Омагьосаното село Пирин
-
- септември 10, 2020
Стотици изоставени къщи, грохнали под тежестта на времето и нищетата, накацали плътно една до друга по стръмните брегове на реката. Разнебитени покриви и прозорци с избледнели парцаливи пердета, зад които плахо надничат призраци от миналото. Разпадащи се зидове, а в цепнатините им вятърът си тананика зловеща мелодия. Малки дървени балкони с липсващи парапети или продънен под. Врати изкривени, стенещи на пантите си с гласа на плачещо дете. Сокаците – мрачни, тесни, едва проходими, почти клаустрофобични. И зад всеки ъгъл – очертанията на старата църква и тя самотна и безмълвна. Добре дошли в село Пирин ! Тук, в най-потайното кътче на планината, господари са тишината и … забравата.
Какво се е случило ? Къде са хората, защо са изоставили къщите си, градени с толкова труд, любов и надежди?
Сякаш орисница е омагьосала изгубеното в Пирин планина село – да застине във времето, да опустее и да потъне в мълчание, да се сроди с вечността и да омае всеки който случайно замръкне тук. Самотата, бедността, разрухата и дори грозотата понякога придобиват необясним чар, който те хваща за гърлото, а меланхолията неканена се прокрадва в душата.
Срещам тук-там възрастни хора. Някой работи в двора, друг тегли магаренце или се препича умислено на пейката пред къщи. А някога селото бъкало от живот! В средата на 20-ти век то е наброявало над 2500 жители. Всяка къща била обитавана от семейства с по 5-6 деца, а тесните класни стаи на училището едва побирали учениците – спомня си Любимка Бисерова.
След 40 -годишна кариера по българските и световните сцени, известната народна певица решава да се завърне обратно в родното село и да се захване с туризъм. В нейната къща за гости отсядат пътешественици от цял свят. И снимачни екипи, защото дивата красота на селото разпалва фантазията на режисьори и сценаристи.
Село Пирин се е превърнало в снимачна площадка на поне 5 нашенски игрални филма
Сред тях е „Писмо от Америка“ и „Жалейка“. А в актьорския състав на продукциите с готовност се включили и местните баби. Идвали са и телевизионни екипи. Включително и екип на южнокорейската национална телевизия. Корейците луднали по специфичното двугласно пеене и заснели документален филм за него. „Гостите ми искат да знаят повече за пиринския фолклор. Затова им пея. Карам ги да ми държат „исо“, или да влачат долния глас, аз пък наслагвам горния. Имам автентични носии, с които ги обличам и те са щастливи да се въплътят в дрехи на невяста или на лазарка.“- обяснява певицата. Предполага се, че село Пирин съществува от 1150 г. – оттогава датират първите архивни данни за него.
В средновековието село Пирин било един от големите металургични центрове в околията
Някога буйните потоци на река Пиринска Бистрица задвижвали колелата на 5 големи самокова /съоръжение за преработка на добитото в пещите желязо/. Пирин било огласяно от ударите на чукове, прииждащи от 30 -те селски ковачници. В тях се произвеждали подкови, пирони, земеделски сечива и пр.
Но народът бил беден, а животът – тежък и изнурителен. Особено по време на турското робство. “Турците много са безчинствали в нашия край, било е трудно на хората! Взимали са им от стоката – жито, пшеница, ръж, ечемик, картофи, фасул. Населението трябвало да им заделя и голяма част от парите, спечелени с толкова мъка. Отделно и животни са им взимали.“ – разказва Любимка Бисерова. Ала местните били непокорни, с буйна кръв. Не търпели те османски ботуш да ги тъпче.
Именно от село Пирин тръгва голям бунт, който води до избухване на Илинденско-Преображенското въстание
„Те са си го направили в село Пирин, преди голямото Илинденско въстание. Хората не могли да чакат, защото им преляла чашата. Моят прадядо поп Стамат бил съратник на Яне Сандански и на Спиро войвода и заедно вдигат въстание.“ – разказва народната певица.
Другият й прадядо пък бил ковчежникът на четата. Но през юли 1903 г. турците подпалват селото, избиват сума ти народ. В метежа намират смъртта и нейните прадядовци. Част от населението се скрива в църквата и оцелява по чудо.
Хората разказват, че Свети Николай, който е патрон на храма, ги спасил. Самата църква била трън в очите на турците. Построена е през 1885 г. без тяхно съгласие. Когато разбира за съществуването й властта изпраща аскер да я събори и да накаже непокорното село Пирин. Ала красивата фасада с турски мотиви размеква сърцето на нашественика и така храмът и селото са пощадени.
В тези размирни времена тук се подвизавал и Пейо Яворов, който бил сподвижник на Яне Сандански. Поетът се укривал от османците в близка пещера, където пише сбирката си „Хайдушки копнения“. Любимка Бисерова си спомня идиличното детството през 60-те години, когато Пирин било най-голямото село в околията.
През 69 -та докарали първите два телевизора и цялото село се събирало, за да гледа заедно „На всеки километър“
– разказва певицата. Но 90-те години слагат край на този разцвет. Горското стопанство, което по време на соца осигурявало основен поминък на голяма част от семействата, рязко свива дейността си. Хората остават без работа, без перспектива и напускат. Постепенно село Пирин се обезлюдява, училището затваря врати, къщите се разпадат.
В наши дни около 120 – те негови жители посрещат стоически тежките зими, изолацията, бедността и самотата. Въпреки това не се оплакват, радват се, че поне децата им са се устроили я в града, я в чужбина. А покрай кинематографичната му слава и къщата за гости на Любимка, селото посреща туристи. Те се скитат по стръмните сокаци, надничат в празните прозорци, заговарят местните, щракат с фотоапаратите си, охкат, ахкат възторжено и не искат да си тръгнат от това капсулирано в миналото кътче на България. Влезте в галерията, за да разгледате още снимки от омагьосаното село Пирин.
Be the first to leave a review.
