Бранимир Митов, собственик на единствения частен театър в Югозападна България – Драматичен театър „Професор Енчо Халачев“, ексклузивно пред вестник ГРАДЪТ: Крайно време е Гоце Делчев да има своя театрална школа!

– Казвам се Брани­мир Митов. От Благо­евград. Собственик съм на единственият частен театър в Югоза­падна България. Драмати­чен театър Професор Енчо Халачев. Художествен ръко­водител съм на Театрална школа Ер Малък. Организа­тор съм на театрален танцов фестивал Талантино в Бла­гоевград. Често гостуваме в Гоце Делчев. Работим стра­хотно с всички читалища в Община Гоце Делчев и ра­йона. В Гоце Делчев мога да кажа, че има едни страхотни, умни и много будни деца. В Гоце Дел­чев има доказано културна публика, която не веднъж и два пъти е пъл­нила салона когато сме гостували там. Това че в самият град се дава възможност децата да се изявяват и културната програма е на едно страхот­но ниво в града е нещо мно­го хубаво.

– Ти като експерт, който общува с децата как оце­няваш едно дете дали има талант или не. Как го разби­раш това?

нашата школа са продължили образованието си в Натфиз. Ра­ботим правил­но. Но тук идва вече и ролята на родителите дали няма да ги насочат към други профе­сии. Знаете, че актьорската професия ако не си някаква звезда не е чак толкова добре платена, но удо­влетворението което получа­ваш от нея е много по-важно от парите, кои­то получаваш. Убеден съм, че когато човек работи правил­но, постепенно и има цел тогава нещата се случват. Така че на никой не му е подарено, че е ня­каква звезда. Всичко е извоюва­но. Единственото нещо, в което съм убеден е, че човек не трябва да спира да работи.

– Казваш, че вече имаш свои ученици, които са се издигнали. Виждаш ли в техните очи като се срещнете благодарността от това, че ти си им дал този път?

– Не мисля, че трябва да са ми благодарни за нещо. По ско­ро аз се радвам когато ги виж­дам вече реализирани в про­фесията. Много сладко е това да видиш едно дете, което е до­шло при теб в първи или втори клас и в момента се реализира в професията. Аз не искам да са ми благодарни. Аз искам да работят професията честно. Да защитават своето име и името на професора при когото са за­вършили. Да не забравят откъде са тръгнали. 90 % от актьорите в България тръгват точно от теа­трални школи като моята.

– Имаш малка дъщеря. Тя на­следила ли е твоят талант?

– Моята дъщеря е на 3 години и половина. Казва се Мишел и е най-красивата дъщеря на све­та. Оня ден ми каза, че иска да ходи на актьорско майсторство. Това много ме зарадва. Във вкъщи има китара, има пияно. Опитваме се да свирим. Много музикална е. Обича да танцува. Обича хубавата музика. Надя­вам се един ден ако не стане ак­триса или певица да има добро отношение към изкуството неза­висимо под каква форма. Всъщ­ност това е и основната цел за която работим в тези школи. Не толкова да ги направим артисти, а да ги направим едни одухотво­рени хора, които утре със свои­те семейства и своите деца да имат отношение към културата. Да влизат в театралните зали и оперните зали. В изложбените зали също. Да умеят по някакъв начин да разбират изкуството. Това е основната цел на тези школи. Било то театрални, тан­цови или музикални.

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса

Вестник „Градът“