Ексклузивно в Топ Преса! Медицинска сестра от Гоце Делчев в епицентъра на епидемията в Испания! Вижте разказът и само в Топ Преса!

Коронавирусът ще отшуми до лятото, работя по 20 часа в денонощието, спя по 3

Коя е тя?

Нели Шамова е наша медицинска сестра, която вече над 10 години работи в Испания. Тя е от град Гоце Делчев и е завършила Медицинския колеж „Йорданка Филаретова“. Откакто пандемията с коронавирус завладя света, Шамова кара смени в държавна болница в столицата Мадрид, както и в дом за възрастни хора. Единствено пред „Топ Преса“ Нели разказва за ситуацията в Испания, която е една от най-засегнатите страни от заразата.

– Г-жо Шамова, от колко време работите като медицинска сестра в Испания?
– От 2010 година съм там. Работя в държавна болница в Мадрид. Минах през няколко други болници преди това. Поради коронавируса сега работя нощна смяна в болницата от 22 часа до 8 сутринта. Следобед от 15 часа пък съм втора смяна в една резиденция за възрастни хора тук, където живея. Нуждаят се спешно от персонал. Събират ми се близо по 20 часа работа на денонощие. От 2 месеца насам спя само по 3 часа. Благодаря на семейството си, че проявяват разбиране. Когато се прибера вкъщи, винаги е изчистено, сготвено. Аз съм домакиня по принцип и сега съпругът ми и синовете разбраха какво е и са съпричастни, помагат.

– Вие сте от хората на първа линия в битката с вируса, не се ли страхувате?
– Не, не се притеснявам, все пак това ми е професията. Всички колеги, с които съм на работа, са така. Случвало се е някой от медицинския персонал да почувства леки симптоми и така други поемат по две смени. В болницата само аз съм българка. Има и една румънка.

Нели работи от 10 години в испанските болници

– Кога ситуацията в Испания се усложни?
– От 12 март. Първо епидемията пламна в резиденцията за възрастни хора. Тогава всички бяха изолирани по стаите. Една от жените, на 90 години, вдигна висока температура с повръщане. Обадих се на 112 и веднага я транспортираха за Мадрид. След това пробата за коронавирус се оказа положителна.

– Какви мерки се вземат при вас?
– В момента, в който разбрахме за първия положителен тест, всички, които имаха контакти с пациента, бяха поставени в изолация. Персоналът, който трябваше да обслужва хората, получихме униформи, маски, очила, дезинфектанти. Ограничихме колкото е възможно по-малко да бъдат контактите с болните, за да предпазим останалите. В резиденцията имаме 40 възрастни, половината бяха носители на коронавируса. Полицията, общината, всички институции бяха много отзивчиви и веднага доставиха всичко, от което имахме нужда. Поставихме кислородни маски на 17 души, имахме готовност за още толкова, ако се наложи. Не ни липсваше нищо.

– Какво беше положението в болницата, в която работите?
– Болницата се казва „Др. Родригес Лафора“ и е психиатрия. На няколко етажа е. Освободихме един от тях, който е за дезинтоксикация от алкохол. Пациентите бяха изписани, така че да могат да поемат болни от другите големи болници, в които не достигаха места. Ние приемахме при нас вече стабилизирани пациенти, които са извън опасност за живота.

– В другите болници в Испания какво се случва?
– Първата седмица беше като във война. Имаше и по-млади хора, които трябваше да се интубират още в бърза помощ, след това ги качват в интензивното отделение. Страшна работа. Хора умираха като пилета. Вирусът е реален и засегна много хора, особено възрастните с усложнения на сърдечно-съдовата система, белодробни заболявания. Въпреки всичко, което се направи за тях, много си отидоха. По-старите хора са и със слаба защитна имунна система. Жалко стана, че децата нямаха достъп да се видят с родителите си, да се изпратят в последните им мигове. Всякакви свиждания и контакти бяха забранени. Много беше трудно.

– Усещаше ли се по улиците на Испания този ужас?
– Хората тук са много дисциплинирани и се страхуват. По един от семейството само отива да пазарува. При нас синът ми работи до обяд в банка и пита какво трябва да се вземе от магазина. Всички сме с маски задължително и спазваме дистанция от поне метър и половина Ц два. Когато сутрин отивам на работа, не мога да срещна 1 кола, а пътувам 80 километра. Преди, когато имаше трафик, пътувах по час и нещо. Сега стигам за 45 минути. Придвижването е само с документ, с който отиваме на работа. В България някои се оплакват, че баровете и дискотеките били затворени. Тук в Испания всичко е затворено и никой не протестира.

-Много дебати имаше за тези маски – предпазват или не?
– За предпочитане е всички да носят маски, защото вирусът може да се предаде и по въздушно-капков път. Няколко вида маски има. Аз влизам в сектор, в който има положителни от коронавирус, и ползвам маска с филтър. Вкъщи се прибирам с хирургична маска. Всички дрехи се перат веднага. С препарат за дезинфекция пръскам обувките, с които съм се движила.

– Имаше опасения, че по Великден ще се заразят много хора.

– Испанците са свикнали не само по Великден, но и събота и неделя да се струпват на големи групи, да обядват навън по заведения. Сега това им липсва много, но са затворени вкъщи. Ако ръцете са дезинфекцирани и се носят маски, може да се спазват някои задължителни традиции. Мъжът ми Бисер работи към общината, но заради карантината си остана вкъщи и изработваше маски и екипировка от найлон за санитарния персонал. Доброволно направи тази инициатива.

– Кога ще отмине всичко това с коронавируса?
– Постепенно до лятото може би ще отшуми. До тогава трябва да си спазваме този режим. И сега инфекцията продължава и всеки ден се появяват нови носители на вируса. Няма специална ваксина все още. Лекуваме хората само с медикаменти за спадане на температурата и с кислород. Може би има нещо вярно в това, че БЦЖ ваксината, която е правена в България, спомага за по-малкия брой заболели, защото коронавирусът засяга най-вече точно белите дробове.

– Смятате ли, че пандемията ще се отрази и финансово на хората?
– Със сигурност ще окаже влияние на икономиката. Тъкмо се радвахме, че в България потръгнаха добре нещата и отново явно ще се очаква криза.