Здравейте, червени несретници, аз – Гергов, пак съм тук, ама не съм си и ходил!

Победа, победа и пак победа! Да живеят моите приятели от Копривките, Бузлуджа, язовир „Копринка“, Альоша и тайните сбирки в Пловдив.Смазах ги, това е положението – 88 гласа на градската конференция и отново съм я яхнал тази пловдивска организация на БСП. Не че досега не съм я яздил както си искам, но бях сложил едно послушно момче за лидер – Красимир Трифонов, нали трябва да подмладяваме партията, а и кьорфишеците са модерни в нашите редици. Той, Краси, беше лидер, колкото левия ми чепик, та затова реших да изясним ситуацията и да не се питаме като гламави кой управлява. Аз управлявам, кой! А и няма само Корнелия да язди.

Отлична организация на градската конференция – делегатите бяха само мои хора. Опозицията вдигна малко пушилка – интервюта, призиви да подавам оставка, да си ходя. Аз и Корнелия ще бутам, те тръгнали мен да бутат. Изкарали едни голобради момчета да ми се ежат. Ами поежиха се. Айде сега целувайте ръка на бати ви Жоро!

Аз съм Георги Гергов и съм голям гьонсурат. Плюят ме, бият ме, блъскат ме, но през вратата ме гонят, през прозореца влизам. Сега ми навират в очите и местните избори през 2015 година. Какво станало тогава? Ами нищо не е станало. Тогава пак бях лидер на БСП в Пловдив и играх за кмет на града. Спукаха ме от бой – пето място. Голям резил, още влага ми държи, но нали ме виждате – пак съм лидер на градската организация. Обичат си ме моите хора и това е.

Но имам доблест, имам чест. Веднага след загубата признах, че съм се държал като идиот. “Трябва да съм идиот, за да си мисля, че мога да стана кмет на Пловдив“ – това бяха точните ми думи тогава. Пак ще ги повторя: Тези, които ме избраха, трябва да са идиоти, за да си мислят, че нещо може да се случи с БСП в Пловдив. Ще продължим да си играем на прескочи кобила. Идиот, но с отговорност, ако така ви харесва повече.

Аз съм от хората, които изповядват максимата „Трудното днес, невъзможното утре“. Каквото и да значи това. Но ми се връзват, тъй като преди избори обикновено говоря глупости. Например, че ще бием категорично. После падаме категорично. Нито едни избори не сме спечелили, но чичо ви Гошо е все отгоре. Как ви се струва!

На една партийна сбирка бях казал, че не съм страхливец и не съм за отстрел. Е как ще ме отстрелят тия несретници, които хал хабер си нямат с кого си пуша пурата.

И в заключение да ви кажа, че градската партийна организация е умряла. Никакви илюзии – по-жива няма да стане. Важно е сега да бутнем Корнелия, пък после и ние да живнем малко.

Казах го и след победата ми – в нашата партия има и бедни, и богати.За мой късмет не съм от бедните. Затова и пловдивските социалисти ме обичат. Преди една друга конференция казах, че децата им ще останат без работа, ако не гласуват както трябва.Научили са си урока, държи им влага и това ги прави добри социалисти. Обичам ви!