За първи път! Малко известни факта за „Козелът“ в парка на Гоце Делчев!
- февруари 18, 2021
София се раздели с бронзово животинче, бухал „отлетя“ в Хасково
Скулптура на Махатма Ганди с коза вече е част от градския пейзаж на София.
На учудените какво прави рогатото животинче до индийския политик и духовен водач скулпторът Иван Русев обясни, че това е любимата му коза Нирмала, която го е придружавала винаги. Дори на официални срещи със световни лидери в Лондон.
Скулптури на козли, които са радвали децата, е имало и преди години в парковете, спомнят си стари столичани, но днес няма и следа от тях. Никой не знае кога и защо са изчезнали.
Легендарният козел край Софийския университет отдавна е само далечен спомен. През 60-те и 70-те години на миналия век е един от най-емблематичните монументи на Княжеската градина. Животното с големи рога е разположено на върха на Алпинеума и любимо място за децата, които с удоволствие го яхват и го държат за рогата или ушите. По-късно следите на козела се губят. Днес на мястото му са тръбите на метростанцията, носеща името на Софийския университет.
В социалните мрежи тече активна кампания за връщането на козела на оригиналното му място.
Автор на статуята е скулпторът Крум Дерменджиев. Той e известен и като създател на паметници на борци за освобождението на България. Негово дело са монументите на Гоце Делчев в Благоевград, на Яне Сандански в Мелник, на Гоце Делчев в местността Попови ливади, на Васил Левски в Благоевград и други. Автор е също и на скулптурите на мечето в Сандански, кончето в град Симитли и други. Той изгражда козел и в Самоков.
На Дерменджиев се приписва любопитна история. В миналото той имал много поръчки за паметници, но когато го попитали дали ще изработи монумент, той отговарял: „Да, ама ще вземете и един козел“. Крум Дерменджиев умира на преклонната 88-годишна възраст през 2005 г. в София.
В минали времена подобен козел има и в Монтана (по онова време – Михайловград). Но към днешна дата и неговите следи се губят. Изчезнали от северозападния град са още мечка, елен и кошута.
Скулптура на бронзово козле се появява в Борисовата градина в София около 1940 година. То е изработено от общинския скулптор Васил Зидаров. Негово копие е поставено и в Царската детска градина. Към днешна дата от арт творбата в Борисовата е останал единствено постаментът от камък. А съдбата на бронзовата отливка тъне в мистерия, като предположенията са, че отдавна е претопена.
Преди три години Хасково се раздели с металната фигура на бухал, който дълго време стоеше на пост пред сградата на общината. Заедно с животното беше премахната и метална конструкция на Баба Яга, разположена на метри от общината. Областният град беше разделен наполовина за арт творбите – докато едни им се радваха, други ги демонизираха, акцентирайки, че не са в символиката на християнската религия. Автор на скулптурите е Господин Тенев – Гуслата, който беше разочарован от демонтирането на произведенията му. Имаше идея бухалът и Баба Яга да бъдат преместени в парк „Кенана“, но дори и самите хасковлии не знаят къде са в момента.
В редица градове анималистичната тематика е съществена част от градския пейзаж. Лъвовете и орлите в София на едноименните мостове са не само елемент от нейната история, но и покровители и защитници на столицата. Паметникът на Радой Ралин в София е композиция от скулптура на писателя с котка в краката му. В Русе има огромна мечка в Парка на младежта, която е издялана от камък и е любимо място за игра на няколко поколения русенци. Центърът на дунавската столица също се охранява от лъвове – край Паметника на свободата.
