Почина най-възрастният мъж в село Абланица

На свещения за мюсюлманите празник Рамазан Байрам, на 97-години почина най-възрастният жител на хаджидимовското село Абланица.
Ахмед Амзов издъхнал набързо. Вчера сутринта, след като закусил, казал на близките си, че не се чувства добре и докато пристигне лекар да го прегледа, си отишъл.
Дядо Ахмед, който за малко не стана столетник, е роден през далечната 1917 г. и до последно се радваше на добро здраве и голямата любов и уважение на децата си, внуците и правнуците си, както и на жителите на родната Абланица.
„Почина навръх Рамазан, без да боледува и до последния ден отдаден на работата и на близките си“, коментират негови съселяни. Те са категорични, че това било знак на благословение от всевишния за праведния живот, който е живял.
През целия си живот дядо Ахмед се радва на уважението и загрижеността на четири от общо петте си живи деца, всички с добро образование, устроени със собствени къщи. Преди по-малко от година, когато екип на „ИНФОМРЕЖА“ му гостува, той с благата си усмивка призна: „Не мога да преброя правилно внуците и правнуците. Допреди няколко години ги броях и стигнах до 18“.
Той казваше с родителска признателност, че дълголетието си дължи на грижите и доброто отношение към него от цялата му многобройна челяд, на която до последно бе главата, защото по най-важните въпроси всички търсеха неговия съвет.
След установената традиция дядо Ахмед Амзов живееше със семейството на сина си Джевджет. До миналата година той сам косеше семейната ливада и дори ходеше на лов с местната ловна дружинка.
Дядо Ахмед бе и най-възрастният член на ЛРС „Сокол“ – Гоце Делчев.
97-годишният дядо до последно бе много жизнен, а за рецептата на неговото дълголетие казваше приживе: „Ако спра да работя и си кажа вече съм стар и нищо не мога да правя, ще свърша много бързо. Много ми е хубав животът, гледат ме като малко дете, от нищо не съм лишен. Винаги съм чист, изпран и изгладен”.
От 1948 година дядо Ахмед Амзов е бил член на БЗНС. Цял живот е работил в ТКЗС и най-много милееше за земеделието и животновъдството.
Освобождението на България през 1944 година го заварило в Демир Хисар. Участвал е в Драмското въстание. В Драма бил четири години войник и държавата му давала по 20 лева отгоре като участник във войната .Носител е и юбилеен орден по случай 60 години от победата във Втората световна война.
Цели 70 години дядо Ахмед Амзов бил страстен пушач, през живота си обаче не знаеше какво е доктор и хапчета.
„Манджа без месце не признаваше, особено тлъстичкото му бе любимо, похапваше и много сладко. Алкохол обаче никакъв“, коментират близките и съселяните на дядо Ахмед, които ще го запомнят само с добро./Инфомрежа/