„Накъдето и да погледнете, тук е хубаво“, сочи природата. Изглежда много по-млад от възрастта си (около 50 години), усмихва се с очи, докато говори. Застанал е сред купчина дървесина, боклуци и складове в т.нар. „промишлена зона“ на Сърница. На това място – в непосредствена близост до центъра на градчето – има поне 30
фирми, които се занимават с дървообработка. Зоната представлява мрежа от халета или полусрутени складове, които изглеждат изоставени. Тя и няколкото шивашки цеха в далечината съсредоточават поминъка на живеещите тук над 3 хил. души. Въздухът е наситен с фин прах от ситна дървесина и мирис на гора.
Две седмици преди вота следите на предизборната кампания в сгушеното в Западните Родопи градче с население от български мюсюлмани са оскъдни. Сърница е известна с това, че за парламент гласува категорично за ДПС. Винаг
и. С над 70% от гласовете. На последния вот – през април 2021 г, пък влезе в новините, защото почти всички гласове бяха подадени през машини, отново за ДПС.
Къщите и улиците са добре поддържани, въздухът е чист, спокойствието – осезаемо. Единственият белег на политическа надпревара се открива по основния път към центъра на града, стигащ до площада, който събира сградата на общината, джамия (една от двете тук), банка, супермаркет, детска площадка и пейки. От двете страни на централната улица са разположени „клубовете“ на ДПС и ГЕРБ. Съвсем отскоро непосредствено до щаба на движението е отворил врати и този на „Българско лято“ – на живеещия в Дубай бизнесмен с 18 повдигнати обвинения Васил Божков.
В делничния следобед клубовете не изглеждат особено активни, отворен е само този на „Българско лято“. Облепени са с предизборните плакати на партийните лидери и на кандидат-депутати. Както и по пътя до Сърница, така и в останалата част от града, друга следа от предстоящите или минали избори няма. Липсват дори обичайните пластове агитационни материали по електрическите стълбове.
За препитанието си местните хора разчитат на дървообработването и шивашките цехове в Сърница и в намиращия се на половин час път Доспат. Възлагат много надежди на туризма, тъй като близостта с едноименния язовир привлича все повече посетители. Засега обаче над 500 семейства работят в чужбина – основно в Англия и Франция, където се занимават със земеделие. Местните страдат за родопските картофи, чието отглеждане допреди години ги изхранвало. Заради вноса обаче изкупната цена паднала много и така от над 2200 дка преди години, сега има малко над 500 засадени с картофи, разказват жители на градчето.
На пръв поглед спокойни, хората на Сърница, всъщност са притеснени, че няма поминък, заради който младите да остават в града. Предпазливи са – предпочитат да не говорят много за избори, за това кой трябва да управлява. Мечтаят „за здраве“, „по-добри възможности“ и „да има работа“. Казват, че са несигурни, защото „след политиците остават само обещания“. А понякога се чувстват обречени, защото се надяват на промяна на изборите, но знаят, че няма да има изненада.
Гордеят се с природата, с чистия въздух и с работливите и добри хора. А също, че имат нов и модерен път от Велинград и че от 2015 г. са самостоятелна община.Доволни от кмета си, защото е асфалтирал улиците и е прокарал канализация. Неби Бозов (на 42 г.), е начело на Сърница втори мандат – откакто има избираем кмет, и винаги е издиган от ДПС. Управлението на държавата обаче е друг въпрос и там в разговора за политика рядко се споменат конкретни имена. „Няма на кой“ е най-честият отговор на въпроса на кого вярват най-много.
„Животът в Сърница е въпрос на гледна точка“, казва Кемал, докато слиза от багера си. Намества шапката, а ръцете му се сключват пред гърдите, когато хваща презрамките на гащеризона си. Въпреки защитната поза, е готов е да разговаря.
