Глоба от 30 бона грози „Отровното трио“ за гавра със сградата на парламента

Сдружение „Зограф“ поиска културният министър Боил Банов да глоби т. нар. Отровно трио за увреждането на сградата на парламента – паметник на културата от национално значение.

В съобщението на сдружението до медиите се казва:

Според Закона за културното наследство всеки, който унищожи или повреди културна ценност, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 30 000 лв., заявяват от гражданското сдружение и настояват Министерство на културата незабавно да санкционира организаторите и инициаторите на срамната акция по оскверняване на сградата на българския парламент.

Знаковата сграда на Народното събрание в София – една от първите обществени сгради, построени след Освобождението, пострада сериозно, след като миналия четвъртък група протестиращи дълго време я замеряха с яйца и презрели домати по призив на господата Арман Бабикян, Велислав Минеков и Николай Хаджигенов, известни още като „Отровното трио“, напомнят от Сдружение „Зограф“. Емблематичната сграда на българския парламент, построена и декорирана в неоренесансов стил, е обявена за исторически и архитектурен паметник на културата с категория „национално значение” и е под специална законова закрила и защита, посочват от Сдружение „Зограф“. От гражданската организация отбелязват в тази връзка, че според Чл. 200а. (1) на Закона за културното наследство „Който унищожи или повреди културна ценност, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 30 000 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 25 000 до 50 000 лв.“

Служителите в Инспектората за опазване на културното наследство в Министерство на културата е редно да упражнят правомощията си и да санкционират още следващата седмица с цялата тежест на закона виновните лица за дръзкото поругаване, омърсяване и увреждане на сградата на Народното събрание, един от символите на българската държавност, над официалния вход на която е изписан девизът „Съединението прави силата”, категорични са в Сдружение „Зограф“. В една правова и демократична държава законите трябва да се спазват стриктно, никой не бива да мисли, че може да е над закона, аргументират се от „Зограф“.

От гражданската организация припомнят, че решението за построяването на сградата на българския парламент е взето през февруари 1884 г. от кабинета, ръководен от Петко Каравелов. Председател на Народното събрание тогава е големият български държавник Стефан Стамболов. Проектът е възложен на виенския архитект с българско потекло Константин Йованович (1849-1923), който учи в Австрия и Швейцария и е проектирал и сградата на Скупщината в Белград. Основният камък е положен на 4 юли 1884 г., а самата сграда на Народното събрание е тържествено осветена на 25 ноември същата година. На освещаването й митрополит Климент произнася вдъхновено слово за значението на това „свято място”, където ще се решават занапред съдбините на българския народ.

През 1896-1899 г. към сградата е пристроено и двуетажно крило с помещения за канцеларии и архив на парламента. Северното крило на сградата, което днес гледа към пл. „Св. Александър Невски“, е изградено по проект на архитект Пенчо Койчев по време на последното преустройство на Народното събрание през 1925 – 1928 г. Тогава сградата е разширена и пристроена с отделен вход, голямо фоайе, внушителни колони, трираменно стълбище, работни кабинети и библиотека, като е запазен духът на старата част.

Сдружение „Зограф“ често критикува правителството и министъра на културата Боил Банов. Според Манол Глишев от „Правосъдие за всеки“ – един от движещите фактори на блокадата на Орлов мост, в него има много преподаватели от Художествената академия. Глишев цитира сдружението във фейсбук, когато те критикуват Боил Банов.