2/3 от българите получават по-ниска от средната работна заплата

Затова пък цените растат с до 15-20% на определени артикули

Заплатите са замразени, а с около 2-3% нараства общият индекс на потребителските цени, като някои стоки са поскъпнали с около 15-20%, а други – с 1-2%. Това показва изследването на КНСБ за актуалния ръст на цените.

„Отделните стоки нарастват с изключително нехомогенни прирасти, което от една страна говори за общо поскъпване, от друга страна говори, че хората ще го усетят по своя джоб в зависимост от това какво е тяхното потребление“, уточни  пред БНТ Любослав Костов – директор на Институт за социални и синдикални изследвания, КНСБ, икономист.

Той допълни, че има ръст на цените на стоките от първа необходимост. По думите му, хлебните изделия нарастват с около 5,7%, а млякото – с около 2-3%.

Оказва се, че хората с минимални доходи могат да консумират по-малко храни заради по-бързото нарастване на цените в сравнение с минималната работна заплата.

„За последната година около половин милион души получават минимална заплата и тяхната покупателна способност намалява“, отбеляза икономистът.

Според него е важно да се дефинира каква е сумата, без която не можем да посрещаме основните блага.
По думите му, за издръжка са нужни 1069 лв на един човек, за да може да посрещнем ежемесечните си разходи. Икономистът обясни, че има разлика между заплата за издръжка и издръжка за живот. „Издръжката за живота са

онези пари, които ни позволяват да живеем нормално в едно домакинство, а заплатата за издръжка е стойността на работната заплата, която трябва да осигури тези пари. Това е средно число, което за София е много малко, но за другите областни градове ще е колкото е необходимо.“

Според него, две трети от хората в страната не получават средна работна заплата. Около 65% от заетите получават по-ниска от средната заплата за страната, която е около 1500 лв.

Петя Славова

dnes.bg