На 21 февруари Църквата ни почита Св. Евстатий Изповедник, епископ Антиохийски и Св. апостол Тимотей.

Свети Димитрий Ростовски и архиепископ Филарет Черниговски го наричат архиепископ. Наименованието „епископ” в християнската Църква се дава на третата, висша степен на църковната иерархия, която съвместява в себе си цялата пълнота на апостолското служение и значение. Епископите на главните областни градове, които в Гръко-Римската империя се наричали митрополии, получавали титла митрополити. Първият Вселенски Събор усвоил названията и преимуществата по чест на митрополити на епископите на Рим, Антиохия и Александрия. При по-нататъшното ново деление на Гръко-Римската империя епископите на столиците получили още и титлите архиепископ, екзарх и патриарх. Но с какъвто и титул да са именували епископа и както и да се видоизменяло гражданското му положение, първоначалното му църковно-догматическо значение като трета и висша степен на църковната иерархия си остава неизменно. Бел.ред.

В сонма на великите светители на Христовата Църква свети Евстатий, епископ на древната столица на Малоазийския Изток и Гръко-Римската империя – Антиохия* изпъква като един от най-славните християнски изповедници и борци защитници на истинската вяра в Бога.

Св. Евстатий бил изповедник, т. е. страдалец за Христовата вяра, през време на десетото гонение против християнската вяра. Той бил единодушно избран от християните за епископ на Антиохия. В този сан Евстатий взел участие в Първия Вселенски събор (325 г.) и твърдо защитавал православното учение против еретика Арий. В 326 г. той отишъл в Грузия, току-що просветена с християнската вяра, за да постави там пастири за новопокръстените. Като се върнал оттам, той продължавал усърдно да се занимава с делата на Църквата и бил обичан и уважаван от християните като човек, изпълнен с добродетели и дълбока християнска мъдрост.

След смъртта на император Константин Велики (†337 г.) син му Констанций станал цар на източната част на Римската империя. Той покровителствал арианите, които придобили над него такова влияние, че самовластно преследвали и угнетявали всички ония, които държали истинското учение на вярата. Много от арианските епископи сами подписали на Никейския събор православното изповедание на вярата, но след това се отрекли от него и настоятелно искали това и от другите епископи. Ония, които не се съгласявали с тях, били лишавани от сан, пращани на заточение и подлагани на непрекъснати гонения. Така те свалили Цариградския епископ Павел и го изгонили; направили усилия да погубят и Атанасий Александрийски.

Някои от тях, отивайки в Йерусалим за освещението на храма „Свето Възкресение“, дошли и в Антиохия с тайно намерение да свалят Евстатий. Епископът, който не подозирал техните зли намерения, ги приел с най-голяма радост. Веднага те открили събор, на който започнали да разглеждат делата и вярата на Евстатий. Всичко вече било от тях предварително уредено и решено. Измислили клевета против благочестивия епископ, като го обвинили в безнравствен живот и ерес, съобщили решенито си на императора, възбудили в Антиохия народно вълнение и след това свалили св. Евстатий и го пратили на заточение в Тракия заедно с някои презвитери и дякони, които не искали да се разделят с него. И там страдалецът много претърпял от злобата на враговете.

Свети Евстатий умрял във Филипи в 360 година*. Той оставил бележити съчинения.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

На 21 февруари църквата ни почита и Св. апостол Тимотей, който бил ученик на Св. ап. Павел. Той бил обърнат в християнството от него по време на първото му мисионерско пътешествие, а при второто си пътешествие великият апостол го взел за свой спътник и ученик. Св. ап. Павел му възлагал важни поръчения. Сведенията, които Тимотей донесъл на своя учител от Солун в Коринт, станали повод за написването на Първото послание до християните в Солун. Св. апостол Тимотей бил първият епископ в град Ефес. Той бил от Листра, Мала Азия. Баща му – елин, майката, Евника – чудодейна. Тимотей бил убит от тълпа с железни пръти в 97 година.