Пророчицата Ванга – незабравимата и вечната!

25 години. Четвърт век. Преди две десетилетия и половина прочутата пророчица Ванга напусна този свят. На 11 август 1996 година тя отиде на небето, където да продължи да изпълнява своята мисия, дарена й свише – да помага на нуждаещите се. Миналата събота стотици хора от цяла България се събраха на гроба й в манастирския комплекс в Рупите, за да почетат делото и паметта на Ванга. И да докажат за поредна година, че споменът за ясновидката не избледнява. Нещо повече – нейният дух продължава да живее тук, а за всеки, който се е докоснал до нея, само мисълта за пророчицата му дава сила и надежда, кураж и вяра.

Ванга не дели хората и помага на всички нуждаещи се. Затова и почитта към нея не секва – заради добрините, които е сторила приживе на другите, за подкрепата, която им дава. Да, доста тайнства и мистерии витаят непрекъснато около прочутата пророчица и приживе, и след кончината й. Те са свързани с нейната неповторима дарба да предрича какво ще се случи. Появяват се какви ли не обяснения за способността й да вижда в бъдещето.

Вангелия Гущерова, Баба Ванга, Леля Ванга, Петричката врачка или Ванга гледачката. Както и да я наричат, тя е най-прочутата не само в България, но и по света българска ясновидка. Много са тези, които я определят като велик човек, като знак на цяла епоха, като световен феномен.

А малката Вангелия в детството си е съвсем обикновено момиче и не проявявала никакви особености. Обичала да си играе на лечение и предписвала на приятелите си разни „лечебни“ треви. През 1923 г. баща ѝ Пандо Сурчев със семейството си отишъл за малко да живеят в неговото родно Ново село, тъй като в Струмица изпаднал в крайна бедност. Там на 12-годишна възраст Ванга загубва зрението си вследствие на внезапна буря, при която е грабната от силен вятър и по-късно, след дълго търсене бива открита, затрупана с камъни и пръст в една нива. От 1925 г. живее в дом за слепи в град Земун, където прекарва три години. След смъртта на втората си майка, Ванга се прибира вкъщи, за да се грижи за по-малките си братя и сестри. Тогава започва да проявява своите пророчески способности, като най-напред помага на баща си да намери открадната от стадото му овца. Става особено известна през годините на Втората световна война. Отчаяни хора, загубили връзка с близките си, отиват при Ванга с надеждата да ги успокои или да им каже къде се намират лобните им места. Необичайните си способности пророчицата обяснява с присъствието около нея на особени невидими същества, чийто произход не може да обясни. Споделя и за съществуването на извънземни раси, които били населявали и Земята.

Пред дома й в Петрич започват да се образуват огромни опашки от нуждаещи се от помощта й хора. Същото е и по-късно, когато се премества да гледа в местността Рупите.

Така помага на десетки хиляди хора, кръщава близо 5000 деца. Не само помага, но и наставлява, и укорява. Все с една цел – да изправи падналия човек, да му покаже верния път, да му посочи правилната посока. Нейните съвети често се превръщат в притчи, точно като в библията – книгата на книгите.

„Не можеш да забогатееш в Рупите – тази земя е попила човешката мъка и болка. Аз затова с моите пари построих църква, дадох ги в Божите ръце, за да служат на вярата, когато си ида. На Рупите ще стане още по-хубаво. До църквата ще се направи женски манастир, ще има дървета, парк с плачещи върби, явори, тополи. До извора ще има и санаториум. А в храма ще идват хора от всички вери. Тук ще стане втори Йерусалим!“. Това са думи, казани от Ванга през 90-те години на миналия век. И никак не са случайни.

14 октомври 1994 г. е хубав и слънчев ден. Пророчицата вече е тежко болна, но душата й е изпълнена с радост и щастие. 83-годишната Ванга пристъпва бавно, но уверено към храма, а камбаните бият празнично и звукът им отеква в сърцата на хилядите. Храмът „Света Петка Българска“ е осветен от Неврокопския митрополит Натанаил, архиереи и свещеници. От този ден бялата църква на пророчицата е нейната вяра, сила и дух. Които остават тук и след смъртта на Ванга на 11 август 1996 г. За да помним думите й: „Да укрепите вярата си, да се обичате и да сте добри един към друг, защото без тези три неща няма напредък в нищо“. „Господи, даде ми голяма слава, но и голям кръст…“, казва Ванга. И тя го носи през целия си живот с чест, достойнство и отдаденост на другите.

През целия си живот тя е над материалното, не трупа никакви богатства. Не спира да съветва и околните да не стават роби на парите.

„Богатствата излизат на повърхността на земята не когато ние ги търсим, а когато е отредено. Не търсете заровено злато – то носи проклятие“, категорична е била приживе пророчицата. „Алчността ще погуби света!“, предупреждавала близките си тя. „Те са средство за живот – използвайте ги всеки ден. Който ламти за пари, не е щастлив. Те никога няма да му стигат. Който краде, за здраве ще плаче. Не се карайте за къщи, не се карайте за имоти. Огън да ги гори къщите, ако няма мир и любов в тях“, често повтаря баба Ванга.

Тя успява с много отдаденост, огромно желание и несломима вяра да вдигне и освети през 1994 г. църквата „Света Петка” в местността Рупите, където приема хората през последните години от живота си.

Българският Йерусалим. Земен рай. Прекрасно кътче за отдих и уединение. Най-красивото място за молитва. Оазис на спокойствието и смирението. Това са част от определенията на посетители и миряни за манастирския комплекс „Ванга“ в местността Рупите.

Хората в Петричко са категорични, че пророчицата ни наблюдава, Помага ни. Напътства ни. Помним нейния завет: „Не се карайте, обичайте се, че всички сте мои деца! Правете добро, за да има добро за всички!”, казват те. Според тях духът на Ванга не е изчезнал нито от Рупите, нито от Петрич.

Дори свещеници, свидетели на нейната дарба, признават величието на пророчицата. Те са убедени, че тя е божи човек, божие създание, изпратена от бог с мисия в нашия свят – да бъде опора, последна надежда за нуждаещите се от помощ. Затова те подкрепят изказаното от много българи желание Ванга да бъде канонизирана. Защото едно от важните изисквания при канонизация на светец е да стават някакви чудеса. А духовни чудеса стават често през нейния живот. Пророчицата е помагала на хората в моменти на големи изпитания – при операции, когато нещата са се влошавали, при болести, които носят смърт…

Това е един вид възкресяване, тъй като е чудо един човек да бъде върнат към живот. Нещо, което Ванга е правила непрекъснато прз живота си. И затова в Рупите, в нейния храм, на нейния гроб, в къщата й музей в Петрич идват и ще идват хиляди хора. Това усещане за нейния дух също е чудо, защото то не секва.

Ще бъде ли канонизирана Ванга? Това не е толкова важно. Защото тя отдавна е канонизирана! Вече четвърт век след смъртта й! Защото е в душите и умовете на хиляди хора по целия свят. Там е и така ще бъде винаги! А следите й ще останат във вечността!