Бранимир Митов, собственик на единствения частен театър в Югозападна България – Драматичен театър „Професор Енчо Халачев“, ексклузивно пред вестник ГРАДЪТ: Крайно време е Гоце Делчев да има своя театрална школа!
– Казвам се Бранимир Митов. От Благоевград. Собственик съм на единственият частен театър в Югозападна България. Драматичен театър Професор Енчо Халачев. Художествен ръководител съм на Театрална школа Ер Малък. Организатор съм на театрален танцов фестивал Талантино в Благоевград. Често гостуваме в Гоце Делчев. Работим страхотно с всички читалища в Община Гоце Делчев и района. В Гоце Делчев мога да кажа, че има едни страхотни, умни и много будни деца. В Гоце Делчев има доказано културна публика, която не веднъж и два пъти е пълнила салона когато сме гостували там. Това че в самият град се дава възможност децата да се изявяват и културната програма е на едно страхотно ниво в града е нещо много хубаво.
– Ти като експерт, който общува с децата как оценяваш едно дете дали има талант или не. Как го разбираш това?
нашата школа са продължили образованието си в Натфиз. Работим правилно. Но тук идва вече и ролята на родителите дали няма да ги насочат към други професии. Знаете, че актьорската професия ако не си някаква звезда не е чак толкова добре платена, но удовлетворението което получаваш от нея е много по-важно от парите, които получаваш. Убеден съм, че когато човек работи правилно, постепенно и има цел тогава нещата се случват. Така че на никой не му е подарено, че е някаква звезда. Всичко е извоювано. Единственото нещо, в което съм убеден е, че човек не трябва да спира да работи.
– Казваш, че вече имаш свои ученици, които са се издигнали. Виждаш ли в техните очи като се срещнете благодарността от това, че ти си им дал този път?
– Не мисля, че трябва да са ми благодарни за нещо. По скоро аз се радвам когато ги виждам вече реализирани в професията. Много сладко е това да видиш едно дете, което е дошло при теб в първи или втори клас и в момента се реализира в професията. Аз не искам да са ми благодарни. Аз искам да работят професията честно. Да защитават своето име и името на професора при когото са завършили. Да не забравят откъде са тръгнали. 90 % от актьорите в България тръгват точно от театрални школи като моята.
– Имаш малка дъщеря. Тя наследила ли е твоят талант?
– Моята дъщеря е на 3 години и половина. Казва се Мишел и е най-красивата дъщеря на света. Оня ден ми каза, че иска да ходи на актьорско майсторство. Това много ме зарадва. Във вкъщи има китара, има пияно. Опитваме се да свирим. Много музикална е. Обича да танцува. Обича хубавата музика. Надявам се един ден ако не стане актриса или певица да има добро отношение към изкуството независимо под каква форма. Всъщност това е и основната цел за която работим в тези школи. Не толкова да ги направим артисти, а да ги направим едни одухотворени хора, които утре със своите семейства и своите деца да имат отношение към културата. Да влизат в театралните зали и оперните зали. В изложбените зали също. Да умеят по някакъв начин да разбират изкуството. Това е основната цел на тези школи. Било то театрални, танцови или музикални.
Вестник „Градът“
Be the first to leave a review.