Преподобна Стойна се явава в България преди 138 години

Преподобна Стойна – нейното име продължава да отеква като чудо и упование за хората от цяла България. Сляпата светица Преподобна Стойна така и не получава признанието на официалната църква, но това ни най-малко не спира безбройните вярващи в чудесата ѝ да идват в запазената одухотворена стаичка в черквата „Св. Георги“ в малкото село Златолист.

Днес 9 септември 2021 г. отбелязваме рождението на Преподобна Стойна и се прекланяме пред Силата на нейния дух и с Божествената Любов, с която продължава да ни обгръща.

Тъй рече Преподобната:

„Когато научих датата на смъртта си, не знаех какво е смърт. Бях шестгодишна.“

„Дадени ми бяха двете най-стръмни стълби за стигане горе до Силите: да се вдигам във въздуха, кога се моля, и да напускам тялото си за дълго време, като го оставям да лежи ни живо, ни мъртво, а аз да ходя по времена и места незнайни, облечена само с едната си душа. Има и трето, но и преди, и сега ме е страх да го спомена. Ако хората знаят, че съм с него орисана, ще ме пребият с камъни, а може и да ме заколят… Ей тъй без нужда някаква, само от единия страх… Непостижимото за ума винаги ни се струва заплашително за живота”.

„Дай на човека свобода и ще познаеш духа му”, са точните думи на Съвършената.“

”Любовта е за бедните духом! Най-голямата любов се дава на най-ощетените откъм дух. Не я чакай!”

„Всичко, що е повече от потребното, е вредно за душата и гибелно за тялото на всеки от нас… Вяра, свобода и братство – това е всичко, що ни е нужно!“

„Човекът идва на света, препълнен с дарове, и трябва, докато е жив, да ги раздаде на другите, без да чака отплата или да се надява на хваление. Човекът е чедо на небесата и тяхна свята надежда, защото само чрез людете Всевишният ще пребъде и утре, тъй както смъртните пребъдват чрез децата си.
Без човека Бог е немощен и безсилен…“

„Винаги става така: волята на всеки от нас поражда събитията от живота ни, а после се сърдим на Небесата.“

„Човешката душа е надарена да знае всичко, каквото иска да знае, стига да може да си го спомни или да си го представи. Това не е ни магия, ни вещерство някакво, а най-щедър дар на човека от Божия промисъл“

„Всяка среща е навременна. Дори срещата с Бога.“

„Ние, светиите, сме винаги с вас. Ние сме онези внезапни мисли, които ви идват наум eй така – без причина! Неочаквано и изненадващо. Онези мисли, за които си казвате: „Хрумна ми изведнъж… все едно някой ми го пошепна в ухото…“. Това сме ние. Някои от вас ни наричат интуиция, други ни смятат просто за свой случаен късмет… Ние сме онова добро и разумно, което ви минава през ум, когато трябва да вземете решение. Но вие често пренебрегвате съвeтите ни и слушате само себе си…“

„Всеки от вас винаги има повече от една възможност. И изборът ви после се оказва ваша награда или наказание.“

„Храмът е там, където е вярата. Ако човекът е пълен с вяра, той самият е храм.“

„Прошката е Боговото в човека.“

Цитатите са взети из романа:
„СЪВЪРШЕНАТА Преподобна Стойна, неканоничната светица“ – Неда Андонова
Худ. Пламен КАПИТАНСКИ