Германски репортери дойдоха в България и удивиха от видяното

Величествена природа, живописни градове, ниски цени – истински туристически магнит, ако не беше…

Величествена природа и живописни градове – с това България е впечатлила германския пътуващ журналист Мартин Левицки. „Като прибавим и ниските цени, страната би трябвало да е истински туристически магнит“, пише той в статия за германския „Ди Велт“ и добавя: „Само да не беше сегашната пандемия от коронавирус.“

„Пловдив е едно от най-хубавите места в България“

В България Левицки е обиколил София, Пловдив, Рила и Черноморието. В Пловдив, за който авторът изтъква, че е „един от най-старите градове в Европа“, е бил впечатлен от античните разкопки и концертите в Античния театър.

„Дори и в сегашната пандемия, Старият град предлага жива атмосфера, а разходките из уличките му никога не са достатъчни“, четем в публикацията. „Категорично Пловдив е едно от най-хубавите места в България“, подчертава Левицки.

Авторът не пести хвалебствени думи и за Морската градина във Варна. В морската столица той обаче бил изненадан най-вече от следното: че от Варна има директна автобусна линия до Букурещ. Журналистът-пътешественик решил да се възползва от нея и да обогати пътеписа си с впечатления и от румънската столица.

Незначителна подробност е това, че автобусът все пак се оказал микробус, в който никой не се чувствал длъжен да носи маска и в който шофьорът, видимо отегчен от пътя, често посягал към телефона си, за да говори. А това се отразявало на неговия стил на каране, както пише авторът.

Красивите Родопи и родопските одеяла

И седмичникът „Велт ам Зонтаг“ помества статия за България. В нея Катарина Копенвалнер описва впечатленията си от Родопите. „Тази българска планина е също толкова красива, колкото и самото ѝ име – с нейните иглолистни гори, величествени варовикови скали, автентични села и живописни язовири.

Според легендата, Родопите са били родина на Орфей от древногръцката митология, смятан за най-великият певец и поет на древността. Той пеел толкова хубаво, че дори триглавото куче Цербер на входа към ада спирало да лае, щом чуело гласа му.“ По-нататък авторката разказва за традиционните родопски одеяла.

В Родопите въздухът е хладен, пише тя и добавя, че на хората не им е студено, защото всички имат топли родопски одеяла. „Има ги във всяка къща, с тях местните хора покриват леглата си или пейките пред къщите. Най-често използваните цветове са тези от българския трибагреник: бяло, зелено и червено“, посочва Катарина Копенвалнер.

Днес родопските вълнени одеяла се произвеждат в малкото останали тъкачници в страната. Те се тъкат ръчно на специални станове. След туризма, в България текстилната индустрия е вторият най-важен сектор от икономиката, подчертава авторката. „С тъкачество хората тук се занимават от хилядолетия, но занаятът разцъфтява едва през 18-и век. Тогава 90 процента от традиционните народни носии в България се били от овча вълна. И днес много от тях се произвеждат от вълна, но все по-често се използват и синтетични материали, се казва в публикацията.  Къде са овцете и овчарите?

„В България отглеждането на овце винаги е било начин на препитание. Достатъчно е да споменем само българското овче сирене. Овцете и овчарите и до днес имат запазено място в традиционните български обичаи и фолклор. Пътувайки из страната обаче човек се пита къде са стадата с овцете, от които се добива вълната и от които се произвеждат прочутите млечни продукти?“, четем още в публикацията.

Отговорът дошъл малко неочаквано за германската журналистка: производител на вълнени материали ѝ обяснил, че голяма част от вълната днес се внася от чужбина, тъй като в България почти не са останали овчари.

„След краха на комунизма тази професия запада сериозно, а днес производителите на вълнен текстил купуват суровината от Нова Зеландия или Австралия, макар да се твърди, че била родно производство“, пише Копетвалнер. „Отглеждането на стари раси овце обаче, като дългокосата каракачанска порода, много се насърчава в България. Именно от този вид се добива и вълната за традиционните български халища.“

В края на публикацията във „Велт ам Зонтаг“ авторката посочва, че родопските одеяла се продават на цени между 40 и 60 евро и могат да се открият в най-обикновени магазини за домашни потреби. „Одеялата от мерино вълна, които не боцкат толкова, са по-скъпи. Но в крайна сметка всички одеяла топлят – независимо в коя държава са пасли овцете, с чиято вълна са изработени.“ Източник: Дойче веле

Blitz.bg

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене