Конакът на Рифат бей в Гоце Делчев пази легенди за заровено имане

В Косова махала в град Гоце Делчев една от сградите се набива на очи отдалеч. Макар времето да е оставило дълбоки следи в полуразрушената й снага, къщата напомня за някогашното си великолепие. Конакът на Рифат бей Неврокопски е паметник на културата от местно значение, но здраво залостената порта подсказва, че тук от години не е стъпвал човешки крак. Дали заради заключената врата или заради интересната събда на собственика си, оставил диря в историята на града, но легендите около постройката не спират да се роят. Говори се, че цялото златно имане на османския първенец е закопано в основите и години наред мястото привлича вниманието на иманярите.

Бившият кмет на Гоце Делчев Хенрих Михайлов със скептична усмивка отхвърля слуховете за заровени някъде дълбоко жълтици. Той и роднините му днес са наследници на стария конак.

„Рифат бей е бил от религиозния орден на бекташите. Бил е силно религиозен и не е сключвал брак, нито пък е имал свои деца. Навремето осиновил моя дядо Юсеин Чинар и оттам тръгва родствената ни връзка“, разплита родовите си корени бившият градоначалник. Той и брат му кътат грижливо разказите и спомените на своите предци за човека, оставил значителна диря в историята на днешен Гоце Делчев.

Роден през 1822 година в Неврокоп, Рифат бей не напуска любимия град до смъртта си. За времето си е бил изключително образован и високо ерудиран. Едва 17-годишен, постъпва във Военната гимназия в Одрин. Говорил е няколко езика и е свирил на девет музикални инструмента, включително и цигулка, която днес се съхранява от роднини на братята Михайлови в София.

Като дясна ръка на Осман паша, участва в Руско-турската война и в обсадата на Плевен. След край на войната през 1878 година той остава седем години пленник в Русия. Тъй като е бил изкусен знахар и лечител, това успява да му помогне докато е в плен. По същото време там пламва епидемия от шап и именно Рифат бей успява да помогне за овладяване на заразата. В знак на благодарност местният губернатор му връща сабята и воинските звания.

„От него са останали рецептите за два мехлема, които семейството ми и до днес приготвя. Едното мазило е за изгаряне, а другото за гнойни рани“, признава Хенрих Михайлов.

След пленничеството беят е върнат с руски конвой в Неврокоп. Когато се прибира в родния град той се заема с благотворителност. Всяка година помага на бедни семейства, като им дарява добитък и ниви. И до днес се разказва, че църквата в днешното гърменско село Балдево е построена с благословията на турския управник. Навремето местните жители решили да вдигнат православен храм. Беят отишъл с майка си да види нивата за бъдещия градеж. Когато пристигнал на място видал, че теренът, определен за строителство, бил твърде малък. Затова, без да му мисли много, той дал една от своите ливади за църквата и изсипал кесия с жълтъци. По-късно дори отишъл на освещаването на молитвения дом.

Според разказа на Хенрих Михайлов, беят имал заслуга за спасяване на красивото възрожденско село Ковачевица от опожаряване. Турска войска обсадила населеното място, което и навремето било сред най-богатите села в региона. Рифат обаче пресрещнал аскера и успял да убеди нападателите да не палят и разграбват къщите.

Също толкова любопитна е и историята, която разказват възрастните неврокопчани за ролята, която изиграва беят за това градът да бъде освободен от турско робство без кръв и жертви. Новината, че българските воини, командвани от генерал Стилиян Ковачев, наближават бързо обиколила местните жители. По същото време в Неврокоп имало голям османски гарнизон. За да не допусне двете вражески войски да започнат сражение в самия град, Рифат бей пресрещнал на входа освободителите. Представил се на генерал Ковачев и лично предводил българските войски при влизането им в Неврокоп. Малко по-късно за кмет на града е избран поетът Пейо Яворов.

Освен че е бил много имотен, той е бил широко скроен, разказва бившият управник на Гоце Делчев. И до днес се разказва историята как е наел бай Стоян от село Добротино за личен дървосекач. Отишъл един пазарен ден на улица Звънчарска, навремето осеяна с кафенета и дюкяни, и обявил на всеослушание, че търси здрав мъж, който да му сече дърва. Отнякъде се появил як мъжага, който веднага изявил желание да служи в турския конак.

„Я да видим колко храна можеш да изядеш на един път“, рекъл турският управник на кандидат-дървосекача. „Една тава с кюфтета и една стомна с боза“, отговорил бай Стоян. Само след час всичко от масата било ометено и беят наиситна се уверил, че този здрав българин е подходящ за дървосекач.

Според някои Рифат бей е бил гост при официалното откриване на Суецкия канал през 1869 година. Той е имал далечни родствени връзки с един от египетските крале и вероятно по такава линия е получил покана да присъства на церемонията.

Рифат бей умира на 103-годишна възраст в любимия си град. В последния му път го изпраща целия град – хриситяни, мюсюлмяни и евреи. Погребан е в двора на къщата си, някогашният конак, който днес тъне в забрава.

През 1968 година избухва пожар в конака на Рифат бей. Къщата изгаря в нощта срещу 6 ноември. Дълги години Хенрих Михайлов и роднините му се опитват да открият причините и виновниците за огнената стихия. В крайна сметка разследнето заключава, че инцидентът не е умишлен.

Дотогава бившият кмет на Гоце Делчев живее в някогашния дом на османския първенец.

Старият конак е разположен на три декара и се състои от две сгради. Едната е селямлък – къща за мъже. Другата е била ползвана за харем. Обявен е за паметник на културата от местно значение. Времето все още не е успяло да разруши уникалните дърворезби и стенописи във всяка една от стаите.

„За да се възстанови сградата са нужни много средства, които са непосилни за мен и за брат ми“, признава бившият неврокопски кмет Хенрих Михайлов.

„Днес жителите на Гоце Делчев не познават живота на Рифат бей. Може би, ако знаят повече за делото му, ще отдадат нужното уважение на човека, оставил диря в историята на днешен Гоце Делчев“, смята Михайлов.