Дебелянов: Пролетта ни недосънуван сън не ще остане!

Димчо Дебелянов е сред най-нежните поети на България, създава куп лирични и сатирични стихотворения. Живее в романтично, но и в жестоко време. Той е „печален странник”, неразбран и самотен като своята „сиротна песен”. Поетичният му талант е толкова ярък и впечатляващ, защото избуява от несподелени чувства и ненамерен пистан за търсещата му и ранима душа. В своята душа носи болката, като все търси път към детските години, чисти и светли, натам го води носталгията.

Роден е на днешната дата през 1887 година в Копривщица, най-малкото дете е в семейството. След смъртта на бащата семейството се премества в Пловдив. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия, където пише първите си стихотворения, които после изгаря. През 1904 година семейството на Дебелянов се преселва в София, а първите му публикувани творби са отпечатани две години по-късно в списание „Съвременност” –  „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“.  По това време той е на 19 години и негов кумир е Пенчо Славейков, малко по-късно се възхищава и на таланта на Пейо Яворов.

В хумористични издания той печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 г. се записва да учи в Софийския университет, но следа само две години.

Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, Шекспир.

В края на октомври 1912 година поетът е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е войник. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г. Когато е само на 29 години. Незабравими остават неговите стихотворения „Аз искам да те помня все така”, „Да се завърнеш в бащината къща”, „Помниш ли, помниш ли…”, „Смърт”, „Писмо”, „Спомен”, „Кръстопът”, „Слънчогледи”, „Един убит”, „Сиротна песен”, „Легенда за разблудната царкиня”, „Нощ към Солун” и още много негови стихове.