Д-р Румен Кондев: В Благоевград положението с Covid-19 е най-тежко – с много болни и само с един лекар инфекционист
-
- август 16, 2020
Д-р Румен Кондев е на 63 години. Роден е в Разлог, където завършва средно образование. След отбиване на войнишката служба учи медицина в Медицинска академия в София. Завършва специалност „Вътрешни болести“. Работил е като военен лекар, бил е директор на РЗИ – Благоевград, РЗОК – Благоевград, зам. кмет на Разлог. В момента е началник на вътрешно отделение в МБАЛ – Благоевград. Има три дъщери и осем внуци.
– Д-р Кондев, повече от 4 месеца лекувате болни с усложнения от Ковид-19. Какво научихте за вируса, който предизвика световна пандемия и постави на изпитание здравните системи на толкова държави?
Д-р Румен Кондев е на 63 години. Роден е в Разлог, където завършва средно образование. След отбиване на войнишката служба учи медицина в Медицинска академия в София. Завършва специалност „Вътрешни болести“. Работил е като военен лекар, бил е директор на РЗИ – Благоевград, РЗОК – Благоевград, зам. кмет на Разлог. В момента е началник на вътрешно отделение в МБАЛ – Благоевград. Има три дъщери и осем внуци.
– Д-р Кондев, повече от 4 месеца лекувате болни с усложнения от Ковид-19. Какво научихте за вируса, който предизвика световна пандемия и постави на изпитание здравните системи на толкова държави?
– Първият ни случай беше точно на Великден с шофьора на кмета на Симитли. След това имахме още няколко пациенти, но от един месец вътрешно отделение се превърна в отделение за болни с коронавирусни пневмонии. Категорично мога да кажа, че вече имам добър поглед върху естеството на това заболяване, което никак не е за подценяване. Защото протича тежко, с двустранна пневмония и изразен задух. С абсолютна адинамия на болните, кашлица, невисока температура – около 38 градуса, много ниски стойности на кислорода при парциалното налягане и кислородната сатурация, които налагат реанимационни действия. Болните стават зависими от кислород и щом се премахне кислородната маска, някои получават такъв силен задух, че не могат да направят две крачки.
– Има ли напредък на база емпиричните данни от лечението за това как се предава заразата?
– Има много интересни случаи. Болни, които са били в една и съща стая и са били в близък контакт, не се заразяват. Проучванията продължават, но категорични данни няма, а въпросите са повече от отговорите по отношение заразяването. Дали имунитетът и придружаващите заболявания са определящ фактор, или защо децата почти не се заразяват. Работи се за откриване на ваксини, но още не може да се каже дали ще са ефективни и няма да имат странични увреждания на организма.
– Колко човека са преминали през отделението с коронаинфекция и каква е възрастовата група на болните?
– Над 50 човека, като с добри показатели и оздравели са изписани 33-ма. Възрастовата граница е от 30 до 92-годишна възраст. Имахме пациент на 88-годишна възраст от Кюстендил с придружаващи заболявания, който се пребори с коронавируса и го изписахме здрав. Най-вероятно при него имаше добра комбинация между добра имунна система за тази възраст и ген. В момента имаме 14 пациенти, които са в добро състояние, само един пациент се възстановява по-трудно, но се надяваме да се подобри.
– Какво лечение прилагате при вирусните пневмонии? Като при традиционните ли?
– Като виждаме от какво най-много се подобряват пациентите, за мен най-важна е кислородната терапия. При всички болни имаме един панел – за кръвни изследвания, скенер, ако се налага, рентгенография на бял дроб. Терапията е антибиотична, като в зависимост от общото състояние почваме с два антибиотика, а при по-тежки случаи може и три. Досега имаме добри резултати. Миналия ден имахме един болен в тежко състояние, който беше в отделението по „Уши, нос, гърло“, където са пациенти без коронавирус. Извикаха ме в 3 ч. през нощта за консултация и действително беше с остра дихателна недостатъчност. Поставиха го на кислородно лечение, антибиотици, успя да преодолее кризата и на другия ден беше по-добре. Аз съм контактувал с колеги от София, с доц. Атанасов от „Пирогов“ от Ковид отделение, с когото споделяме опит. Той, както и ние, използва много доксициклин, по-широкоспектърни антибиотици, при които има рязко подобрение.
– Битуваше едно предположение, че българите са по-устойчиви на коронавируса, заради БЦЖ ваксината, но то като че ли беше актуално, преди да започне масовото тестване?
– Това могат да го кажат учените, вирусолоси, инфекционисти. Дано да е така, но като гледам, че се увеличиха много болните, не е много сигурно предпазването от този вирус. На мен ми е много чудно като кажат, че са се заразили на сватба или на друго масово мероприятие. Имах случай с млад мъж на 39 години, който пътувал в една кола до морето и обратно с жена си и децата, и никой друг не се заразил – само той. По-скоро в определени дни от инкубационния период, в първите, когато вирусът е в носоглътката, болните са по-заразни.
– Много медици се заразиха, включително и в Благоевград. Чувствате ли се добре защитени, имате ли достатъчно предпазни облекла?
– В началото като че ли бяхме малко по-непредпазливи, защото не очаквахме такива мащаби на заболяването. Като дойдеше някой болен, лекарският екип веднага започваше преглед, без да взима предпазни мерки. Това беше и при спешните екипи, които като тръгнеха за домашни посещения, не си правиха сметка, че могат да попаднат на заразен. Сега вече при толкова много инфектирани, всеки трябва да си има едно наум. Иначе разполагаме с гащеризони, маски, ръкавици, шлемове, с всичко необходимо за дезинфекция. Но колкото и да се предпазваме като медици, не се знае дали няма да се заразим някъде извън болницата.
– Колко време ви отнема обличането на защитните облекла преди визитация?
– 20 минути се обличаме, като това става с помощта на медицински сестри и санитари. Има вакуумирани гащеризони, които са много неудобни, тъй като запаряват и за минути започва да тече пот отвсякъде, все едно си в сауна. Има и един друг вид, по-омекотени, които са по-леки. Облеклата се дезинфекцират, но повече от два-три пъти не могат да се носят – изхабяват се, има и скъсани. Но всеки ден, не само на визитация, но и следобед при прием на нови болни се обличаме.
– Налагало ли се е да върнете болен, защото има и такива случаи?
– Не мога да си представя лекар да откаже медицинска помощ на нуждаещ се болен. С колеги коментираме, не дай Боже, да станат много болните и да няма къде да ги настаняваме. Това ми е най- голямото притеснение и страх, да дойде пациент и да кажа: Няма къде да те взема.
– Имал ли сте трудни случаи за решаване?
– Всеки път има такива, които първоначално изглеждат добре, но след това се усложняват нещата. Имах един пациент в гастроентерология с проблеми в стомашно-чревния тракт. Извикаха ме за консултация, беше в събота. На рентгена показа пневмония вляво, взехме му проба за PCR тест и резултатът беше отрицателен. В неделя вече показа хрипове от двете страни, общото му състояние вече беше увредено, с характерен землист, сив цвят. Веднага назначих скенер, който показа двустранна бронхопневмония, много ниски показатели на кръвно-газовия анализ, и го приведохме в реанимация. Това е характерното за коронавируса – много бързо се развива, понякога за часове. Така стана с шофьора на линейката, светла му памет. Първо бе прегледан в спешно приемно отделение, тестът му за коронавируса беше отрицателен и настанен в УНГ отделение. Към 3-4 часа следобед беше в реанимация и колегите му след това са го транспортирали в „Пирогов“, но за жалост е починал. За нещастие, много млади, без кой знае какви придружаващи заболявания, си отиват. И преди е имало болни от вируси, имало е усложнени пневмонии, бактериални, имало е смъртни случаи, но като че ли толкова не се е говорило.
– Сега ли е пикът на заразата или сме във втора вълна? Къде сме въобще в скалата на заразата?
– Да се надяваме по-скоро да отминава тази зараза. На всички ни се иска. Защото здравната система изнемогва. Може би ние от Благоевградска област сме в най-тежко положение.
– Защо?
– Защото в София, Варна, Бургас има по-малко случаи, отколкото при нас, а при тях има инфекциозни болници с над 20 лекари и повече отделения, други болници, които могат да приемат болни. Най-големият проблем е кадровият. Ние имаме легла, но персоналът е малко и доста изморен. Аз не знам да има инфекциозно отделение в страната с един инфекционист. При нас това е д-р Лазарова, на която и помага д-р Узунов, но той е гастроентеролог. Ние във вътрешно отделение сме двама – аз и д-р Рабаджийски, но той си е и в Спешно приемно отделение на неотложен кабинет. Много е натоварено. Добре че имаме една млада колежка – д-р Михнева, която много помага. Амбициозна, работлива, има желание и навлезе бързо. Д-р Рабаджийски я научи, тя дава дежурства в СПО. Всеки млад лекар задължително трябва да мине през спешно отделение, защото се сблъсква с различни случаи и първата реакция е най-важна.
– Вие също сте бил млад лекар. Ще ви върна назад, за да кажете как избрахте да учите медицина?
– Харесвах биологията като предмет и като дойде време да кандидатствам, избрах нея. Тогава беше само биология и политически, след това се въведе и химия. Винаги съм мислил, а сега го твърдя още повече, че човек трябва да има човешко отношение и любов към хората, за да избере такава хуманна професия. Първо бях лекар във Военното поделение в Разлог, след това 6 години военен лекар във Военна болница в Дупница, като през всичкото това време ходих на специализация във Военна болница в София, и имаше голяма възможност да остана там на работа, за което сега съжалявам. След това се завъртяха по друг начин нещата – закриха Военна болница в Дупница, и аз отидох във Военния санаториум във Велинград. После бях зам. кмет на Разлог, бил съм на административни позиции – директор на РЗИ – Благоевград и РЗОК, но все ме дърпаше да съм лекар. Признанието, което получаваш от болните, да ти целунат ръката от благодарност… какво по-ценно от това?!
– А кои са били вашите първи учители в професията?
– Като бях лекар в поделението в Разлог много често ходих в разложката болница. Минавал съм на визитации във вътрешно отделение с д-р Асен Велев (баща на сегашния директор на болницата д-р Божидар Велев), от когото много можеше да се научи. Като изпратим някой болен в София и попитат откъде идваме, колегите казваха: „Абе вие си имате там професор”. Когато съм бил на стаж във Военна болница много голямо впечатление ми правиха военните лекари Станко Петров, Викторов, Шишманов, които бяха с едни маски, шапки – тогава нямаше коронавирус, но само очите им се виждаха. И като кажеха: „Хайде, колега, какво мислите за този болен?“ – нямаше начин да не четеш. Интересуваха се от началото до края за заболяването – клинични изследвания, аутопсия. Сега няма такова нещо.
– Сега има клиничните пътеки.
– Да. Комерсиалната част е водеща, което не е добре.
– Приеха ли увеличението на здравната пътека за коронавируса?
– Здравният министър каза, че ще има 30 % увеличение в държавните болници. Сега през септември ще видим дали има увеличение на заплащането на медицинския персонал. Като увеличат клиничните пътеки, парите влизат в болницата, и трудно стигат до лекари и сестри.
– Д-р Кондев, освен като лекар, вие сте почитан и като спортен деятел, допринесъл много за футбола в Разлог. Разкажете за тази страна от вашия живот.
– Играех много футбол като юноша, даже по едно време исках да кандидатствам във ВИФ. Като войник в казармата в Плевен тренирах в школата при бащата на футболиста Лъчезар Танев. Като студент бях в отбора на Медицинска академия. След това като завърших беше по-трудно като офицер да играя, но съм ходил като лекар на футболни срещи. След промяната през 1989 г. нямаше никакъв футболен отбор в Разлог. Събраха се запалянковци и на учредително събрание ме избраха за председател на ФК “Пирин“. Започнахме от селските групи, малко по малко тръгнахме напред. През какви премеждия само сме минали. Даже сме ходили по гората да добиваме трупи и да продаваме, за да можем да имаме пари за футболните мачове. През 2003 г., като станах зам. кмет на Разлог, отборът влезе във „В“ група. Каква еуфория, каква радост, какво чудо беше! Общината започна да заделя пари – минимални средства, толкова минимални, че чак няма да ми повярват.
– В Разлог не се ли залага повече на волейбола?
– Волейболът е традиционен спорт за Разлог. Тогава имаше сериозен спонсор в лицето на „Балканстрой“. А за футбола се заделяха около 90 000 лв. годишно, при положение че сме имали детски отбори, срещи, пътувания, храна, премии на футболистите, които никога не са били на заплати. Като новак във „В“ група отборът имаше трудности, но вървеше много добре. Момчетата придобиха самочувствие и опит и бяхме в челната петица на първенството. Даже още има момчета, които играят – като Борис Галчев, който беше капитан в „Септември“ – София, а сега отиде в „Царско село“. Когато бях кандидат за кмет на Разлог през 2009 г. и не спечелих, се върнах в Благоевград на работа. Тогава ми беше по-мъчно за футболния отбор и за момчетата, отколкото за кметските дела. Когато се отказах от отбора, трябваше да го предам на новия кмет Красимир Герчев, който също беше спортен човек, като студент играеше волейбол в „Академик“. Тогава бившият кмет Любен Татарски, който беше избран за депутат, ми каза : „Абе, докторе, аз мислих, че този отбор е частен, че е твой“. Дотолкова се бях отдал на ФК „Пирин” /Разлог/. Имам много хубави спомени с отбора и досега с момчетата за всяка Нова година си правим събирания.
– Значи, ако не бяхте лекар, щяхте да бъдете футболист?
– Със сигурност щях да съм спортен човек./струма/
Be the first to leave a review.
