Константин Пашкулев написа рецензия за вулгарния роман на Веселин Стаменов – Кървава власт

Константин Пашкулев

С малко закъснение – от една година, успях да прочета последния роман на Веселин Стаменов – „Кървава власт“. За пореден, дано не за последен път, съм силно впечатлен от белетристичното перо на неврокопския писател. Познавам всичките му романи досега, но мисля, че този е един вид зенит в неговото творчество. Веселин Стаменов много добре е овладял еквилибристиката на съвременните политици и мафиоти, която успешно е сложил в диалозите на своите литературни герои.

Веселин Стаменов, както и  неговите издатели, определят романите му като „вулгарни“. Не зная да има такова художествено определение в литературоведската наука, според мен по-точното  определение е НАТУРАЛИСТИЧНИ. Там всичко е казано едно към едно – с езика на улицата, с езика на „силните на деня“, които притежават обикновения цинизъм на изказа, присъщ на обикновените комарджии, пияници, трафиканти и наркомани, но за разлика от тях посттоталитаризмът им е предоставил куфарчета с милиони.

Интересно е фабулното хрумване на Веселин Стаменов да включи като герои на своя роман живи и известни личности. Това е едно дръзко предизвикателство, в което няма нищо лошо, защото представлява художествена фикция. Интересно е как писателят вкарва в поведението и речта на тези герои едно преосмисляне на знаковите системи в областта на икономиката и политиката. Точно тези герои показват едно изключително отклонение от изначалната хармония на типичния български етнопсихологически модел.

Много интересно е хрумването на автора да включи в сюжета на романа и местния регион – Гоцеделчевско. Това придава един своеобразен местен колорит, който може да се усети не само от читателите от този регион, но и от читатели от цяла България, които са идвали тук.

Един от най-интересните моменти в сюжета е поведението и психологията на героите – при тях идеологическата обосновка стига до безпардонност – подплатена е от икономическа. Това показва една изключителна мимикрия, която е толкова характерна за всички икономически магнати от времето на прехода. Героите на Стаменов са ярки, изключителни колоритни и пулсиращи отражения на тези магнати.

А един от най-важните конфликти, които се долавят в романа „Кървава власт“ е отсъствието на всякакви духовни ценности у героите. Те представляват пълен антипод на духовните и им и политически предци като Вапцаров, например, или Пеньо Пенев. Героите са представени като гробокопачи на една идеология, на която привидно са „последователи“. Идеологията на социалното равенство. Романът на Веселин Стаменов  „Кървава власт“ метафорично показва недалновидността на едновремешната партия – майка да възпита лидерското си поколение в далновидност, в национална идентичност, както и както и да го отчужди от началната патриотична българска традиция. Романът е една алегория за провала на партийната българска ценностна система в съзнанието на нейните приемници.

Константин Пашкулев