Павел Вълнев: Милионите българи по света да гласуват по пощата или електронно – това ще е лек срещу манипулациите
-
- декември 28, 2020
Зам.-председателят на Републиканци за България Павел Вълнев в интервю за 24 часа. От 20 години живее в Чикаго, САЩ, където има голяма спедиторска фирма. Семеен е, с две деца.
„Отговорност, откритост, действие в полза на хората чрез модернизацията на България – на моето знаме пише това“, казва зам.- председателят на ПП„Републиканци за България”.
Г-н Вълнев, защо милионер с успешен бизнес в САЩ влиза в българската политика? Как ще съчетаете чистия бизнес с „мръсната” по принцип политика?
Наскоро прочетох интервю с Иван Костов, в което казва, че в българската политика не влизат способни хора, защото знаят каква съдба ги очаква. В политиката отиват някакви хора като на пикник – да се нахранят, твърди той. Щом един от най-способните премиер-министри на страната го казва, човек трябва да се замисли. В моите политически ценности обаче всичко си идва на мястото, когато си спомня за Роналд Рейгън. Любима ми e неговата мисъл: „Правителството е рефер и не бива да се опитва да стане играч”. За жалост, повечето български политици на власт се изживяват като играчи на политическия терен, а за рефери са инсталирани техни близки, които свирят в полза на „своите”. Хората са призовани да зяпат този мач повече от 30 години, вместо да им се припомни, че гражданите са властта, а думата „министър” означава „слуга на народа”. Колкото повече власт има правителството, толкова е по-малко свободата – на предприемачеството, на идеите, на мисълта и словото. – Има стотици партии в България, от тях поне 10 функционират успешно отдавна. Защо влязохте точно в новия проект „Републиканци за България”? – Точно защото е нов. Чист бял лист е, ненаписан и ненадраскан още. И защото в устава записахме, че това не е лидерски проект. Председателят на партията може да е на най-високото място само два мандата. Останалите партии нямат такива правила. Някои от тях приличат на феодални владения, в които царете отдавна са „голи”, но го няма храбрия шивач, който да извика на висок глас неприятната истина. Прави ми впечатление и друго – прозрачността в сегашната политика е само на думи. Чувам, че някои от новите формации дори нямало да се регистрират за парламентарните избори – ще се явяват „под вънкашност чужда и под име ново”, както е казал поетът. Това не е редно. То може да е продуктивно само веднъж – като при Н.В. Цар Симеон ІІ, когато той използва регистрацията на някаква партия на жените поради липса на време. Но спектаклите зад чужд шлейф са неповторими и няма защо сега да гледаме техен римейк. Ние, от Републиканци за България, имаме друг подход.
Защо влизате в политиката, като сте наясно с ограниченията за вас заради американското ви гражданство? В България винаги целта е да станеш депутат или министър.
Искам да докажа, че и без пост може да съм полезен. Че не съм дошъл да взема, а да дам. Сред каузите ми е хората от българската диаспора да имат същите граждански и политически права, както тукашните българи. Ние сме най-големият инвеститор в българската икономика, а нямаме достъп да управлението на страната. Както в онази телевизионна реклама за шоколада – ние управлението само го миришем.
Подкрепяли ли сте досега друга партия? На кои политици симпатизирате- в България и в САЩ?
В България конкретно – не, но винаги съм бил с десните партии. В Щатите съм с републиканците, но последните 4 г. доведоха до такова разделение на обществото, че колкото и да не е прието, ще кажа, че се радвам на победата на Байдън. Надеждата ми е да намерим отново общите си идеали, които са ни завещали бащите основатели.
В едно от редките си интервюта казвате, че „по естествен път кукловодите си отиват. Трябва да се съборят и техните кукли. И държавата ще потръгне”. Кои са кукловодите, куклите и кой ще ги събори? А като паднат, кой идва след това?
Става дума за кукления театър на прехода. Кукловодите и куклите им, както и пиесата, която изпълняват пред очите ни вече 31 г., са планирани отдавна и колкото и да се твърди, че с приватизацията и реституцията кукловодите са се оттеглили зад завесата, това не е вярно. Те са си тук и ще ги познаете по това, че в тяхната пиеса хепиендът винаги е в полза на едни и същи хора-олигарсите. Те изкарват лична печалба през политиката, чрез държавата. Често обаче са заети с помощта на една от властите – съдебната – да закичват с думата „олигарх” други хора, забогатели по правилата, без държавна подкрепа. Така си мислят, че прикриват себе си. С реформата на съдебната система промяната ще започне. А лекарството за всичко е свободният пазар, в който успяват талантливите и работливите, а не тези, на които щедро е подарена поредната обществена поръчка.
Не се ли страхувате, че хората свързват лидера ви Цветан Цветанов с ГЕРБ? Самият Бойко Борисов казваше, че ГЕРБ е на Цветанов.
Може би един по-спокоен поглед към Цветанов, изчистен от епитети и квалификации за предателство, ще ни донесе верния отговор. Когато една партия изневерява на идеалите си, тъй шумно прогласени, кой е предателят- тези, които напускат изгубилата лицето си политическа сила, или самата партия, която предава хората си?
Ако в платформата на Републиканци за България стъпвате на думата „реформи”, в кои сфери са жизненоважни те за държавата?
Съдебната реформа е на първо място. Ако правосъдната система не заприлича на европейските и дори на американските демократични прототипи, ако бъде оставена без отчет и контрол прокуратурата, ако задкулисието е по-голямо от публичната сцена, на която оперира тази власт, нищо няма да се промени. След промяната на правосъдието другите реформи във всички сектори ще са по-лесни.
Кажете 5 неща, заради които хората трябва да изберат точно Републиканци за България?
Републиканци за България прилича на своите членове – млади, образовани, почти всички – без предишен партиен бекграунд, самонаправили се хора с професии, а често – и със собствен бизнес, основан и укрепнал в света на конкуренцията, отговорни не само към близките си, но и към своето поколение, към децата си, към Родината и към нейното бъдеще. Станаха повече от 5, но толкова по-добре. Ще разчитаме на себеподобни. Вие не можете да си представите колко много са тези хора.
Към коя възрастова група и към кой политически спектър ще бъдат насочени посланията ви, за да съберете по-голям вот – към младите, към средната класа, отвратените гербери, към неориентираните?
Към всички тях. Ще разчитаме на многократно лъганите хора. Както казва големият американски актьор Джак Никълсън: „Може да ме удариш с истината, но никога не ме съжалявай с лъжа”.
Избърза ли президентът с датата 28 март за следващите избори. Кой печели от бързите избори?
За ранни избори, а и по всяко време, винаги са готови две партии – ДПС и ГЕРБ. ГЕРБ – с армията си партийни партизани в администрацията, които, за да запазят топлите си места, гласуват за статуквото. А феодалните порядки на ДПС ще се опитат да възпроизведат картинката в смесените райони с помощта на местната власт. Кой може да обърка сметките на новата-стара коалиция? Само българите в чужбина – ако им се разреши да гласуват електронно или по пощата. Не чухме президентът да призовава за такава промяна в изборното законодателство. Може би защото неговите избори са по-късно и още не е паднал в дупката на „коалицията” ГЕРБ-ДПС. Важно е да се съобрази и факторът COVID-19, което не знам дали е възможно…
Републиканци за България биха ли се включили в инициативи за гарантиране честността на изборите?
Поне в моя роден край, Родопите, изборите рядко са честни. Ако пък протекат горе-долу по правилата, след това се извършва подмяна. Гласуваш за ГЕРБ – получаваш ДПС. Ние, от Републиканци за България, бихме се включили в демократичните инициативи, гарантиращи честността на изборите и на следизборния период. Ще набираме и свои застъпници.
Ако е вярно правилото, че колкото повече хора гласуват, толкова по-добре за държавата – как може да се засили активността – особено на младите хора?
Моята идея е неизменна – включването на милионите българи в чужбина в изборите, чрез електронно гласуване или по пощата. Това е лекарството на справедливостта, срещу лъжата и манипулациите на изборите. Трябва да свикваме с мисълта, че България е 10-милионна.
Кои са конкурентите ви в политиката, кои са приятелските партии, кои са враговете?
Ние сме дясномислещи и дяснодействащи хора. Друг много важен критерий е нашият категоричен евроатлантически избор. Той не подлежи на никакви уговорки. Но с партии, които са евроатлантически, но не осъждат корупцията и я практикуват, а също използват търговията с влияние, нямаме общо бъдеще.
Be the first to leave a review.
