, но той не е заложен дългосрочно“, отбеляза икономистът от ЦИД.
Според него положителното е, че България има доста „стабилен бюджет през последните две десетилетия“. „Не очаквам в това отношение политическата криза да доведе до някакви съществени промени“, добави експертът.
Опасността от инфлация се засили съществено през последните от три до шест месеца в световен мащаб, като тенденцията не подмина и България. Централните банки на САЩ и Европа, Япония и Китай следят много внимателно случващото се. Повечето от тях смятат, че това е резултат от резкия скок на възстановяването на икономиките след дъното, достигнато по време на миналогодишната ковид криза.
„Покачването на цените има реален ефект върху българските домакинства и фирми, тъй като намалява техните разполагаеми доходи. Трябва да отбележим, че увеличаването на цените има своята основа и в увеличаването на доходите на гражданите. В момента, ако държите пари в банка текат такси, това натиска домакинствата и фирмите да изразходват тези пари, което допълнително бута цените нагоре“, обясни Руслан Стефанов създалата се ситуация.
Той смята, че в краткосрочен план това няма да има сериозни социални последствия за българското население, благодарение и на помощта, която получиха пенсионерите през последните месеци в размер на 50 лв., а до края на годината и 120 лв.
„Много български домакинства могат да имат сериозни затруднения, от гледна точка на разполагаем доход, през месеците от януари-март догодина, когато са основните плащания на енергийните сметки“, предупреди Стефанов.
Хората очакват реакция – опит за административно задържане на цени, особено в енергетиката, опит за намаляване на социалната цена за най-уязвимите.
„Политическата нестабилност води и до това, че действително в момента социално слабите получават подкрепа, от която имат нужда“, отбеляза икономистът от ЦИД.
Be the first to leave a review.
