Ангел Джамбазки: Това е Самуел Пати. Френски учител по право. Беше. Беше, преди ислямист, бежанец, легално пребиваващ във Франция да му отреже главата

Това е реалността в Западна Европа и отчасти в САЩ днес. Крайно ляв, ултра либерален марксистки екстремизъм и активизъм, който яростно руши националната държава и настоява императивно за повече и повече „бежанци“ ислямисти.

Но да обърнем внимание на медийното отразяване. Към този момент – 11.56 ИЕВ. Отваряме електронните версии на „КлубЗ“, „Дневник“, „Сега“, „Офнюз“, „Медиапул“. В материалите, които се въртят на „челата“ им няма и думичка за това зверство. Нито дума.

Единствено „Медиапул“, в материал, който виждаш, ако придвижиш показалеца надолу по страницата и превъртиш новините сериозно, съобщава, че Франция затваря джамия след клането. Това е.

Няма ги сериозните анализи по темата расизъм, свобода на словото, религии. Няма ги пространните плачове на „професорите“ от АОНСУ по културна антропология, на стипендиантите на БКП, днешни вчерашни марксисти, днешни гурута на либерализма и апологети на „врящия котел от раси, религии и полове“.

А сега се сетете, каква беше медийната среда след смъртта при арест на многократно осъждан рецидивист в САЩ. Нещо липсва, нали? Да, липсва. Липсва истерията, вдигнатите юмруци, ВLM, кампаниите, коленичилите спортисти, парадната натрапваща се псевдо-солидарност, религиозното самобичуване на либералните лицемери. Липсва.

Мълчат си. Следващият път, когато ги чуете отново да хленчат за свободата на словото, за правото на изразяване, за клетото 111-то място, припомнете си за Самуел Пети.

Обикновен френски учител, обезглавен с нож от бежанец-ислямист, защото е защитил свободата на словото, правото на мнение и правото на изразяване.