Разказ на очевидец: Видях как Преподобна Стойна лекува от отвъдното!

Благодаря ти, Преподобна Стойна! Благодаря ти…

Изминаха два месеца от нощта на 5-ти май, когато има поверие, че в храма „Свети Георги“ се случват чудеса и там се събират болни молещи за здраве и екстрасенси от цяла България. Много силно исках да преспа в манастира точно на тази дата и да усетя сама това, което другите вече са описвали… и с Божията благословия имах тази възможност.
Пристигнахме в с. Златолист късно следобед, за да запазим места, нямахме представа каква точно е организацията, но бяхме с болен приятел и за мен беше важно, че ще има място за него. Купихме свещички, запалихме ги и попитахме за вечерта как може да запазим място и за нас, а те ни казаха, че ако искаме да сме до стаичката на Преподобната да се качим горе и да оставим нещата си там. Така и направихме, влязохме в храма помолихме се, качихме се на втория етаж, отдадохме почит на Преподобна Стойна и оставихме две одеалца на пода близо до нейната икона.
След, което отидохме до гроба й, постояхме малко, разходихме се из двора и тръгнахме, за да вземем момчето, което трябваше да приспи там.
Върнахме се обратно в храма към седем и половина вечерта и всичко беше толкова различно. Беше изпълнен с хора, които вече се готвиха за вечерта, всички наложили завивките си по пода на втория етаж, около стълбите, долу отстрани по пътеките… беше пълно с майки с болни дечица, някои от които ги носиха на ръце, други млади хора с болка изписана на лицата… Трудно се дишаше вътре, само за няколко часа храма се изпълни с толкова много болка, болка в сърцата на хората там… Стъмни се и наближи време за лягане, ние не успяхме да се качим на втория етаж и останахме да пренощуваме долу, имахме достатъчно завивки, бяхме взели и 2-3 от тези, които са оставени в храма, но като видяхме как майките започнаха да слагат децата си да лягат, сърцата ни се свиха и ги споделихме с тях.
Започна да се стъмнява и да става хладно, леко притворихме вратата на храма, масивна дървена врата,която изскърцваше при всяко следващо отваряне… а цяла България продължаваха да се стичат хора, които се отбиваха в Златолист да запалят свещичка и да се помолят в навечерието преди големия празник на Свети Георги.
Ставаше все по-задушевно и тежко, майките се опитваха да приспиват децата и дори вече полузаспали ги натискаха да продължават да спят при шума от всяко отваряне на вратата. Набързо се запълни и пътечката към плочата и иконостаса, а в последният момент се появи още едно момиченце, което беше сложено да легне върху едно тънко одеялце директно на пода, като от едната страна на одеялото беше легнало, а с другата завито, с якето и молитвите на майката. Сърцето ми се сви за пореден път, до него държаха бебе на ръце, а братчето му поседнало с бащата на столчета за риболов … Задушевна обстановка… Наближи 12.00 часа, започването на святия ден, големия и свят празник на Свети Георги Победоносеца, пред нас на олтара продължаваше да гори голямата свещ и почти всички вече спяха, когато се разнесе аромат на тамян, навсякъде!! Беше толкова странно и нереално, но това беше първия знак за предизвестието на появата на Светците, изпукаха дървените греди и едно момче тихичко прошепна, че Преподобна Стойна винаги е казвала: Не се плашете, когато запукат гредите, това значи, че идват Светиите да помагат. Започнаха да се чуват стъпки над олтара, гледах на горе и очаквах всеки момент някой от там да се появи, видим за очите ми, но душата ми знаеше, че дори и невидими за сетивата, те са там…
Неусетно ни се доспа на всички, дори и на тези които се бяха пробудили, за де се помолят отново. Унесох се и аз докато не чух отново стъпките, този път за тръгване, голямата свещ загасна, беше точно 3 часа сутринта. Въздуха беше по-лек, бяха отнесени болките на хората… Светиите помогнаха на тези, които дойдоха с чисти сърца, силни във вярата си да молят за изцеление.. За първи път усетих силно студа, сякаш до преди малко Светците ни бяха топлили с прегръдките си… излягах тихо навън да се пораздвижа…
Отидох до гроба на Преподобна Стойна, исках да и оставя няколко ябълки и да си поговоря с нея…. но там имаше една млада жена, седнала на едно малко столче, потънала в молитвите си, лицето й беше замръзнало, въпреки че беше преметнала шала на главата си, а очите й… тъжни, потънали в разговор със Светицата….
Отдръпнах се от там… беше толкова силен момент, че не можех да прекъсна тази женица… не можех да издам нито звук престъпвайки… за първи път разбрах къде съм… на свято място, което хората приемаха за свои дом и отваряха дълбоко сърцата си, за да излеят всичко, което им тежи… беше тежко…
Продължих бавно към люлката на чинара, седнаха там и вперих поглед в храма… и благодарих на всички Светии, които се отзоваха да помогнат на хорицата и на нас…
Исках да се полюлея, но ръцете ми измръзваха, тялото също и за това се прибрах отново в храма. Наближаваше 4.00 часа и някои започнаха да се събуждат, пръв беше човека легнал близо до нас на чергата, каза че в началото му било студено, но после чувствал че не бил сам …..
Събуди се и майка на детето до нас, жена със слаба снага и силна вяра, истинска българка, водена от неволята тук…. искаше само здраве, нищо друго…..здраве за детето й….
Благодари ми, че съм дала одеялото си на детето, преди да изляза и каза, че който е дошъл тук с вяра не може да изстини за това, че е спал на студения под, отгоре това нямало да го позволят….
Мъжът разказа, че миналата година бил много болен и след като приспал тук срещу Гергьовден е намерил своето изцеление и тази година краката му пак го довели на това свято място в последния момент… за да благодари….
Отиде да сложи и последните дарове за Свети Георги, да честити святия празник и да вземе тениската, която беше оставил да се зарежда пред иконата му….Започнаха да се събуждат и другите и да отправят молитвите си към Свети Георги Победоносец, нямаше е онази тежка обстановка… Вече имаше настроение, предстоеше празника….
Събудиха се и последните, стана детенцето до нас, поизтупа якето, погледна ни с усмивка и ококори големите си очи нагоре към олтара, сякаш и то беше усетило и видяло невидимото, там откъдето слязоха Светиите.. Попитахме го как се чувства дали иска да се поразходи, за да не му е студено, но то каза, че му е топло и пипна челото. И наистина цялото беше горещо въпреки студения под… майката беше права… Светците се бяха погрижили за него.
Бяха се погрижили и за всички със силна вяра, там бяха изцерени души и сърца……
Благодаря на Бог, за възможността да видя с очите си всичко това и да го съприживее… Благодаря за изцерението, което намерихме и ние, нашите сърца… Благодаря за всички излекувани хора и деца… там наистина се случват чудеса, при Преподобна Стойна в храма „Свети Георги“, село Златолист. Благодаря на Светицата – Преподобна Стойна, че ни помага и сега….
БЛАГОДАРЯ!

** разказ на посетител в храма, преспал в нощта срещу празника на Свети Георги, когато там още се случват чудеса