Илия Кафалов собственик на месодайна ферма в село Мосомище: „Вярвам в младите хора, които няма да се примирят и ще вземат промяната в свои ръце!“

Срещата ни днес е с един бивш член на НАРМС – г-н Илия Кафалов от с. Мусомище, Гоце Делчевско. Въпреки че към момента не развъжда породите Монбелиард и Симентал, той не прекъсва близките си отношения с бившите си колеги и често участва в мероприятия на Асоциацията.

Г-н Кафалов дълги години е развивал млечна ферма и сам е преработвал произведеното сурово мляко в търсени и досега млечни продукти. Той е като жива енциклопедия на прехода. Пред очите му са се случили всички превратности в сектора, съмнителните политически решения и техните последствията върху развитото някога българско млечно животновъдство. Днес има месодайна ферма и е дистрибутор на голяма компания – лидер в производството на комбинирани фуражи в България.

Много от нас познават г-н Кафалов от събранията и сбирките на НАРМС и знаят, че той е човек с критично мислене и ясна позиция. Това ни подтикна да се обърнем към него, за да ни разкаже защо се отказа от млечното говедовъдство и какво се случи през последните 30 години, че от държава с традиции в сектора и развит животновъден пазар, България се превърна във вносител и рай за имитиращи млечни продукти.

– Представете се с няколко думи.

– Здравейте, на всички колеги! Казвам се Илия Кафалов от с. Мусомище. В момента се занимавам с месодайно говедовъдство и съм представител на фирма „HL-TopMix“, която е българо-немска компания, предлагаща на пазара висококачествени продукти и цялостни концепции за отглеждане на всички видове животни.

– Кога започнахте да се занимавате с говедовъдство в собствена ферма и какво се случи до днес?

– През 1996 г. започнах с животни от породата Холщайн. Преди това се занимавах с отглеждане на овце и търговия, която паралелно движех и след създаването на стопанството.

Всъщност причината да се занимавам с отглеждане на крави е моята дъщеря, която се роди през 96-та година. Трябваше ми краве мляко, тъй като това на овцете не беше подходящо. В онзи момент в тогавашното АПК предоставяха срещу дялово участие животни, които бяха черно-шарени и техни кръстоски. Успях да избера две много добри животни. Животните наистина бяха превъзходни. Тогава осеменяваха със семенен материал от Израел, който беше с много висока развъдна стойност.

Тази практика с дяловото участие беше придружена от много безумия. Имаше много превъзходни животни, които просто бяха заклани и всичко, което беше създадено през годините, сякаш умишлено се унищожи.

Аз запазих тези две животни и постепенно увеличих броя им до 8. Каквото и да говорят сега „разбирачите“, тогава България имаше изключително развито животновъдство. Напълно конкурентно на Западните държави и дори го надминаваше.

Имаше традиции в храненето и отглеждането. Специалистите в АПК-тата помогаха на частните ферми и колегите постигаха много висок млеконадой. Всичко обаче беше безвъзвратно съсипано и то съвсем целенасочено.

Като пример затова ще ви разкажа историята на един италиански инвеститор, който през 1994 г. пристигна в България. Казваше се Паоло Деничи и беше спонсор на ФК „Ботев“ – Пловдив. Той имаше огромното желание да развива говедовъдство и се обърна към тогавашния ликвидационен съвет на АПК с намерение да закупи празния, неизползваем обор. Те му отказаха с аргумент, че не могат да му осигурят земя. На него не му беше необходима земя – той искаше да отглежда крави, да произвежда кисело мляко и други млечни продукти. Смяташе да осигурява храната на животните от други региони на България, тъй като в онзи момент имаше храна в изобилие. И земеделието, както говедовъдството бяха в разцвет.

В нашия регион, действително, земята беше вече раздадена и разделена и той нямаше от кого да закупи обработваема земя, но това не беше аргумент за отказ, тъй като имаше много и сигурни източници на фуражи в цялата страна. Произвеждаше се огромно количество всякаква необходима храна за животните и беше на много достъпни цени. Това означаваше, че наистина обработването на земя в онзи момент не беше задължително за успешно развиване на говедовъдно стопанство.

Ликвидационният съвет в крайна сметка отказа на италианския инвеститор без никакво реално основание да му предостави възможност да закупи стопанството и то, както и всички оставащи от АПК съоръжения и сгради бяха раздадени на общ принцип, без никаква логика. И животните, и базата бяха напълно унищожени, а това за съжаление се оказа една обща и масова тенденция в цялата страна. Само за няколко години България унищожи целенасочено своето развито земеделие и животновъдство. Настана пълен хаос. Млякото струваше 15 стотинки.

Спомням си как през злощастно известната 1997 г. бях закупил животни от един пазар в друг регион и ги докарах в стопанството. Тогава министър-председател беше Жан Виденов, който излезе и публично се „похвали“ как цената на млякото е намалена от 30 на 8 стотинки. Тази „гениална“ политическа мярка за печелене на общественото одобрение беше смърт за млекопроизводителите. Идеше ми да счупя телевизора. Тези хора просто се подиграваха и искаха да съсипят всичко създадено с десетилетия на усилия и труд.

Буквално ден след това „мъдро“ държавно решение по фермите започна едно масово клане на животни. Пълна обреченост без никакво основание. Хората бяха отчаяни. Уж вече се намирахме в условия на пазарна икономика, а Държавата определяше цената на млякото. Това беше краят на България като селскостопанска държава.

След няколко години направиха същото и с прасетата. Само за няколко месеца цената на живото тегло падна толкова, че 100 кг можеха да се купят за 100 лв.

Животновъдството изпадна в десетилетие на хаос и безпътица. Превърна се в изцяло търговска дейност, а малкото останали стада постепенно се продадоха, защото хората изнемогваха. Филм на ужасите, но за съжаление съвсем реален! Бяхме свидетели на необясними аномалии години наред.

По времето на друг емблематичен министър-председател, Сергей Станишев, банките решиха да отнемат от животновъдите кредитните им карти, защото секторът бил губещ. А те много ни помагаха да се справяме. Нямаше европейски субсидии, защото при преговорите за присъединяване в ЕС бяха „забравили“, че и в България имаме животни. Държавно подпомагане също нямаше и това да развиваш стопанство си беше загубена кауза. Сякаш наистина целенасочено искаха да убият всякакво желание и възможност за развитие на тази дейност.

Въпреки това, през 2009 г. аз закупих първите си чистопородни животни от породите Симентал и Монбелиард. В този момент вече бях започнал да продавам млякото на животните си само на частно, тъй като мандрите буквално се подиграваха. Клиентите ми обаче търсеха по-високо качество, а при черно-шарените животни има един лимит на качеството на продукцията, който дори при оптимално хранене и отглеждане не може да се сравнява с това на Монбелиарда и Симентала.

През 2007- 08 година по програми ФАР и САПАРД бяха създадени многобройни мандри със съмнителни цели, като част от тях изобщо не преработваха млечна продукция, а просто симулираха дейност. Не ги интересуваше качеството на млякото, не спазваха срокове за плащане и дружно извиваха ръцете на животновъдите без право на избор.

През 2009 г. една конкретна мандра – на господин Динко Велев ме принуди да се откажа от работа с тях и да си реализирам продукцията изцяло на частно. Вече бях закупил 12 броя Монбелиард и Симентал от фермата на председателя на асоциацията – господин Атанасов. Имах уникални животни и предлагах превъзходно мляко. Те взеха проби и резултатите бяха много високи – масленост над 5% – направо като овче мляко. Уж се разбрахме за твърда, сравнително добра цена. Изведнъж обаче нещата се оказаха съвсем различни. Млекопреработвателят започна да увърта и да ми обяснява, как тук в региона млякото било най-много 30 стотинки, а и складът му бил пълен с чували не със сухо мляко, а с палмови мазнини и кондензирани млека. Голяма заблуда е, че в нискокачествените млечни продукти се слага сухо мляко – то е скъп продукт, постигнат след обработка на истинско качествено мляко. Използват го само за скъпите шоколади и продукти. В сирената и кашкавалите, всъщност, се слагаха палмови мазнини, кондензирани млека и всякакви съмнителни евтини химии. Мандрите се бяха заредили с тях и демонстрираха на говедовъдите, че могат и без млякото им, и ще го купуват на смешни цени.

Аз бях инвестирал в елитни животни и нямаше никакъв шанс да направя компромис в цената, и да дам още едно основание на млекопроизводителя съвсем да се самозабрави. Така, започнах сам да си преработвам продукцията. Вкъщи винаги сме правили сирене и кашкавал и имах някаква идея как се прави.

Закупих си вана и започнах опити и проби, докато не достигнах до моята рецепта, която постигаше превъзходни млечни продукти! Игнорирах мандрите и си развих собствен пазар. Имах клиенти от цялата страна и чужбина – редовно гърци си купуваха от мен. Имаше глад за качествени млечни продукти и частния пазар беше много добър. Веригите бяха пълни с имитиращи продукти, а българинът обича сирене и кашкавал и няма как да му се продават палмови или други имитации. Той разбира и си търси истинското. Тези нелоялни практики на мандрите именно осигуряваха на нас добрия пазар, тъй като на фона на техните боклуци моите продукти бяха с гаранция за произход и качество.

Произвеждах сирена и кашкавали по напълно оригинални рецепти. Дори тогава именно една наша колежка от Лом ми даде идея за маслини и подправки в кашкавала. Случи се случайно при едно пътуване до Франция. Кашкавалът с маслини и други подправки впоследствие стана уникален, беше много търсен и предпочитан продукт. Добавих към рецептата също боровинки и стафиди. Експериментирах и се получаваше много вкусен.

– Кое най-важното при производството на сирене и кашкавал?

– Високото качество на млякото и вложените материали. Компромиси с имитиращи продукти и каквито и да било изкуствени добавки не трябва да се допускат. Продуктите на съвестния майстор винаги се отличават. Другото, но равно по значимост, е безупречната хигиена!

– Първо сте се отказал от работата с мандри, а в последствие и от млечното говедовъдство. Какво наложи това решение?

– Действително в момента имаме изцяло месодайна ферма. Нямаше как вече да се справям с млечна ферма, защото трябваше всичко да правя сам. Няма приемственост и младите в нашето семейство вече изобщо не искат да се занимават с отглеждане на животни. И са прави. За тях това е робски труд, който лишава човек от какъвто и да е личен живот. Разбирам ги и не мога да ги насилвам. В България действително трудът на фермера е неблагодарен, непосилен и неоценен. На Запад е престижно да си фермер – обществото и държавата са плътно зад теб, продуктите с високо качество се налагат целенасочено като държавна политика, а между говедовъдите съществува реално работещ кооператив. Тук това е невъзможно и никой не проявява уважение към огромния труд, който се полага ежедневно, без почивен ден, а държавната помощ е крайно недостатъчна.

По тази причина нашите наследници се отказаха от този път, както и всички останали млади хора, които държава не стимулира по никакъв начин да се занимават с животни или земеделие. В България хора, които безделничат по цял ден се отнасят с пренебрежение към животновъдите сякаш са втора ръка хора и едва ли не се занимават с това, защото не ги бива в нищо друго.

– А крайният потребител успява ли все още да разграничи качеството от имитацията?

– Не, в общия случай, но той не е виновен. На него във веригите, а вече и в малките магазини, са му наредили безброй имитиращи продукти и той избира цената, а не качеството. Въпрос е на държавна политика и конкретни действия на Министерството на земеделието и храните да налага продажбата и популяризацията на български качествени млечни продукти. По този начин да стимулира говедовъдите. Това обаче не се случва! Точно така си унищожихме животновъдството. Заляха пазарите с боклуци и обезцениха качествените продукти. Какъв стимул да имат говедовъдите да произвеждат нещо качествено, като никой не оценява труда им.

Това е тъжната истина. Сами унищожихме цял успешен и печеливш отрасъл на икономиката си. България някога беше страна с традиции и изключително развито животновъдство, което беше целенасочено смачкано и изпадна в хаос и безпътица. Всеки се спасяваше както може и много уважавам колегите, които въпреки всичко оцеляха и на цената на много лишения и неблагодарен труд продължават и съхраняват това, което някога беше отличителна дейност у нас.

Субсидиите са много полезни, но не отиват където и за каквото трябва, затова не стигат. Стремежът е към количество, а не към качество. Фермерите трябва да осъзнаят, че първо трябва да са успешни в качеството на продукция и животни, и тогава да увеличават техния брой. Това доказва, че принципът на субсидиране някъде се сбъркан много сериозно. Вместо да стимулират малкия и среден бизнес те провокират количество за сметка на качество. На Запад основата на успешното млечно говедовъдство са именно малките стопанства с добра технология и висококачествена продукция.

Решението за минимум 20 броя крави също беше изключително неправилно. И в Австрия, и във Франция се подпомагат ферми с 9, с 10, с 15 животни – колкото е капацитетът на стопанството за максимално качествена продукция. Този минимален брой в България провокира много компромиси и нелоялни практики.

Аргументите са, че уж с 5 животни селекция не може да се прави. Напротив! Селекцията не зависи от броя на животните. В момента, за да се получи субсидия във фермата трябва да има минимум 20 дойни крави. Това е безумие! Не общо животни като стадо, а 20 майки! Не може субсидирането да е на общ принцип и за планинските и за отдалечените региони, за малките и големи стопанства! Същевременно правилата и законите се променят ежедневно без аргументи или обяснения, и се прилагат избирателно.

За всичко се оправдават с Европа, а там такива порочни практики не могат да се видят никъде. Никой няма да допусне във Франция имитиращ на сиренето Комте продукт, например. По техните села е пълно с малки, средни ферми и животни. При нас е нужна промяна и то спешна!

– Вие вярвате ли, че тази положителна промяна ще дойде?

– Вярвам! Вярвам в младите хора, които няма да се примирят и ще вземат промяната в свои ръце!

– А защо говедовъдите не са обединени в защита на правата си?

– Не, че не искат да бъдат! – просто са обезверени, тъй като у нас всяка инициатива се опорочава. По върховете на браншовите организации има хора със сериозни политически зависимости, които задушават всеки опит за промяна. Каква е мотивацията на фермерите да си зарежат работата и да протестират, когато всички подобни опити завършваха със задкулисни уговорки на определени хора и партии. Тук към животновъдите отношението е като към престъпници – постоянни закани, проверки и размахване на пръст.

Все пак вярвам, че в един момент кадърни млади хора ще вземат нещата в свои ръце и ще „изринат“ цялата тази безпринципност и задкулисие. Пожелавам на колегите да не се отказват и да не правят компромиси с качеството на продукцията. Промяната ще дойде, ако вярваме и се стремим към нея, но трябва да започнем първо от Себе си!

– Чудесен финал! Благодарим Ви за тази интересна история, която обяснява много неща за все още незавършения ни преход!

– Благодаря и аз! До нови срещи!