37-г. Емил Йорданов: За 20 мин. два пъти срещнах мечка в района на Гоце Делчев и оцелях

Първата ми мисъл беше да избягам, но бях заклещен между дървета, казва щастливецът

Две срещи с мечка само за 20 минути преживява 37-годишният Емил Йорданов от Видин.

Напрегнатите моменти завършват щастливо за докторанта към катедра „Екология и опазване на околната среда“ към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и той буквално живее втори живот.

Драматичните случки са преди време, но спомените ярко живеят в съзнанието на Йорданов.

Мечката едва ли е очаквала два пъти да срещне мъжа

„Случи се в Пирин, в района на Гоце Делчев, но беше на няколко километра от най-близкото населено място. Помагах на колеги за проект, свързан с белогръбия и късопръстия кълвач, и трябваше да обхождаме територии. Вървях по пътеки, направени от дървосекачи. Накрая пътят свърши, но продължих да се изкачвам още около 700 метра. Имаше около един пръст сняг и изведнъж видях отпечатъци от стъпки на мечка, като следите не можете никога да ги сбъркате. Започнаха да стават все повече и се усетих, че някъде наблизо е леговището й“, разказа пред „България Днес“ докторантът.

Йорданов призна, че ръмженето е било страховито

Историята се развива към края на годината, когато мечоците вече започват да лягат за зимен сън.

„Експерти казват, че тогава са агресивни, защото се опитват да си набавят достатъчно хранителни запаси, за да заспят. Както си вървях, изневиделица чух съвсем ясно изръмжаване. Беше наистина смразяващо. И след това последвано от доста тежки стъпки от нещо масивно и голямо. Явно мечката ме беше видяла и не беше доволна, че съм в територията й. Вместо да ме нападне, тя ме погледна и се оттегли, което ме успокои. Знам, че мечките не обичат срещите с хората и ги избягват“, добавя Йорданов, който решава, че всичко е приключило. Но истински напрегнатите моменти тепърва предстоят.

Емил вече се оглежда повече в планината

Емил продължава по пътя си в планината, но джипиесът му изгубва сигнал и той започва да се лута в гората. Тревогата му нараства, когато отново чува тежки стъпки и буквално пред него застава мечката.

„Стреснах се доста! Първата ми реакция беше да бягам, но бях между две големи дървета и не можех да мръдна. Беше невъзможно да ги прескоча и трябваше да стоя на едно място“, разказва с придихание младият мъж.

Срещата отблизо продължава няколко секунди, но на Йорданов му се струват като цяла вечност. През главата му преминават всякакви мисли.

„Първо помислих да побегна. За всички неща, които сме чели при среща с мечка, не знам дали реално помагат. Затова и не съм се правил на умрял, както пише по книгите. Гледах възможно най-бързо да напусна мястото в тотално противоположна посока. Нещата не станаха толкова бързо, тъй като имаше сняг и беше доста хлъзгаво. Страшно е, защото мечката е огромно животно. Докато вървиш, си мислиш много неща от типа „Ако трябва, ще се бия, но няма да се дам лесно!“. Но това идва по-късно, рефлексът на момента е бягството“, сподели още докторантът.

В гората е красиво, но може и да е опасно

В този ден този изважда огромен късмет, защото хищникът решава да го остави и си тръгва по свои дела. Така и втората им среща само в рамките на 20 минути завършва благополучно.

„Мечките се водят агресивни, но като всяко диво животно нападат, когато се почувстват застрашени. Обикновено инцидентите стават, когато мечката не ви чуе или усети миризмата, ако духа вятър в обратната посока. Ако си яде боровинки в храстите и вие случайно й налетите, първата й реакция е да атакува, защото е стресната. Когато е с малки, като всеки един родител си пази децата. Не знам дали ме е следила, джипиесът ме обърка и се лутах. След първия път може би си е мислела, че няма повече да се срещнем, а аз най-нагло й налетях“, допълва с усмивка 37-годишният мъж.

„Сега в планината се оглеждам повече, доста по-предпазлив съм. Но не можете да предвидите какво ще се случи. Това е като да влезете в чужд двор – собственикът може да е мил и добър, но може и да ви се скара и дори да ви нападне. Колкото и да го планирате, действате инстинктивно. Препоръчва се, когато си сам, да си подсвиркваш или да вдигаш някакъв шум, за да може животните да се отдръпнат – те не търсят срещи с хора. Човек трябва да бъде много внимателен. Аз съм оптимист и вярвам, че дори да има нова среща, ще е с щастлив край“, завърши чудноватия си разказ Йорданов.