Православната църква отбелязва днес Възкресяване на Лазаря – Лазаровден
За да увериш в общото възкресение,
преди Твоите страдания от мъртвите въздигна Лазаря, Христе Боже.
Затова и ние, които носим като децата знамената на победата,
на Тебе, Победителя на смъртта, викаме:
Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне!
СВ. ЛАЗАР, ПРИЯТЕЛЯТ БОЖИЙ
Господ с Марта, Мария и възкръсналия Лазар
Св. Лазар бил родом от Витания, селище близо до Йерусалим. Св. Лазар е брат на евангелските сестри Марта и Мария. Господ Иисус Христос много ги обичал и често посещавал дома им във Витания, наричайки Лазар Свой приятел (Йоан 11:3, 5, 11).
След преждевременната смърт на Лазар, поради обичта и съпричастието Си към потъналото в траур семейство, Господ плакал, споделяйки мъката на Марта и Мария и плачейки за своето творение, поробено от смъртта. Като истински Бог, Иисус Христос възкресил Лазар от мъртвите, четири дни след кончината му. Лазар лежал в гроба и вече миришел (Йоан 11:17-45), но въпреки това станал с повивките си, повинувайки се на всесилната Господня воля – той, Лазар, да оживее. Това чудо се възпоменава от Църквата в шестата събота на Великия пост (Лазарова събота). Вечерта в този славен ден, „шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата“ (Йоан 12:1-2). Именно това е моментът, когато всички виждат, че Лазар се е върнал към пълнокръвен живот, а другата сестра на Лазар – Мария – помазва нозете Иисусови с миро и ги отрива с косата си. В дома цари задушевна радост и християнска обич. Христос е обгърнат от неописуемата признателност и любов на възрадваното семейство и на техните близки. Освен това „голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса“ (Йоан 12:10-11). Юдейските водачи заговорничат и подготвят убийството на Лазар, както съвсем скоро след това ще уговорят и арестуването на Иисус Христос с цел смъртна присъда. Светът си мислел, че е уловил и убил Живота и че ще успее да изтреби Неговите верни свидетели. Но велик е Господ и свято е делото Му, дивна е Неговата сила и непобедим е Неговият промисъл. Защото Христос е възкресението и животът и сам казва „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33).
Христос възкръсва! А след това – вдъхновен и укрепен от най-дивното Възкресение – св. Лазар напуска Юдея и се отдалечава на остров Кипър, където проповядва Евангелието на кипърци и впоследствие бива поставен за епископ. Преданието разказва, че Лазар, бидейки епископ, се удостоил с посещението на Божията майка в Кипър и получил от нея омофор, изработен от нейните ръце. След възкресяването си св. Лазар живял еще 30 години в строго въздържание. Починал в гр. Китим на остров Кипър, бидейки прославен от Църквата като епископ Китийски.
Във Витания, разположена на източната страна на едно от предхълмията на Елеонската планина, и до днес е запазена първата гробница на Лазар – в която почивало тялото му преди възкресяването му от Иисус Христос.
Неголемият вход, пробит в скалата, води в тясна дълбока тъмна пещера. Спускайки се по 25 стъпала, поклонниците застават на неголяма междинна площадка с каменна маса в ъгъла, която служи за престол в дните за богослужения около Лазарова събота.
Площадката се смята за онова място, от което Господ повелил: „Лазаре, излез вън!“ (Йоан 11:43). След още 5 стъпала надолу е самата погребална пещера.
Тук обикновено се прочита Евангелието от Йоан, свързано с възкресението на Лазар (Йоан 11:1-7, 11-45). Тук се пеят и тропарите за Вход Господен в Йерусалим (Цветница / Връбница). Тук е разположен и един голям окръглен „камък на беседата“, от който мнозина получават изцеления. Той се счита за камъка, при който Господ е беседвал една след друга със сестрите на Лазар – Марта и Мария, докато е отивал към гробницата, за да го съживи.
На остров Кипър е втората гробница на праведния Лазар, която се намира на 90 км от град Лимасол. Друг град, свързан със служението на св. Лазар, е Ларнака, където се намира храмът, посветен на първия кипърски епископ, на което място се счита, че той е служил.
Св. Лазар, епископ Китийски
Днешният храм е изграден върху първоначална църква от IX-Х в., построена над самия гроб на св. Лазар. Настоящият каменен храм е от XVII в.
Отляво на олтара се намира чудотворна икона на св. Богородица, а отдясно е пещерата-гробница на приятеля Христов св. Лазар, епископ Китийски. Входът към пещерата представлява 7 стъпала, водещи под храмовия олтар. Пещерата е с размер 6х12 м.
Мощите на св. Лазар са в средата: главата му и половината от неговите кости. (Втората половина от светите му мощи е била пренесена в Константинопол. Но през ХIII в. кръстоносците ги присвоили и отнесли във Франция – в гр. Марсилия. Междувременно на Запад възникват противоречиви легенди за св. Лазар и за местополжението на неговия гроб и на втората половина от мощите му. Тези легенди не заслужават доверие.) Напряко на пещерата в храма в Ларнака има саркофаг с надпис: «Лазар – приятел Божий». Саркофагът е с размер 1,3х0,8х0,7 м. Това свято място се почита от всички православни християни като велика светиня, като несъмнено доказателство за върховната милост, любов и всемогъщество на Бога. Тук е почивал св. Лазар след втората си кончина. Праведният Лазар, който е познал в Христа пътя, истината и живота и е изпитал върху самия себе си радостта от обещаното на всички ни възкресение.
С възкресяването на св. Лазар на Лазарова събота Господ Иисус Христос предвъзвестява Своята победа над греха и смъртта, която посрещаме и славим в неделята на Христовото Възкресение, Празника на празниците – надеждата, радостта и славата на всички Христови приятели от всички времена!
Св. Лазаре, моли Бога – и нас да възкреси в последния ден за живот вечен, светъл и блажен! Амин.
Лазаровден
В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на следващия ден – Цветница.
Най-характерният български обичай на този ден е Лазаруването. В същността си той е посветителски обред, през които трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило. Момичетата, облечени в невестини дрехи взети на заем, ходят от къща на къща и пеят за женитба, любов, здраве и плодородие. Интересното е, че лазарските песни се изпълняват единствено в този ден от годината и по никакъв друг повод. Обичаят завършва на другата сутрин с ритуала „кумичене”, при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа, се обявява за кумица и останалите й отдават почит през цялата година.
На пръв поглед е трудно да намерим връзката между чудото на възкресението и Лазаруването. В народното мислене обаче този посветителски обред е символична смърт и прераждане на детето в жена. От този ден нататък девойката има нов социален статус и вече може да си избира годеник, както и от друга страна, да бъде искана за невеста.
Имен ден празнуват Лазар и Лазарица.
Be the first to leave a review.