Педагогът с 40 г. стаж в неврокопската ПМГ „Яне Сандански” Божик Димитров: Учителят трябва да притежава качеството любов към избрания предмет, уважение към учениците, да има доверие в тях…

Божик Димитров е дългогодишен учител в ПМГ „Яне Сандански“ в гр. Гоце Делчев, който през целия си над 40-годишен педагогически стаж е работил в само и единствено в това училище. Всички в южния град го познават като отличен учител, помагащ на своите ученици, които го помнят с добро. Отдал себе си на каузата те не само да навлязат в тайните на френския език, да намерят житейските истини и да се усъвършенстват. Всички го помнят с неговата висока ерудиция, възпитание и бащински подход към всеки ученик. Той започва работа в елитното училище през учебната 1972/1973 година, а във всички години много негови ученици са носили награди от различни олимпиади, състезания и конкурси.

– Как се чувствате след удостояването Bи с наградата?

– Дълбоко съм развълнуван и поласкан, тъй като има много колеги, заслужаващи да получат тази награда, но след като аз съм бил номиниран, благодаря за това.

– Във Вашата дълголетна педагогическа кариера има случаи и спомени, които Ви карат да изпитвате топло чувство. Бихте ли споделили някои от тях?

– С много голямо удоволствие и удовлетворение си спомням за ученици, с които съм работил и са постигнали много добри резултати в областта на моя предмет – френския език. Ученици, у които съм вдъхнал любов към предмета ми и са постигнали добри резултати. Явили са се като частни ученици в езикова гимназия и са защитили свидетелство за завършено образование в нея. Други са се явили във Френския културен институт и са защитили различни степени на обучение. Това ме удовлетворява и винаги ми носи топлина.

– Кое е най-важното, което трябва да притежава учителят и какво е за Вас тази професия?

– За мен учителят, може би силно ще прозвучи, беше и си остава призвание. Учителят трябва да притежава качеството любов към избрания предмет. Уважение към учениците, които обучава, да има доверие в тях и да се получи една синергия в обучението. С други думи, да се сетим за възрожденските думи: „Помогни ми, за да те возвися!“.

– Учителят е…?

– Другар, приятел с учениците, което е залог за постигане на добри резултати.

– Вашата философия за педагога?

– Като всеки учител, и аз съм се стремял винаги освен да давам знания на учениците, да ги науча да мислят, да изразяват собствено мнение, да ги науча как да учат, да бъдат възпитани и добри граждани. В моята работа съм се стремил да прилагам различни методи на работа. Те дават възможност на учениците да постигнат необходимата степен на комуникативна компетентност, за да могат да използват пълноценно езика в разнообразни учебни и житейски ситуации; учениците да имат възможност да натрупат знания по лексика и граматика и да изграждат умения да конструират смислово издържани изречения – текст, да осмислят и извличат основната информация от чутото, видяното, прочетеното, да изразяват своите мисли и чувства според своите комуникативни намерения в устна и писмена форма.

– Какво е за Вас училището?

– Ако трябва да обобщя в глобален план, то винаги съм смятал и смятам, че училището като институция винаги е имало задачата да образова и възпитава младото поколение, и аз винаги съм вярвал, че учителят „слиза“ от катедрата и ръководи и направлява работата в часа, а ученикът се „превръща“ от обект в субект на учебния процес.

– Да учиш чужд език…?

– Не е лесно, но плодът на усилията винаги си заслужава, с каквото и да се занимаваш. Чуждият език е прозорец към други народи, други култури. Позволява да се общува с тях, да се обогати общата култура.

– Най-важният способ да бъде мотивиран един ученик?

– Помагала ми е винаги моята любов към работата с учениците и мисля, че уважението и желанието да предам моите знания са помогнали да ги мотивирам и тях да работят с желание. Използваните от мен подходи със се стремял да позволяват на учениците да бъдат включени в реални ситуации да откриват ключови думи, изрази, да съставят кратки диалози и с това да се доближават до реалните житейски ситуации.

– Учениците днес и учениците преди…?

– Днешните имат преимуществото да бъдат с далеч по-голям достъп до информация, възможност да работят с по-различни и разнообразни средства. Прозорецът към света е „по-широко отворен“. Иначе си приличат и винаги всички поколения са си приличали с жаждата за новото, за знания, за търсене на неоткритото, с желанието да покоряват нови върхове, с идеите за промяна на света към по-добро, искащи да прокарат нови пътеки и пътища. Винаги е имало думи от типа: „Тези сега не са като нас преди!“ – с идеята, че миналото е било по-добро, просто така явно е устроен човекът, но с всяко следващо поколение светът се развива и надгражда, а това свидетелства, че всяко има своя принос нещата да вървят напред.

– Спомняте ли си времето, когато се вляхте в редиците на учителското съсловие, и какво можете да кажете на младите си колеги, започващи в момента?

– Имах щастието да попадна в един високообразован и амбициозен колектив на гимназията, сега ПМГ „Яне Сандански“, от който научих много. Всеки млад учител постъпва на работа с добра подготовка  по своя предмет, но винаги има какво да учи в областта, в която преподава, в областта на педагогиката и методиката. Човек трябва без всякакво съмнение да се стреми да дава най-доброто от себе си, да се усъвършенства и да допълва своите знания, за да може да бъде още по-полезен на своите ученици.