Бареков е различим и предизвиква подкрепа
-
- януари 22, 2014
6% от избирателите подкрепят „България без цензура“
На старта на своето съществуване „България без цензура“ вече е желан коалиционен партньор не само за ВМРО-БНД, но и за други формации в центристкото пространство. Това се посочва в анализ на Васил Тончев от „Сова Харис“, публикуван във. „Преса“. В действията на лидера Николай Бареков се открояват последователност, предизвикателност към статуквото и не на последно място – социална чувствителност. Съвкупността от тези качества правят новия политик различим и предизвикват подкрепа в определени социални слоеве, смята Тончев.
Засега Николай Бареков като че ли все още стои прекалено сам в своите усилия, анализира социологът. Не забравяме, разбира се, че формацията му е съвсем млада. Нейното формално учредяване предстои да се извърши в края на настоящата седмица. Ръководеното от него движение е разширило своята база, като на закрит въпрос получава подкрепа от 6% от избирателите. Според данните на „Сова Харис“ на евровота новата политическа партия би разчитала на поне едно депутатско място.
Има три утвърдени субекта, между които се разпределят поддръжниците на националистическите идеи. Отнесени към по-широка аудитория, най-одобрявано е поведението на ВМРО-БНД. Партията на Красимир Каракачанов се възприема като най-цивилизована в контекста на европейската принадлежност на България. За войводите се отварят и възможности за участие в коалиции, анализира Тончев. В тясната рамка на национализма „Атака“ и НФСБ имат по-голяма подкрепа, която, разпределена между тях, оставя и двете под прага за Европарламента.
В своят анализ Васил Тончев се спира и на новопоявилият се играч – става дума за решението на лидерите на движение АБВ да се явят с отделна от БСП листа на предстоящите избори за Европейски парламент. Това обстоятелство ги поставя като самостоятелен субект на политическата сцена. За последствията от този ход ще можем да се говори поне след около месец, когато оценката за тази инициатива бъде изградена. Тъй като въпросът, с който регистрираме електоралните нагласи, е открит, тоест имената на партиите, за които биха гласували интервюираните, не са предварително фиксирани, и в настоящото изследване установихме евентуалната подкрепа за новия политически играч. На самия старт формацията на Георги Първанов може да разчита на около половин процент от гласовете, което на база национална представителна извадка представлява между 25 и 30 хиляди гласа. Дали тази основа ще се разширява или свива, ще ни покаже близкото бъдеще.
Най-значимият факт, който се регистрира от „Сова Харис“ е относителният паритет между БСП и ГЕРБ. В края на ноември и началото на декември 2013 г. разликата беше около 5%, сега тя се е свела до малко над 1%. Одобрението на БСП е с 2,4% по-високо от това на ГЕРБ, което говори за по-голям потенциал. Тези стойности обаче показват, че в началото на предизборната кампания за евровота не можем да говорим за значителен превес на някоя от водещите политически сили.
Възможните обяснения, според Тончев са две. Първото: в края на ноември 2013 г. се изясни, че усилията на протестиращите за незабавна оставка на кабинета няма да доведат до успешен завършек. Като основен мотиватор на това искане в обществото се припознаваше ГЕРБ и автоматично неуспехът се пренасяше върху образа на тази формация. Колкото и невероятно да изглежда на пръв поглед, заглъхването на протестите води до стабилизиране на електоралната подкрепа за ГЕРБ. Просто широки обществени кръгове вече не одобряват случващото се на жълтите павета в столицата. Второто обяснение е пикът на зимния сезон. Меката зима донякъде облекчава сметките за отопление, но не намалява разходите за сезонните празници. Изтънелият портфейл на българина изглежда още по-тънък, а това неминуемо се отразява върху отношението към управляващите, се посочва още в анализа на социолога от „Сова Харис“.
Партията на Бойко Борисов трябва преди всичко да се реформира, за да разчита на изборни победи, анализира Тончев. В програмата и политиката на ГЕРБ са необходими както персонални, така и принципни промени. За ръководния екип в лицето на Дянков, Фидосова и Цветанов би трябвало да се говори само в минало време. А фактически още не е така. Явно технократският кръг, подкрепян и от президента Плевнелиев, не успява да се наложи и да изгради нова визия и нов политически курс. Както е известно, последната дума в ГЕРБ принадлежи на лидера й. От него зависи и начинът, по който ще бъде изграден балансът между очерталите се течения. На този етап обаче партията на Борисов още е в изолация и не е желан партньор от нито един от другите значими политически субекти.
При тази силна поляризация нишите за останалите политически проекти са доста обрани. ДПС има запазена територия, а когато достигне до властта, партията чувствително повишава и своята електорална тежест.
При нови парламентарни избори статуквото от сегашния парламент ще бъде запазено, са установили от „Сова Харис“. Промяната може да дойде от двата нови проекта, които привличат достатъчно подкрепа за преминаване на изборните бариери – Реформаторския блок (РБ) и „България без цензура“ (ББЦ), посочват социолозите. Реформаторите стабилизират своята позиция. С отслабването на протестите позицията на реформаторите стана по-забележима и чуваемостта за техните послания се увеличи. Разбира се, при консолидирането на техния политически облик все още има съществени проблеми. Форматът на блока също трябва да се развива в движение, което крие опасности от нежелани ефекти, посочва Васил Тончев.
Be the first to leave a review.
