Българската православна църква почита паметта на българския просветител Свети Климент Охридски

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра,
а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот;
с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе,
а със знаменията преславно озари западните земи.
Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

 Архиепископът е сред учениците на светите братя Кирил и Методий, които разгърнали своята проповедническа и книжовна дейност из пределите на България.

Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своято родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.

Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климента (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.

На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за „пръв епископ на българския език“. Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.

Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука „кирилица“. Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир „Св. Пантелеймон“, св. Климент починал на 27 юли 916 година.

След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).

Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети СедмочисленициКирилМетодийКлиментНаум, Сава, Горазд и Ангеларий.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

Патронът на Софийския университет Свети Климент основал просветна школа в Охрид, посещавана от над 3500 ученици. Десетилетия наред книжовникът работил за утвърждаването на християнската вяра сред своя народ. Превеждал книги от гръцки на български език; построил църкви и манастири, а с молитвата си извършвал множество чудеса. Мащабите на делото му са толкова колосални, че трудно могат да бъдат изброени. Неслучайно най-старото висше училище у нас достойно носи светото му име.

Освен на 25-ти ноември, Българската православна църква чества паметта на свети Климент Охридски и в деня на успението му – 27 юли, когато православните християни отдават почит към всичките свети Седмочисленици.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене