Въвеждане на Пресвета Богородица в храма – Ден на християнското семейство

Въведение на Пресвета Богородица в храма.
Фреска от ок. XIV в. от Мануел Панселинос,
Съборната черква „Протата“ в Карея, Света Гора Атон. Източник: macedonian-heritage.gr

С решение на Светия Синод от 1929 г. този празник се чества и като Ден на християнското семейство и на православната младеж. Според преданието, на този ден се случило паметно събитие. Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си.

На този ден малката Мария е била въведена в храма

Когато пречистата Дева навършила три години, праведните й родители изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога.

Древните отци на Църквата, като възпяват Въведение Богородично със свещени песни, разказват как Йоаким и Ана събрали своите роднини и приятели; млади девойки със свещи в ръце вървели пред светата Отроковица, а след тях родителите водели пречистата Дева и я довели до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни. Св. Герман, патриарх Цариградски, в една свещена песен влага такива думи в устата на св. Ана:

„Принасям на Господа моя обет, произнесен в скръб чрез моите уста. Затова събрах свещеници и сродници и им казвам: „Радвайте се с мене! Сега аз се явявам пред вас майка, довеждам дъщеря си и я предавам не на земен цар, а на Бога, Небесния Цар“.

Св. Дева била поставена на първото стъпало пред храмовия вход и, за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Святих, където влизал веднаж в годината само първосвещеникът.

Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като поличили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.

Св. Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36-38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята пресвета Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.

Св. Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, опитни в Св. Писание и в ръкоделията. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела, обичала да чете Св. Писание. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича прекрасна зора, от която изгряло Слънцето на правдата. „Дух Светий“ – говори свещената песен – осветил тази, която пребъдвала вътре в храма и била хранена с небесна храна“.

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но пресв. Дева им открила своето желание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на пречистата Дева и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

Иконата „Въведение на Божията майка“ представя тригодишната св. Отроковица, възкачваща се по стъпалата и влизаща в храма. Изобразеното на тая икона събитие трябва да ни внушава желанието да водим децата си в храма Божи, от млади години да ги учим на молитва и слушане Св. Писание, за да могат и те да растат в благочестие и все по-високо да се издигат по стъпалата на добрите дела и благочестивите помисли.

Жития на светиите, Синодално издателство, София 1991 година.

Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като самостоятелен празник през 715 г. През 543 г. император Юстиниан Велики построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично.

Според църковния ни календар празникът попада в периода на Коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.

Този ден става символ на въвеждането на младия човек в храма, в лоното на църквата и вярата, и на християнското семейство, чийто първопример са Дева Мария и съпругът й – праведният Йосиф.

На Въведение Богородично православната църква препоръчва на родителите да водят децата си на богослужение, да им разказват за вярата и за библейските събития, и така да ги възпитават в християнски дух.

Традициите казват още, че след църква, семейството се събира около масата на чаша вино, топла питка и вкусна гозба. Така се чества здравата връзка помежду всички, а масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да хапне и благослови дома.

Според народните поверия, на този празник българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото-сухо, ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото-дъждовно, а реколтата богата.

Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. Според народното поверие, нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември, наричани „Мратински нощи“, са много по-лоши дори и от „Мръсните дни“, защото през тях най-лесно човек може да се разболее.