Представяме ви една история за любовта към кучетата и страха от хората
-
- август 7, 2014
„Хората имат някаква завист, някаква злоба към себеподобните”, казва Атанас Урдев. Той не е единственият човек в квартала, притежаващ куче.
„Кучетата ги имам като специалист биолог за домашни нужди. Всъщност намаления слух го компенсирам с тях”.
Проблемът е, че Атанас отглежда не едно или две, а няколко, които храни и със сурово месо.
„Суровата храна им я давам по указания на доктор и казан имам в градината да варя, обаче при варенето казват, че нещо се губи, а пък аз с кокала, жилките, месото и кръвта – действително се страхуват хората, че ще станат жестоки”.
„Все едно какво яде, ако е добро и мило животинче, ще си остане добро и мило”, казват специалистите кучкари.
Хората споделят, че всички пари на стареца отиват за кучетата, на които са го чували да говори с голяма обич.
„Ти не можеш да гледаш себе си, ще гледаш кучета“, завист ли е това? Как ги храня – на седмицата по 8 лева, взимам храна, за да растат – на 4 декември е родено, с въздух не може да стане на такъв ръст”.
В близост до къщата на Атанас Урдев има детска градина и детска площадка, на която играят много деца, а кучетата се разхождат, пуснати на свобода.
Техния постоянен лай, особено рано сутрин, миризмата, мръсотията, страхът от епидемия, зараза и други болести започват да променят отношението на хората в квартала.
Те отправят жалба до общината, в която се подписват 37 семейства. От там изпращат три акта на пенсионера – два през април и един през май.
„Това беше срещу мен, че съм прибрал кучка, която може още да роди. И децата са на улицата и кучетата като са на улицата и едни други си пречат, но никой не можа да ме застави по законите, защото аз не съм в кооперация, а съм си в личен дом и от тук нататък нищо не може да ми пречи да ги развеждам. Със съседите се създадоха вместо дружба – ежбина.
– /Елена Къндева/ Ето, тук се нахвърлят по хора. Завчера една жена минала от тук и не знам какво е станало – пискала е тук.
– /Атанас Урдев/ Кучето, кой го гони, то го запомня и всъщност при разминаването с него го лае.
Атанас Урдев отговори с охота на всичките ни въпроси, до като съседите не пожелаха да говорят пред камерата ни. Повечето от тях ни гледаха с любопитство от съседните тераси.
– /Елена Къндева/ Ето, нека да слязат, не да се крият отгоре всички като мишки. Нека кажат. Всички комшии нека кажат, че пискат от него.
Атанас няма намерение да размножава домашните си любимци – кучетата, но прибирайки се в празния си дом, просто има нужда от присъствие до себе си.TВ ЗАПАД
www.novamesta.com
Be the first to leave a review.
