Една красавица от Добринище

Меги Балабанова е родена в град Добринище. Тя е част от танцов състав “Добринищенче”. И е една от най – талантливите певици и танцьорки в града.

Хората, които те познават те определят, като талантлив човек. Какъв е твоят талант?
– Може би това е въпрос, на който се очаква да отговоря с една дума, но ми е наистина трудно да обясня коя от заложбите си приемам, че ме издигат в очите на другите, като талантлив човек. Била съм част от толкова много концерти, фестивали и други творчески прояви, като винаги съм се опитвала да бъда полезна, да нося удовлетворение на публиката. Най-вероятно това е причината да не ограничавам творческия си дух само в една област. Дори на една и съща сцена за мен всеки път е различно. Танцувам народни танци, друг път-пея. На следващо участие -рецитирам. Представям свои стихотворения. Понякога съм водеща на програмата, участвам в сценки…Случвало ми се е да танцувам и спортни танци, макар изобщо да не съм запозната с основите на това направление, ако мога така да се изразя, в танците. Изключително изтощително е обаче, когато трябва да действаш, като френски ключ в рамките на един концерт. Веднъж трябваше да се преобличам 6 пъти с различни костюми: носии, спортни облекла, униформи и т.н , като разстоянието за преобличане, между две мои излизания на сцената беше около 2 минути. Наложи се да правя нещо, като стриптийз зад завесите. Хвърчаха дрехи, обувки и аксесоари навсякъде. Само че съвсем не исках да имам наблюдатели и то представители на силния пол. Все пак на всеки артист се налага да поема такива рискове понякога. Важното е, че усилията и неудобствата винаги си заслужават, щом става дума за изкуство!

Кога се появи в теб любовта към сцената?
– Мисля, че тази любов винаги е била в сърцето ми. Още когато бях дете се отключи и с годините расте все повече и повече. Страстта ми към народните танци и поддържането на традицията изобщо дължа на майка си. Може би и самата атмосфера в Пиринска Македония въздейства по един завладяващ начин. Така че не ни остава избор, освен да се потопим в магията на българския фолклор и да я пазим жива. За любовта ми към литературата и в частност поезията съм признателна на учителката ми по български език и литература – Елеонора Барякова, която първа откри и засили интереса ми в тази област. Има още толкова много хора, на които трябва да благодаря, че са ми помогнали да не се откъсвам дори за миг от музиката и литературата. Дори в моментите на творческа криза, но ще бъде твърде отегчително да изреждам имена, така че просто искам да кажа: Благодаря Ви!

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса