Ексклузивно! 83-годишната учителка от Петрич Елена Вретенарова: Преподобна Стойна спаси майка ми!

Драматичен семеен епос разкрива силата на последната българска светица

Драматичен семеен епос, напоен с кръвта и сълзите на прокудени български бежанци от Беломорска Тракия, пренася история за силата на Преподобна Стойна в дома на 83-годишната учителка от Петрич Елена Вретенарова. За първи път пред „Топ Преса “ тя решава да разкрие как Стойна, наричана последната българска светица, успява да спаси живота на нейната майка в дни, когато непрогледен мрак е надвиснал над съдбата й.

Гробът на Преподобна Стойна в двора на църквата „Свети Георги“ в Златолист

„Мама е само на 20 години, когато с безпощадна яснота разбира, че вече не може сама да се бори с житейските удари, които непрекъснато понася – разказва Елена Вретенарова. – Болна е от туберкулоза. И въпреки крехката си възраст понася болката от жесток геноцид, прокудил семейство й далеч от дома. След единствената си среща с Преподобна Стойна в църквата на село Златолист животът на моята майка Мария се променя по чудо. Тя живя до 90 години, заобиколена от многобройни близки хора и любовта на своите четири деца.

Мария и Тома Вретенарови, 1932 г.

И до днес в черквата „Свети Георги“, където е живяла Преподобна Стойна, много хора намират спасение и утеха. Но малцина са тези, в чиито семейства се пазят толкова ярки лични спомени за феноменалната българка, както в това на Елена Вретенарова.

„Моите родители, както и Преподобна Стойна, са родени в Беломорска Тракия, когато българите там са подложени на неописуеми зверства – започва разказа си Елена. – Били са съседи, една педя земя ги е деляла. Стойна се ражда на 9 септември 1883 г. в село Хазнатар. Тя преживява цялата народна българска мъка, след като нашите земи са дадени на Гърция по силата на договор след Балканската и Междусъюзническата война през първите десетилетия на XX век. Моят род пази спомените за нечовешки садизъм, пожари, бесилки, насилвания, кланета… Дядо ми е бил зверски заклан, защото е отказал да се погърчи. Моята баба е окована във вереги и натоварена на кораб в Бяло море, за да бъде заточена на пустите по онова време острови. Бежанска вълна от над 250 000 българи тръгва към пределите на Стара България. Така тогава са наричали земите, оставени в предела на нашата страна. Сред бежанците са и семействата на моята майка и това на Преподобна Стойна. Страдалците маркират пътя си към родината с труповете на изнемогващи старци и люлки на малки деца. Преподобна Стойна с ранимата си душа е жива свидетелка на цялата тази мъка. Това оставя неизлечима рана в нея и тя решава да служа на Бога, като помага на човеците.

Мария и Тома Вретенарови, 1931 г.

Преподобна и нейното семейство се заселват в местност близо до Петрич. Още тогава Стойна става известна със способността си да помага на болни и страдащи хора. Но тя напуска селото след сън, в който Бог й посочва къде е нейното място. Заселва се в църквата на село Златолист. Тогава то се е казвало Сушица. Там е и единствената, но съдбовна среща на моята майка с Преподобна Стойна. Годината е 1932 и животът на мама е в трагична безпътица. А е само на 20 години… Наша възрастна съседка, която също се казва Мария, търси път към майка ми, за да й помогне. Двете решават да отидат сами при Преподобна, тайно от семействата си. Тръгват по тъмно с магарешка каруца. Пътуват от Петрич към Мелник и след това към черквата в Златолист. Карат през високите поли на Пирин планина и само Луната им свети. Когато пристигат в двора на черквата, още е тъмно. Решават да седнат до едно широколистно дърво и да чакат зората. Но чуват гласа на Преподобна Стойна: „Елате при мен…“. Тази среща променя напълно живота на двете жени с име Мария.

Елена Вретенарова

„Оказва се, че Стойна знае всичко за техните болки – продължава разказа си Елена Вретенарова. – Въпреки че ги вижда за първи път, тя е очаквала пристигането им в сенките на нощта. Обръща се към майка ми: „Мария, цяла нощ прехвърлям твоите мъки – са първите думи на Преподобна. – Знам какво си преживяла. Загуби единия си брат миналата година. Тази година почина твоята близначка. Душата ти е цялата в рани. Но Богородица те пази и Господ е с теб. Твоята свекърва ти почерня живота. Но и нейната душа е в тежък траур. Мъжът й – заклан. Синът – изгорял. Дъщеря – починала с три сирачета… Акълът й е заблуден и излива мъката си върху тебе. Ще те науча как да направиш така, че повече да не те разплаква. Но първо като се прибереш, ще отидеш на лекар заедно с мъжа ти. После ще се лекуваш и няма да се страхуваш. Големият страх е голяма болест. Мъжът ти е умен, аз го познавам. На него Господ ще му покаже как да ти помогне.“

Оказва се, че 20-годишната Мария е болна от туберкулоза. В онези години това е равнозначно почти на смъртна присъда. Но младата жена започва да се лекува с билков мед от местността Рупите и козе мляко. Оздравява и настъпва прелом в нейния живот. Отношението на свекърва й напълно се променя, а семейството се сплотява.

„Мама живя до 90 години, отгледа мен и тримата ми братя – казва дъщеря й Елена. – През целия й дълъг живот споменът за срещата с Преподобна Стойна не я напусна. Стойна е дала на мама и други напътствия. Не само тези как да прогони болестта и лошото в живота си. „Да обичаш е здраве, да си добър е здраве“ – това са думи на Стойна към майка ми. – „Да си лош е болест и да мислиш лошо също е болест. Силен си, ако можеш да победиш себе си, но колко хора са силни?“ На раздяла мама и нейната приятелка казват на Стойна довиждане. Тя ги изпраща със „сбогом“. През следващата 1933 г., на 22 декември, Преподобна Стойна си отива от този свят. Но споменът за нейното чудо завинаги живее в паметта на нашия род. Предава се от поколение на поколение“ – разказва възрастната жена.