Шефът на екипа, гасил в РСМ, инж. Георги Пармаков: Всяка сутрин местните ни посрещаха с баница и мътеница
Комисар Пармаков, водехте първата група от 25 огнеборци от Благоевградска област, които се включиха в гасенето на развилнелия се горски пожар в РСМ. Стихията беше на няколко километра от границата ни. Как стана така, че заминахте, за да помагате на колегите си?
– Това стана, когато от нашето външно министерство отговориха положително на молбата на колегите ни от Северна Македония. Ние не се поколебахме нито за миг. Благоевград е най-близо до мястото на пожара. Миналата сряда, 4 август, заминахме 25 колеги с три оборудвани противопожарни автомобила. В късния следобед на същия ден се включихме в гасенето на разбеснелите се пламъци, които наближаваха и нашата граница. Гасихме цяла нощ. Бедствието беше обхванало гори и къщите в доста села в общините Делчево, Пехчево и Берово.
– На какъв фронт вилнееше пожарът?
– После разбрахме, че по дължина огънят е унищожавал гори на близо 30 км, а в дълбочина пламъците са обхванали над 10 км. Огнищата са били три на около седем километра и половина от границата с България. Ние гасихме на южния фронт, в посока селата Умлена и Робово и към село Чифлик.
– Къде нощувахте?
– През шестте дни работехме на смени денонощно, а домакините се бяха добре погрижили и ни бяха настанили в Делчево. На шестия ден се уверихме, че пожарът е локализиран със съвместните усилия на колеги от Северна Македония, Сърбия, Австрия и Словения. В сряда разбрах, че е окончателно потушен.
– Какви бяха отношенията ви с местните колеги, полицаи, а и жителите на селата?
– Всяка сутрин хората от селата ни посрещаха с баница и айран, който и тук го наричат матеница. В Благоевградско също й казваме мътеница. В очите на жени и мъже, млади и стари се четеше огромна благодарност. Когато огънят прехвърли пътя Делчево – Пехчево, местните полицаи го отцепиха и затвориха, като осигуриха спокойствие и сигурност за нашата работа. В акцията по гасене наравно с нас активно се включиха с опита и подготовката си от техните специални части „Тигрите“. Много ни помагаха и местни доброволци от селата. Когато бяха застрашени селата Нов Изтевник и Цръник, доброволците превантивно евакуираха по-възрастните хора от най-застрашените няколко къщи. Къщите бяха спасени и хората после се върнаха. На моменти не ни достигаше вода, пълнехме само от два хидранта, но се справихме. А пък и близо до Делчево има голям язовир. Всеки, който е минавал по пътя Делчево – границата при ГКПП – Логодаш, го е виждал. При завръщането ни насам в понеделник хората ни изпроводиха с благодарности и сълзи в очите.
– Получихте ли благодарности и от официалните власти?
– Разбира се. Бяхме в постоянна връзка с кметовете на общините Делчево, Пехчево и Берово. Във връзка бяхме и с кметовете на отделните села. На заминаване дойдоха специално да изкажат своята благодарност. Сигурен съм, че колегите, които ни заместиха, също са в постоянна връзка с официалните власти в района.
– Кой беше най-трудният ден в мисията ви?
– Това беше първият ден, когато пристигнахме. Пред нас горяха върхово гори чак до хоризонта. Огънят пълзеше към България. Слязохме от колите и веднага разпънахме маркучите. Беше много рисковано – духаше коварен силен вятър, който всеки момент можеше да обърне пламъците към нас. И тогава нищо не можеше да ни спаси. Цяла нощ всички гасихме. Полицаи от Северна Македония ни посрещнаха още на границата и ни заведоха до южния фронт на пожара, насочваха ни откъде да пълним вода. До сутринта успяхме да прекъснем настъплението на огъня.
– От Благоевград ли бяхте всички огнеборци?
– Ние бяхме първата група 25 пожарникари от Благоевград, Петрич и Банско. След шест дни на наше място пристигнаха други 25 колеги от същите подразделения. Пожарът вече е загасен, но те остават да обхождат и наблюдават района, защото вятърът е много коварен и за минути огънят може да пламне пак.
– Съвместно гасяхте с ваши колеги от Сърбия, Австрия и Словения. Намирате ли разлика в противопожарната техника, оборудване и екипировка?
– Не, всички бяхме с последния модел противопожарни автомобили, с модерно оборудване и екипировка. Австрийците и словенците пристигнаха и с противопожарни пикапи и АТВ. Румънците гасяха с три самолета, а сърбите и македонците с хеликоптери. Доколкото разбрах, леко е пострадал само един австрийски огнеборец, но той се възстановявал бързо. И на този пожар, както и на много други досега, в гасенето на които съм участвал, рисковете са огромни. Освен опита и умението пожарникарят трябва да бъде безупречно екипиран и оборудван. Накрая искам да изкажа своето възхищение и благодарност към всички мои колеги от РЗПБ. Действаха професионално и бързо в овладяването на пламъците.
– Как точно беше погасен пожарът?
– Преди да разговаряме от агенция Фокус научих, че на 11 август директорът на Центъра за управление на кризи (ЦУК) на Република Северна Македония Стоянче Ангелов е написал във фейсбук профила си как след няколко дни борба с огъня над село Будинарци големият горски пожар е напълно овладян. Потвърди, че с това пожарът, който засегна района на общините Пехчево, Делчево и Берово е напълно потушен. Въз основа на принципа, че безопасността на хората е на първо място, той официално съобщи, че нито един местен жител или член на противопожарните служби, както и от друго звено или институция не е пострадал при бедствието. Част от австрийската противопожарна техника с екипажите им, македонските и българските пожарникари ще останат на място, за да предотвратят евентуално повторното разпалване на огъня на определени места.
– Има ли риск огънят пак да пламне?
– Това е нещо, което се случва редовно след преодоляване на толкова големи пожари. Стоянче Ангелов също така благодари на екипажите на северномакедонските и сръбските хеликоптерни части, на екипажите на румънските самолети, както и на българските, северномакедонските, австрийските и словенските пожарникари. Благодари на лесничеи и горската полиция, на служещи в македонската армия и полиция. Както и на другите институции, които помогнаха да се преодолее този може би най-голям горски пожар в Северна Македония досега.
Be the first to leave a review.