За да увериш в общото възкресение,
преди Твоите страдания от мъртвите въздигна Лазаря, Христе Боже.
Затова и ние, които носим като децата знамената на победата,
на Тебе, Победителя на смъртта, викаме:
Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне!

СВ. ЛАЗАР, ПРИЯТЕЛЯТ БОЖИЙ

Господ с Марта, Мария и възкръсналия Лазар

Св. Лазар бил ро­дом от Вита­ния, селище близо до Йеру­са­ли­м. Св. Лазар е брат на евангелските  сестри Марта и Мария. Гос­под Иисус Христос много ги обичал и често по­се­щавал дома им във Вита­ния, наричайки Ла­за­р Свой приятел (Йоан 11:3, 5, 11).

След преж­девре­мен­ната смър­т на Ла­за­р, поради обичта и съпричастието Си към потъналото в траур семейство, Господ плакал, споделяйки мъката на Марта и Мария и плачейки за своето творение, поробено от смъртта. Като истински Бог, Иисус Христос въз­кре­сил Лазар от мъртвите, четири дни след кончината му. Ла­зар лежал в гроба и вече миришел (Йоан 11:17-45), но въпреки това станал с повивките си, повинувайки се на всесилната Господня воля – той, Лазар, да оживее. Това чу­до се въз­по­ме­на­ва от Цър­к­вата в ше­стата събота на Ве­ли­кия по­ст (Ла­за­ро­ва събо­та). Вечерта в този славен ден, „шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата“ (Йоан 12:1-2). Именно това е моментът, когато всички виждат, че Лазар се е върнал към пълнокръвен живот, а другата сестра на Лазар – Мария – помазва нозете Иисусови с миро и ги отрива с косата си. В дома цари задушевна радост и християнска обич. Христос е обгърнат от неописуемата признателност и любов на възрадваното семейство и на техните близки. Освен това „голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса“ (Йоан 12:10-11). Юдейските водачи заговорничат и подготвят убийството на Лазар, както съвсем скоро след това ще уговорят и арестуването на Иисус Христос с цел смъртна присъда. Светът си мислел, че е уловил и убил Живота и че ще успее да изтреби Неговите верни свидетели. Но велик е Господ и свято е делото Му, дивна е Неговата сила и непобедим е Неговият промисъл. Защото Христос е възкресението и животът и сам казва „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33).

Христос възкръсва! А след това – вдъхновен и укрепен от най-дивното Възкресение – св. Лазар напуска Юдея и се отдалечава на ост­ров Кипър, където проповядва Евангелието на кипърци и впо­след­ствие бива по­став­ен за епи­ско­п. Пре­да­нието разказва, че Ла­зар, би­дейки епи­ско­п, се удо­сто­ил с по­се­ще­нието на Бо­жи­ята майка в Кипър и по­лу­чил от нея омо­фор, изработен от нейните ръце. След възкресяването си св. Ла­зар живял еще 30 години в стро­го въздър­жа­ние. Починал в гр. Китим на ост­ро­в Ки­пъ­р, бидейки прославен от Църквата като епископ Китийски.

Във Вита­ния, раз­по­ло­жен­а на източната страна на едно от пред­хъл­мията на Еле­он­ската планина, и до днес е запазена първата гроб­ни­ца на Ла­за­р – в която почивало тялото му преди възкресяването му от Иисус Христос.

Неголемият вход, про­би­т в ска­лата, во­ди в тясна дълбока  тъмна пе­ще­ра. Спускайки се по 25 стъпала, поклонниците застават на неголяма междинна пло­щад­ка с ка­мен­на маса в ъгъла, която слу­жи за пре­сто­л в дните за бо­го­слу­же­ния около Ла­за­рова събо­та.

Пло­щад­ката се смята за онова място, от което Гос­под повелил: „Ла­за­ре, излез вън!“ (Йоан 11:43). След още 5 стъпала надолу е самата по­гре­бална пе­ще­ра.

Тук обик­но­вено се про­чи­та Еван­ге­лието от Йоан­, свързано с възкресението на Ла­за­р (Йоан 11:1-7, 11-45). Тук се пеят и тро­па­рите за Вход Господен в Йерусалим (Цветница / Връбница). Тук е раз­по­ло­жен и един голям окръг­лен­ „камък на бе­се­дата“, от който мнозина по­лу­чават из­це­ле­ния. Той се счита за камъка, при който Господ е беседвал една след друга със сестрите на Лазар – Марта и Мария, докато е отивал към гробницата, за да го съживи.

На ост­ро­в Ки­пъ­р е вто­рата гроб­ни­ца на пра­вед­ния Ла­за­р, която се намира на 90 км от г­ра­д Ли­мас­о­л. Друг град, свързан със служението на св. Лазар, е Лар­на­ка, където се намира храмът, по­светен на първия кипърски епископ, на което място се счита, че той е слу­жил.

Св. Лазар, епископ Китийски

Днешният храм е изграден върху пър­во­на­чал­на църк­ва от IX-Х в., по­стро­ен­а над самия гроб на св. Ла­за­р. На­сто­я­щият каменен хра­м е от XVII в.

Отляво на олтара се намира чу­до­твор­на ико­на на св. Бо­городица, а отдясно е пещерата-гроб­ни­ца на приятеля Христов св. Ла­за­р, епископ Китийски. Входът към пе­ще­рата представлява 7 стъпала, водещи под храмовия олтар. Пе­ще­рата е с размер 6х12 м.

Мо­щите на св. Ла­за­р са в средата: гла­вата му и по­ло­ви­ната от неговите ко­сти. (Вто­рата по­ло­ви­на от светите му мо­щи е би­ла пренесена в Кон­стан­ти­но­по­л. Но през ХIII в. кръстоносците ги присвоили и отнес­ли във Фран­ция – в гр. Мар­силия. Междувременно на Запад възникват противоречиви легенди за св. Лазар и за местополжението на неговия гроб и на втората половина от мощите му. Тези легенди не заслужават доверие.) Нап­ряко на пе­ще­рата в храма в Ларнака има саркофаг с над­пис: «Ла­зар – приятел Бо­жий». Саркофагът е с размер 1,3х0,8х0,7 м. Това свято място се почита от всички пра­во­слав­ни християни като ве­ли­ка свети­ня, като несъмнено до­ка­за­телство за върховната ми­ло­ст, люб­ов и все­мо­гъ­ще­ство на Бога. Тук е почивал св. Лазар след втората си кончина. Праведният Лазар, който е познал в Христа пътя, истината и живота и е изпитал върху самия себе си радостта от обещаното на всички ни възкресение.

С възкресяването на св. Лазар на Лазарова събота Господ Иисус Христос предвъзвестява Своята победа над греха и смъртта, която посрещаме и славим в неделята на Христовото Възкресение, Празника на празниците – надеждата, радостта и славата на всички Христови приятели от всички времена!

Св. Лазаре, моли Бога – и нас да възкреси в последния ден за живот вечен, светъл и блажен! Амин.

Лазаровден

В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на следващия ден – Цветница.

Най-характерният български обичай на този ден е Лазаруването. В същността си той е посветителски обред, през които трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило. Момичетата, облечени в невестини дрехи взети на заем, ходят от къща на къща и пеят за женитба, любов, здраве и плодородие. Интересното е, че лазарските песни се изпълняват единствено в този ден от годината и по никакъв друг повод. Обичаят завършва на другата сутрин с ритуала „кумичене”, при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа, се обявява за кумица и останалите й отдават почит през цялата година.

На пръв поглед е трудно да намерим връзката между чудото на възкресението и Лазаруването. В народното мислене обаче този посветителски обред е символична смърт и прераждане на детето в жена. От този ден нататък девойката има нов социален статус и вече може да си избира годеник, както и от друга страна, да бъде искана за невеста.

Имен ден празнуват Лазар и Лазарица.