Съботен репортаж! Спасителният пояс на Родопите!Последната теснолинейка в България продължава да обслужва пътници и на стогодишнината си

Саби Джикова се събужда на разсъмване, за да издои кравите си, преди да филтрира и бутилира прясното мляко. Малко преди 8 часа тя слага на гърба си военна раница, съдържаща 20 кг мляко. Носейки допълнителни шишета в плетена чанта, Саби ходи 750 метра по черен път, за да стигне до гара Цветино.

Вече достигнала възрастта 65 години, всичко е по-трудно, отколкото преди. „Когато бях по-млада, носех по 30 – 40 кг“, признава тя. Повече от 20 години тя има една рутина – качване на теснолинейката за Велинград в 8:13. Пристига на Гара Юг във Велинград в 8:40, след това обикаля къщите на около десетимата си клиенти, носейки им мляко директно до вратата. Обиколката за доставки е около 3 км, а след нея се среща с други жени от Цветино на централната гара в града, където заедно хващат обратния влак, отпътуващ в 10:14. Саби работи, за да издържа своето голямо семейство, което се състои от съпруга й, шест деца и две внучета. Един литър мляко се продава за два лева (1 евро).

Влакът, който позволява това препитание да съществува, е родопската теснолинейка. По време на Първата световна война България спешно се опитва да предпази териториите си от вражески държави, като приоритет се е давало на планински региони, които иначе биха останали недостижими. Теснолинейките (760 мм между релсите) са сред най-популярните (и евтини) за строене, като в крайна сметка са построени 37 такива линии. Повечето от тях впоследствие са заменени от стандартни релси, докато останат само три теснолинейки.

Тази е последната

Държавното финансиране на теснолинейката е намалено след падането на социализма. С хората, които напускат селата, спада и броят на пътниците. От 2002 г. Българските държавни железници (БДЖ) не полагат грижи за теснолинейката. Заради лошото състояние на релсите влакът е принуден да пътува „толкова бавно, че някой може да ходи до него и дори да е по-бърз от влака“, казва Ивайло Механджиев. 27-годишният Ивайло е израснал, слушайки историите на дядо си за теснолинейката. „Обичах историите му. Това беше най-добрият влак, който можех да си представя“, добавя той. През 2004 г. линията между Червен бряг и Оряхово – другата активна теснолинейка, с дължина 119 км, е закрита. „Хората все още преживяват загубата“, добавя Ивайло.