Десетокласничка от СУ Симитли с призово място в Национален конкурс по превенция на наркоманиите

Второ място за есе в Национален конкурс по превенция на наркоманиите, организиран от Община Благоевград и Общински съвет по наркотични вещества, спечели Сребрина Росенова Безина, ученичка от 10. „А” клас в Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий”, град Симитли.

Поздравяваме Сребрина за достойното представяне и желаем още творческо вдъхновение.

Нека да се потопим в съдържанието на есето ѝ и да усетим нейната лична позиция, провокирана от поставения проблем.

ЧОВЕКЪТ – СВОБОДЕН И НЕЗАВИСИМ

               Още от древността хората твърдят, че най-прекрасното нещо на този свят е животът. За да живее пълноценно, човек трябва да бъде свободна и независима личност. Свободата – това е възможността да действаме така, както искаме. „Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата…” (Христо Ботев).

                Когато чуя думата свобода, си спомням за Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов… Те дадоха живота си, за да живеем днес свободно ние. Затова за нас, младото поколение, свободата е отговорност.Отговорност за нашите действия и постъпки. Отговорност за пътя, по който ще вървим.

               Дали  българинът се чувства свободен и независим  в своята родина? От една страна, той е свободна личност, защото има право на избор: избор на образование, избор на личен лекар,  избор да пътува в страната и в чужбина, а от друга страна, се усеща духовното разединение на нацията ни. Българите не сме духовно обединени, както са немците, французите, италианците…

                  Нека да погледнем назад в миналото на нашата история. Избраният от Васил Левски път е пътят на саможертвата – саможертва за свободата на другите. За Христо Ботев свободата е ценност, тя е най-възвишеното и най-прекрасното благо, тя води към безсмъртието. Лирическият герой от стихотворението „На прощаване в 1868 г.” тръгва по пътя на борбата за свобода, виждайки себе си като бранител на поробеното отечество, като българин, направил най-достойния избор в годините на робството…  Да се изкачим до връх Шипка, онзи връх, който Иван Вазов възпя в своята прочувствена ода „Опълченците на Шипка”.  Връх, чието име кара да тупти бързо всяко българско сърце. Да погледнем отвисоко нашата прекрасна родина!  Свещен връх, връх на подвиг, героизъм и мъжество. Дълбок поклон пред паметта на българските опълченци, дали живота си за свободна България! В далечното минало пътят  към свободата е  минавал през битките с врага. А днес откъде ли започва и къде ли свършва свободата, драги ми читателю?

               Да се върнем сега в настоящето и да отговорим на въпроса дали човекът е свободен и независим днес…

              Аз се чувствам свободна личност. Нося свободата вътре в душата си. Зная правата и задълженията си. Стремя се да ги спазвам. Дишам свободно аромата на червените рози  в моята цветна градинка. Разхождам се свободно в планините Рила, Пирин и Родопите. Избирам свободно каква музика да слушам и какви танци да играя. Правя избор на дънките и роклите си. Това е моята свобода, за която непрестанно жадувам…

               Има хора, които са поразени от коварния вирус… В условията на COVID-19 вече не се чувстваме толкова свободни и независими граждани.

              Здравето на човека е ценност, за която той трябва да се грижи. Една част от моите връстници посягат към наркотика, който унищожава човека. Приемат веществото, което променя психическото им състояние, развива у тях зависимост. Някои тийнейджъри се заблуждават, че имат многобройни проблеми и неприятности, с които не могат да се справят сами, и вместо да потърсят помощ в лицето на родителите си, те посягат към дрогата. Според мен за всеки проблем има някакво решение, и то не е наркотикът, а по-честото споделяне и общуване с нашите учители и родители, с педагогическия съветник или с училищния  психолог.  Няма по-хубаво нещо от това да си свободна личност и да не зависиш от наркотиците.

                Драги ми читателю, отървете се от всякаква зависимост, било то материална или нематериална. Оценявайте малките, дребните неща. От голямо значение за мен са усмивката на мама, учтивият поздрав на моите учители, добрата дума на баба ми, милото ми сърдечно посрещане от моя най-верен приятел – кучето ми. За тези свободни и дружелюбни мигове от деня си мечтая.

                  Вдигни високо главата си, читателю,  и вдишвай всяка сутрин чистия свеж въздух в родната си цветна градинка. Разхождай се в зелените паркове, в прекрасните природни екопътеки. Покорявай върхове – Вихрен, Мусала, Безбог, Полежан… Плувай в топлите минерални басейни. Слушай хубава българска музика – класическа или народна. Чети книги, които те разтоварват и които ти носят естетическа наслада, гледай филми.

                   Душата на човека страда, ако не е свободна. Душата на човека се разболява, когато е зависима от нещо и от някого. Нека да освободим мислите си от тегобата и несретата, за да живеем по-пълноценно в този кратък живот, който съдбата ни е отредила. За да бъде човек щастлив, той  трябва да разпери самичък своите криле в небесното пространство, не трябва да се страхува  от нищо и трябва смело да полети по своя избран път – път без наркотици, път без зависимости. В това е смисълът на човешкия живот.