Голготата на Левски – от Къкринското ханче до София
-
- февруари 18, 2021
Васил Левски е политическият водач и създател на военната организация, подготвяща освобождението на България. На днешната дата преди 148 години той е обесен в София. Неговото задържане е резултат от поредица от трагични събития, разиграли се в Къкринското ханче.
Къкринското ханче
В националната история то ще остане като едно от най-черните места. Именно тук на 27 декември 1872 г. е заловен Апостолът на свободата от турските заптиета. Ханчето е разположено на края на селото в гориста местност. Неговият ханджия е Христо Цонев по прякор Латинеца, сподвижник на Левски.
Водачът на българската национална революция отсяда там на 26 декември 1872 г., той е съпровождан от своя съратник Никола Цвятков. Малко преди да пристигнат те се срещат по пътя с турска конна полиция. Нейният началник се усъмнява в причините за пътуването на Левски, който твърдял, че отивал да нагледа лозето си, и информира за подозрителните пътници своето по-висше началство.
Организирана е хайка и заптиетата обграждат ханчето рано сутринта на следващия ден. „Левски грабва своя пистолет и пистолета на Христо Цонев, който го е приютил. Апостолът тръгва да бяга през задното помещение, от там през конюшнята излиза на двора, мислейки, че няма да се натъкне на заптиета, но те са навсякъде. Левски няма къде да се скрие, опитва се да прескочи ограда, прострелва един от гонителите си, но е заловен“, разказа за разигралите се бурни събития уредникът на музея „Къкринско ханче“.
Заедно с Левски са задържани Никола Цвятков и Христо Цонев, които са подложени по-късно на изтезания, но не разкриват неговата самоличност.
По чудо в ръцете на турските власти не попадат важни документи, които Апостолът е носил със себе си. Така до нас достига неговото безценно тефтерче, което е зашито в самара на коня му. „Той остава в конюшнята няколко дни, след което е отведен в Ловеч, където е купен от бащата на Никола и така тефтерчето е спасено“, разказа пред БГНЕС уредникът.
След разигралата се трагедия ханчето е изоставено от своя ханджия и след Освобождението в края на XIX пожар унищожава остатъците от него. То е възстановено по-късно и на 10 май 1931 г. тук е открит музей с етнографска и историческа стойност.
Предателството
Тезата за предателството на Васил Левски датира още от времето на възрожденския печат. Първи споменава за това още Любен Каравелов, който с голямо закъснение реагира в своя вестник, но неговите обвинения не са насочени към поп Кръстьо. Последният е бил много близък с Левски дълго време, но в един момент позициите им се разминават. Поп Кръстьо е против революционния терор.
„Няма нито едно доказателство, че той е предал Левски. Най-вероятно Апостолът е заловен в резултат на повсеместните шпионски проследявания, които са извършват в Османската империя. Има и елемент на случайност“, заяви пред БГНЕС проф. Пламен Павлов, автор на изследването „Левски: другото име на свободата“.
Известният ни историк е категоричен, че въпросът за предателството ще остане отворен, защото няма твърди доказателства нито в едната, нито в другата посока. „Проклятието върху поп Кръстьо в крайна сметка трябва да падне, тъй като е несправедливо към един достоен български свещеник, какъвто той е без съмнение“, добави проф. Павлов.
За да разберем повече за залавянето на Левски трябва да разгледаме нещата в по-широк контекст и да анализираме събитията, предхождащи този трагичен инцидент.
Според проф. Павлов в основата на залавянето на Васил Левски е акцията в Арабаконашкия проход, която не трябва да бъде осъждана в крайна форма. Историкът припомня, че самият Апостол е подкрепял подобни акции, защото чрез тях се набавят пари за оръжие.
„Комитетите на Левски и неговите съмишленици са структури за подготовка на едно бъдещо въстание. Става дума за военно-политически проект. Внасянето на оръжие е едно от най-важните неща. Арабаконашкият обир не е извършен, за да прибере някой средствата от него, а за да бъде купено оръжие. Самата акция е проведена достатъчно добре, но турските власти влизат по дирите на извършителите, залавят някои от тях и така започват да разплитат част от веригата“, заяви проф. Павлов.
За него няма съмнение „залавянето на Левски до голяма степен е случайно“. Доказателствата за това са, че предварителната комисия на Мазхар паша, която работи в София, няма идея кой е арестуваният. Същото важи и за Извънредната следствена комисия начело с генерал Али Саиб паша – председател на Държавния съвет, която включва още Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович, както и други чиновници.
Левски – политикът революционер
Въпреки провалите, които турските власти записват преди залавянето на Апостола, те не трябва да бъдат подценявани. В крайна сметка става ясно, че има изградена широка мрежа и тя трябва да бъде обезвредена.
„Левски е осъден за престъпления срещу държавата. Трябва да престанат безотговорните твърдения, че той е съден като обикновен престъпник, защото убил слугата на ловешкия чорбаджия. За подобно деяние се дават 15 години заточение. Левски е осъден по четири текста на отоманския Наказателен кодекс, че е създал военна организация, че е внасял оръжия и др.“, подчерта проф. Павлов.
Доказателство за тази военна организация са разкритите арсенали с оръжия, намерени в домовете на неговите сподвижници. Нещо повече тогавашната турска власт приема, че въстанието е започнало с извършването на обира в Арабаконак.
„Комисията, която съди Апостолът, играе ролята на военнополеви трибунал. Неин председател е генерал, председател на Държавния съвет, един от тримата най-високопоставени членове е майор от Генералния щаб“, заяви проф. Павлов.
Според него тепърва въз основа на проучвания в чужди архиви ще научим нови неща за уникалната организация, създадена от Левски.
Поетът и революционерът се познават добре. Те прекарват една нелека изгнаническа есен в изоставена мелница край Букурещ. Тогава Левски е възхитен от познанията на калофереца, от дарбата му да сътворява хубави стихове. Той не спира да му повтаря, че неговата сила е в словото и там той ще бъде най-полезен за отечеството.
А какво мисли самият Ботев за Левски най-добре се вижда в писмото, което изпраща до приятеля си Киро Тулешков: „ПРИЯТЕЛЯТ МИ ЛЕВСКИ, С КОГОТО ЖИВЕЕМ, Е НЕЧУТ ХАРАКТЕР. КОГАТО НИЕ СЕ НАМИРАМЕ В НАЙ-КРИТИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ТО ТОЙ И ТОГАВА Е ТАКЪВ ВЕСЕЛ, КАКТО И КОГАТО СЕ НАМИРА В НАЙ-ДОБРО ПОЛОЖЕНИЕ. СТУД, ДЪРВО И КАМЪК СЕ ПУКА, ГЛАДНИ ОТ ТРИ ДЕНЯ, А ТОЙ ПЕЕ И СЕ ВЕСЕЛИ. ВЕЧЕР ДОДЕТО ЩЕ ЛЕГНЕМ, ТОЙ ПЕЕ; СУТРИН ЩОМ СИ ОТВОРИ ОЧИТЕ, ПАК ПЕЕ. КОЛКОТО И ДА СЕ НАМИРАШ В ОТЧАЯНОСТ, ТОЙ ЩЕ ТЕ РАЗВЕСЕЛИ И ЩЕ ТЕ НАКАРА ДА ЗАБРАВИШ ВСИЧКИ СТРАДАНИЯ. ПРИЯТНО Е ЧОВЕК ДА ЖИВЕЕ С ПОДОБНИ ЛИЧНОСТИ”.
„Обесването на Васил Левски“ е последното стихотворение, написано от Христо Ботев. Публикувано е за пръв път във вестник „България“ на 12 август 1875 година. Окончателният му вариант излиза в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски, а след това в „Съчинения на Христо Ботйов“ от Захари Стоянов.
Но за да стане това изпълнено с болка и скръб стихотворение траурен химн, под чиито звуци всеки българин пада на колене, е нужен още един човек. Композиторът, написал нотите, които придават тази тържественост и сила на Ботевите стихове, се казва Вячеслав Новак. Той е роден като Виктор на 5 декември 1870 година в живописното планинско градче Каменице-над-Липой. Баща му, лекар, пее в местния хор, а майка му свири на пиано. Докторът обаче умира рано и семейството се мести в друг град, където младият Новак завършва гимназия. Там той за първи път излиза пред публика, като свири на пиано композираните от него пиеси.
Изключителен интелект и талант, през 1889 година Виктор започва да учи едновременно Юридически факултет в Пражкия университет и в консерваторията, където по композиция му преподава прочутият Антони Дворжак. Тогава той приема и новото си име Вячеслав. Много скоро любовта към музиката надделява над правните науки и Новак се посвещава само на нея. През 1893 година той вече получава дипломата си, а Йоханес Брамс препоръчва на берлинско издателство да публикува творбите му. Младият музикант пък събира оригинални песни от чешкия фолклор.
По време на войната Новак е в ръководството на Пражката консерватория, става ректор и председател на музикалното отделение на чешката Академия за наука и изкуство. По време на немската окупация на Чехословакия участва в организирането на концерти, в които се изпълнява чешка национална музика. Умира на 18 юли 1949 година. Случайно съвпадение: На същата дата, но 112 години по-рано е роден Левски.
Песента е изпълнена за първи път от голям хор.
Обесването на Васил Левски
Музика Вячеслав Новак О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
Васил Левски е обесен на 18 февруари 1873 г. в София. В средата на 50-те години на миналия век е допусната груба грешка и вместо 12 дни са добавени 13 към 6 февруари. Така се е получила неточността да се отбелязва гибелта на Апостола на 19 февруари.
Проф. Павлов отправи горещ апел към Столична община да наложи стандарта обесването на Левски да се отбелязва на 18 февруари, както се прави в Карлово, Велико Търново и много други места.
„Нещата трябва да си дойдат на своите места. Не може една нелепа грешка от времето на Вълко Червенков да ни обърква“, категоричен е проф. Павлов. /БГНЕС
https://www.youtube.com/watch?v=IR1jBM-quK8
bnt1.bnt.bg
Be the first to leave a review.
