Отворено писмо от Петьо Кръстев
-
- август 20, 2020
Причината за моето публично изказване на мнение и отношение са появилите се последните няколко дни в различни информационни мрежи и интернет пространството публикации относно намесата на моята личност. Искрено съм изненадан от омразата и злостните нападки към мен и дългогодишна ми работа в ансамбъл „Пирин“, тъй като в моята дейност аз никога не съм провокирал такова отношение. Първо държа да подчертая, че никъде публично не съм обявявал намерение да заемам каквато и да е бъдеща позиция в ансамбъла. Такова не е обявявано и от ръководството на община Благоевград. Относно моята творческа дейност в ансамбъла съм учуден от отношението към мен най-малко поради причината, че мои произведения – авторски композиции и обработки се изпълняват и до днес в ансамбъл „Пирин“ (въпреки неколкократното настояване от моя страна те да бъдат свалени от програмите). Недоумение буди фактът, че едновременно с отрицателното отношение към моята работа, се използва моя интелектуален и творчески труд.
Относно оценката на г-жа Христина Шопова към моята професионална работа, искам да заявя, че въпреки различното ми лично мнение аз уважавам нейното становище. В годините, когато работех като ръководител на ансамбъла, тя и г-н Камбитов бяха мои работодатели. Смея да твърдя, че нашето професионално общуване никога не е нарушавало границите на дипломатичния тон. Г-н Камбитов и г-жа Шопова представляваха институционално моя град. Възпитанието ми диктува, че човек трябва да уважава институционалността, тъй като в нея са основите съвременната обществена организация и развитие. В тази връзка, според техните изисквания аз подадох заявление за освобождаване на длъжността Главен художествен ръководител на ансамбъла, без да ангажирам публично никой с моите лични притеснения. Според мен всяко ръководство на община, избрано от своите граждани има пълното право да изгради и реализира своите концепции. Това е факт, който с пълна сила важи и днес за настоящото ръководство на община Благоевград.
Относно дейността на ансамбъл „Пирин“ по времето, в което аз бях негов художествен ръководител 5 (пет) години и диригент над 18 (осемнадесет) години, бих желал да направя няколко пояснения. Във връзка с финансовото състояние декларирам, че в годините до 2014 г. ансамбъл „Пирин“ беше институция – третостепенен разпоредител на финансови средства. От тази гледна точка финансовото състояние каквото и да е то, зависи най-малко от ръководителя на формацията, тъй като всеки приход и разход минава през одобрението и съответно подписите на кмета на общината, заместник-кмета, финансиста и др. Относно приходите от концертна дейност в края на всяка година (с изключение на първата от моята работа, която започнах през м. септември 2008 г. и съответно последната, когато освободих поста през м. март 2014 г.), съм представял отчети за приходите от концерти, придружени със съответните договори, отчисления към агенции за защита на авторски права и финансови документи. Сумите от тях не съвпадат с посочените в публикациите.
Относно творческата продукция на ансамбъл „Пирин“, в периода на моята работа се реализираха няколко линии на изграждане на програми и спектакли.
Първата включваше нова продукция и се изразяваше в създаването на нови програмни, концептуални спектакли. Единият от тях беше „Старо имане“, изграден изцяло от нови произведения по моя музика, музика на М. Големинов, К. Стефанов, Д. Радулов, М. Добрев, Р. Генков и хореография на Т. Бекирски, Н. Цветков и Г. Гаров. Премиерата му беше по повод откриване на „Салон на изкуствата“ в зала 1 на НДК. Фолклорният материал, върху който бе изградена програмата, беше подбран от различни музикалнофолклорни диалекти на България – Югозападна България, Шоплук, Северозападна България, Добруджа, Тракия. Другият премиерен спектакъл – „Слушам ви гласа жалостен“ (муз. П. Кръстев, Ал. Кокарешков, Д. Янев и хореография Н. Цветков, Л. Данчев, Г. Гаров) бе посветен на 100 годишнината от освобождението на Югозападна България и бе вдъхновен от романа на Д. Талев „Гласовете ви чувам“. Той бе изграден върху фолклорни материали от Пиринския край и градски революционни песни на преселниците от Вардарска и Егейска Македония. Към днешна дата много произведения от посочените програми се изпълняват от различни формации в цяла България.
Втората репертоарна линия включваше най-широк спектър от произведения на ансамбъл „Пирин“ от различни творци и периоди. Произведенията бяха интегрирани в цикли от концерти, изградени по различен модел – поредица от концерти, които започват от най-старите произведения, съответно към най-новите творчески търсения; поредица от концерти, всеки от които представя фолклора на различни региони от България чрез репертоара на „Пирин“ и др. В тези програми, които традиционно се изпълняваха през месец декември на различните години се представяха над 30 музикално-танцови постановки и много и разнообразни музикални интермедийни решения. Някои от тях бяха възстановени след дълго отсъствие от сцената, като например „Комитско либе“, фрагмент от музикално-танцовата картина „Пролетни песни и игри от Пирина“ (последно играни през 1994 г.), някои произведения на Ал. Кокарешков (последно изпълнявани през 70-те години на XX век). От тази гледна точка възстановяване впоследствие на програмите на К. Стефанов не е било нужно, защото те присъстваха в репертоара на ансамбъла. Лично съм учуден, обаче от отсъствието в репертоара през последните години на някои от най-ярките образци от творчеството на К. Стефанов като произведенията „Вила се гора“, „Кавали свирят“, „Каприз-остинато“, „Южни гальовни песни“ и др.
Третата репертоарна линия включваше мащабни проекти организирани от ансамбъл „Пирин“, съвместно с различни културни институции като например: концерта-спектакъл „Децата на Пирин пеят и танцуват“, концерта-спектакъл „Аз съм Пирин, мила ми земьо“, посветен на К. Стефанов, представен в зала 1 на НДК, с участието на НУФИ с. Широка лъка и гр. Котел, НУТИ гр. София, АМТИИ гр. Пловдив, ЮЗУ „Н. Рилски“ гр. Благоевград и др.
Наред с репертоарната политика, ансамбълът издаде и 2 бр. CD, съвместно с БНР – Радио Благоевград, DVD „Старо имане“ и редица филми, продукция на БНТ, посветени на ансамбъла – „Една българска вечер в Юнеско“, „Биография от музика“ и др.
В годините на работа в ансамбъла съм бил подлаган на критики от някои творци (визирам посочените от медиите критики на К. Апостолов). Това според мен съпровожда всеки един творчески процес. В полза на критиката, обаче е тя да бъде професионално и експертно аргументирана, а не сведена само до нападки в медиите. В тази връзка искам да споделя факта, че през годината преди своето пенсиониране, К. Апостолов пожела да създаде свое произведение в ансамбъл „Пирин“. Получих лична покана от Апостолов да бъда автор на музиката към неговия танц.
Относно работата на екипа след мен, не желая да давам оценка. Не коментирам и творческата фабула, естетическата концепция и репертоара на концерта по повод 65 години от създаването на ансамбъла, който бе компилация от по-стари и съответно 3 (три) нови произведения създадени през последните приблизително 6 (шест) години. Бих си позволил, обаче да анализирам едно от трите нови произведения единствено поради причината, че аз бях един от съавторите в него – „Кюстендилски игри“, музика К. Владов, оркестрация и хармонизация П. Кръстев, хореография А. Павлов. Неколкократно, но без резултат изказвах своето мнение пред ръководството, че музикално-танцовата картина трябва да бъде преработена и подобрена относно музикален текст, хореографска лексика и драматургично изграждане. От тази гледна точка споделям своята лична оценка на неудовлетвореност от резултата. Не бих включил това произведение в моята творческа биография…
Съществуването на ансамбъл „Пирин“ не би трябвало да се свързва само и единствено с неговото минало, когато той е създаден и реализира своята дейност в условията на конкретен политически и социален контекст, много различен от днешния. От изключително важно значение е неговият културен и творчески модел в условията и изискванията на съвременното общество, както и формирането на неговото бъдеще.
Петьо Кръстев
Be the first to leave a review.
