Ангел Джамбазки: На 2-ри юни почитаме паметта на Христо Ботев и на неговите четници. Паметта на всички знайни и незнайни дейци на българското освобождение и национално обединение!

Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Учи в Карлово, после в родния си град и през 1863 г. завършва. Същата година става частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време преподава в бесарабското село Задунаевка, а през 1867 г. се завръща в Калофер. Там започва да проповядва за бунт срещу чорбаджии и турци. По това време във в-к „Гайда“ е публикувано първото му стихотворение „Майце си“. Скоро се премества в Румъния, където известно време живее с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен в затвора, но е освободен след застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, после става редактор на новия революционен орган „Знаме“. Започва да твори активно поезия и публицистика.

Революционерът и неговите смели момци тръгват за България от Румъния, за да се включат активно в Априлското въстание. За да премине през Дунава, четата му се качва на австрийския пътнически параход „Радецки“. Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. Заради липсата на време на бойната единица не е проведена подготовка. Затова в нея намират място както добре подготвени бойци от Първа и Втора българска легия, така и млади момета, които до момента не са хващали пушка. Сред тях е и самият Ботев. Поради тази причина за военен ръководител е определен поручик Никола Войновски. Умишлено е избран кораб на централноевропейска държава, за да не се предизвикат усложнения за румънското правителство. На борда на парахода българите се представят за градинари, пътуващи за Сърбия.

Около обяд, когато параходът се доближава до с. Козлодуй, по даден от войводата сигнал четниците обличат въстаническите си униформи и с оръжие принуждават екипажа да спре кораба на българския бряг. До големите и авторитетни европейски вестници е изпратена телеграма, в която се известява целта на четата. Ботев пише прощални писма до съпругата си Венета и до приятелите си в Букурещ. Четата наброява около 200 души. След като слизат на българския бряг, четниците целуват родната земя и полагат клетва пред знамето, ушито от Петрана Обретенова, да дадат живота си за освобождението на България, ако това се наложи. За това, че въпреки насилствения акт на превземане на кораба, екипажът гледа със симпатия на българите, говори фактът, че матросите помагат със свалянето на сандъците с провизии. После четниците махат на тях и на капитана, които им отвръщат със същото и дори с 3 пъти „Ура!“. За това разказва в спомените си капитанът на „Радецки“ Дагоберт Енглендер.

„Почти всички те умряха с геройска смърт, за отечеството си. Но ако шансът на тая шепа хора, които дори не бяха успели да се обучат за борба с турското владичество, беше почти безнадежден и, ако, както чух, населението тогава не се присъединило към тях, а ги оставило на произвола на съдбата, те все пак бяха герои, достойни за верната памет, която отечеството им е запазило за тях. От това време произлиза високото уважение, което храня към българите“, посочва той в спомените си.

След слизането на българска земя групата се насочва към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница. Първото си голямо разочарование претърпяват в Борован, където вместо обещаните 400 въстаници, към тях се присъединява само един. По пътя към Стара планина те са преследвани непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозук. На 30 май са обкръжени на планинския рид Милин камък. Там водят цял ден бой, а очакваната помощ от Враца така и не идва. В боя загиват 30 души, между които и знаменосецът Никола Симов-Куруто. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневна битка загива и самият Ботев. Според очевидци това се случва привечер, след като сражението затихва. Ботев е прострелян в челото от неприятел, вмъкнал се в тила на четата.

След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2 водят на 3-ти юни тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените съдят на 2 извънредни процеса в София и Русе. Равносметката е, че от 208 четници загиват 94-ма, 26-има са заточени, двама умират в затворите, а 76 от тях доживяват да видят свободна България. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.

#ПомниИсторията #ПомниГероите