Байрактарски осъди полицаи повярвали си че са нещо повече от нас обикновените хора!
-
- август 18, 2020
Шефът на Топ Преса – Благоевград доказа, че полицаите са го глобили неправомерно!
„Искам да изкажа своята голяма благодарност към адвокат Албина Анева – Томова !!!!“ Написа в личният си Фейсбук профил Методи Байрактарски…
Административен съд – Благоевград:
ОТМЕНЯ Решение № 1760/24.02.2020 год., постановено по н.а.х.д. № 1935 по описа на Районен съд – Благоевград за 2019 год. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1116-001203/19.09.2019 год. на Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Гр.Б., С. „П. П.“.
Решението не подлежи на обжалване.
Протокол:
Байрактарски: Поддържам касационната жалба. Освен че правя вестник „Топ Преса“ и освен сайтовете, които имаме, правехме и едно предаване, в което аз призовавах да се спира на пешеходни пътеки, бях инициатор в кв. „Струмско“ да се направят „легналите“ полицаи. Управлявам автомобил от двадесет години и нямам нито едно нарушение.
Полицаят Г. живее пред моя блок. Тоест, ние с него сме съседи. Това, което той направи, според мен не е честно. Той ме разпозна, измисли си това, че не съм спрял на пешеходна пътека. На делото се обърка и каза, че нарушението е станало на 50 м от него, а аз имам снимки, които доказват, че пешеходната пътека е на 3-4 м от полицейската кола. Не знам защо тогава съдията не зачете този факт. Може би, защото съпругът ѝ е действащ полицай в момента. Това обаче са си мои разсъждения.
Той го направи, защото аз от седем години работя във в-к „Топ Преса“. Имам рубрика – „Нагли шофьори от Югозапада“, в която показваме неправилно спрели автомобили, неправилно паркирани или извършващи нарушение. Много често в тази рубрика попадат и полицейски автомобили. Преди около може би месец дори полицай беше глобен заради мои снимки в кв. „Струмско“. Бях извикан в Първо районно управление да дам показания и човекът беше глобен. По този начин те се озлобяват и тези, които ме познават, искат да си го връщат. Аз не мисля да спра с тези мои разследвания, защото имам две деца, едното от които е на шест годинки, а другото е на тринадесет, и държа да се спира на пешеходни пътеки. По същия начин, както аз не можах да се защитя, че не съм извършил това нарушение, тези полицаи могат утре да подхвърлят в багажника ми и оръжие, и наркотици и т. н. Най-малкото, мисля, че не е честно да се постъпва по този начин и затова сега държа шефът на КАТ да дойде на място, ще разговарям с него да погледне мястото, на което аз уж съм направил нарушението, и да каже дали това нещо е възможно. Човек и никога да не е спирал на пешеходна пътека, когато види, че полицаите са там, те не са се скрили, те са на спирката, т. е. аз съм ги видял много преди това, не мога да не пропусна пешеходците.
Двамата се объркаха в показанията. Единият каза, че нарушението е било на първата пешеходна пътека, другият – на втората и това, което тогава предизвика смях в залата, беше, че твърдеше, че нарушението е станало на 50 (петдесет) м от него. А това са само четири метра. Това се вижда от снимките.
Затова си направих труда да направя едно видео, в което с камерата в колата минавам през мястото и обяснявам къде е пешеходната пътека. То не е направено на същата дата, но полицаите са спрели на същото място. Направил съм и една извадка от предавания, които аз водя с М. Д., предавания от минали години, в които аз призовавам да се спира на пешеходни пътеки и заявявам, че държа на мен да ми се спира на пешеходни пътеки.
Решение № 945
към дело: 20207030600158
Производство е касационното по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от във връзка с чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Б., с адрес: гр.Б., ул.“Б.“ № *, .*, А.* против Решение № 1760/24.02.2020 год., постановено по н.а.х.д. № 1935 по описа на Районен съд – Б. за 2019 год. Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се оспорва извода на районния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и недоказаност на нарушението. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Ответникът С. „П. П.“ (СПП) П. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на М.) гр.Б. – в съдебно заседание не се представлява и не взема отношение по касационната жалба.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С атакуваното решение Районен съд – Б. е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 19-1116-001203/19.09.2019 год. на Началник група към ОД на М., СПП, с което на М. Б. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.119, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл.183, ал.5, т.2 от с.з. За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел нарушението за доказано, виновно извършено и съставомерно. Прието е още, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да рефлектират върху правото на защита на нарушителя.
Решението е неправилно.
Наказателното постановление е издадено П. съществени процесуални нарушения, които не са отчетени от Районния съд.
Административно-наказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба задължава водачът на нерелсово пътно превозно средство, П. приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Както в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), така и в обстоятелствената част на НП е описано, че санкционираното лице не пропуска пресичащите по пътно маркировка тип 8.1 пешеходци, докато в правните си изводи наказващият орган е квалифицирал деянието по следния начин: „Не пропуска преминаващите пешеходци“. В случая се касае за две различни хипотези уредени от разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като процесното нарушение са явява неконкретизирано. Неяснотата П. фактическото и правно описание на така формулираното нарушение, е довело до ограничаване на правото на защита на нарушителя, който е лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил, поставяйки го в невъзможност да организира защитата си. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като засяга правото на защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството.
Следва да се отбележи и още, че нарушението е останало недоказано. За установяване на нарушението Районния съд е събрал гласни доказателства. Показанията на свидетеля Г. са противоречиви по отношение мястото на извършване на нарушението. По делото съда е приел, като писмено доказателство снимка на мястото на нарушението. На снимката е видно, че в този пътен участък има две пешеходни пътеки, като и двамата свидетели са посочили, че патрулния автомобил е бил позициониран на автобусната спирка (в близък план на снимката). В съдебното заседание от 23.01.2020 год., свидетеля Г. веднъж твърди, че пешеходците са пресичали „от страна на М. Б.…“, т.е. на пешеходната пътека, намираща се в непосредствена близост, а след това, че патрулния автомобил е бил на около 50 метра от пешеходците, т.е. на втората пешеходна пътека. След предявяване на снимката, свидетеля е потвърдил, че пешеходците са били на втората пешеходна пътека, а водача се е движел „от детската градина към нашия автомобил“. Същевременно в показанията си, дадени в съдебно заседание от 28.11.2019 год., свидетеля Ц. твърди, че пешеходците са се движели, под знака „Забранено паркирането“ където е бил патрулния автомобил и са пресичали от надписа в посока полицейския автомобил, т.е. на близката (първата) пешеходна пътека. Противоречията по отношение мястото на нарушението са очевидни. Наистина и двамата свидетели са заявили, че предвид изтеклия период от време нямат напълно ясен спомен за обстоятелствата П. които е извършено нарушението. Следва да се отбележи обаче, че П. разпита длъжностните лица, установили нарушението – Г. и Ц. са посочили, че пешеходците са били двама. Въпреки това, макар и преки очевидци на случилото се, тези лица не са посочени като свидетели в акта. Съгласно т. 10 от Постановление № 10/ 28.IX.1973 г. на Пленума на ВС, П. наличие на очевидци на нарушението или на неговото констатиране, посочването за свидетели на други лица, присъствали само П. съставянето на АУАН, затруднява дейността на административнонаказващите органи и съдилищата П. разкриване на обективната истина, поради което представлява нарушение на чл. 40 от ЗАНН.
Предвид санкционния характер на производството, отразеното в акта за установяване на административно нарушение няма обвързваща доказателствена сила, т.е. не се счита за установено до доказване на противното и в тежест на наказващия орган е да докаже извършването на нарушението и неговият автор с всички допустими от закона доказателствени средства. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая Началник група към ОД на М., СПП не се е съобразил с това си задължение. В тази връзка, преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган е следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението, както и да събере доказателства относно обстоятелствата, по които са направени възражения от касатора. Видно от материалите по преписката неговите възражения срещу акта изобщо не са обсъдени. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за нарушение, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Изложеното показва, че като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд неправилно е приложил материалния закон.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Административен съд – Б.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1760/24.02.2020 год., постановено по н.а.х.д. № 1935 по описа на Районен съд – Б. за 2019 год. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1116-001203/19.09.2019 год. на Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Гр.Б., С. „П. П.“.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Иван Шекерлийски
- /п/ Димитър Думбанов
Стартира делото – Байрактарски срещу двамата полицаи написали му акт без вина!
Стартира делото – Байрактарски срещу двамата полицаи написали му акт без вина!
Be the first to leave a review.
