Фатме Вълкова: Гордея се с моя корен. Ще го пазя и предавам до последния си дъх!

Тя е победителят в конкурса за автентична народна носия на тазгодишния фестивал в Жеравна
Наградата за автентична народна носия на 13-я Международен фестивал на фолклорната носия ЖЕРАВНА 2021 получи Фатме Вълкова от гърменското село Дебрен. С какво носията впечатли толкова силно журито, че то я предпочете пред стотици други? За да разберем това, се обръщаме към младата дебренчанка, носителка на
наградата.
Моля, разкажете ни за себе си.
Казвам се Фатме Вълкова и съм от най-красивото и трудолюбиво село – Дебрен, разположено в Гоцеделчевската
котловина, между Пирин и Родопи. Завърших висше образование в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград, специалност Туризъм. Обичам да изследвам нашите корени , историята на фолклорната традиция, която са ни завещали дедите ни от далечното минало.
А Вие участвали ли сте във фолклорни състави?
Участвах в женската певческа група за автентичен фолклор в нашето село, която е основана преди 50 години от дългогодишния художествен ръководител Ибраим Бизьоков. Той ни научи на най-хубавите дебренски песни, които  са се изпълнявали преди век. Всяка от нашите песни говори нещо, разказва за живота ! В този ансамбъл е участвало и моето семейство в младите си години.
Каква е историята на носията, с която спечелихте наградата?
Тя е дело на моята прабаба по майчина линия. Със своите златни ръце прабаба ми е изработила тази автентична носия преди стотина години, а отделни елементи в нея са вече на два века.

Тогава всичко се е извършвало ръчно – тъкане, плетене… Използвали
са памук, вълна, лен и коноп. Това е било облеклото и за деца, и за
възрастни, за по-бедни и по-богати. И така носията се е предавала от
поколение на поколение. От майка на дъщеря !
Благодарение на моята прабаба Джемиле Ходжова, Ансамбълът в село
Дебрен е с носия, която и до днес жените обличат на сцената.
Лично Вие как се чувствате в тази носия – Ваша семейна реликва?
Аз съм от тези, дето все не спират да търсят духа.  И накрая стигам там.
Там, където може да видиш много неща, които няма къде другаде да
видиш. Там, където всяко нещо носи своята история. В старото сандъче,
където ме чака моят дар. Дарът на духа.