Connect with us

Култура

Отбелязваме часа на Земята! Да загасим светлините в своите домове тази вечер

Published

on

Светът продължава да е в плен на кризата с разпространението на COVID-19, но това няма да попречи на милиони хора по цял свят за поредна година да вземат участие в Часа на Земята.

Те символично ще изключат светлините в своите домове между 20:30 и 21:30. През изминалите 13 години тази инициатива, на която Vesti.bg е медиен партньор, се превърна в истински международен символ, който цели да привлече вниманието на обществеността към необходимостта от спешни действия в защита на нашия общ дом – Земята. Заради пандемията от COVID-19, всички събития в рамките на инициативата ще бъдат проведени изцяло онлайн. Всеки, който желае, може да подпише петицията „Глас за Планетата“, която призовава за вземането на повече мерки в защита на природата.

Един от най-важните аспекти на тази тема е опазването на горите. Те имат ключова роля в овладяването на климатичните промени, тъй като поглъщат огромни количества въглероден диоксид от атмосферата, отбелязват учените. Проучване, извършено миналата година, показа, че ако се залеси територия от 1 млрд. хектара (приблизително колкото е площта на САЩ), количеството въглероден диоксид ще спадне с цели 25%. Ясно е, че постигането на подобна цел е на практика невъзможна задача, но по-притеснителната тенденция е друга – скоростта, с която горите изчезват в световен мащаб, се увеличава непрекъснато. По тази причина борбата с незаконния дърводобив се превръща във все по-наболял проблем, който нанася сериозни щети.

Бизнес за милиарди

Престъпленията срещу природата са третата най-доходоносна криминална дейност в света. Тя генерира приходи от около 280 млрд. долара годишно, сочат данни на Интерпол. Най-голям дял от тази сума (между 51 и 152 млрд. долара) се пада на нелегалния дърводобив. В него се включва не само незаконната сеч, но и транспортирането, преработването и износа на дървения материал, както и прането на пари.

Нелегалният дърводобив е сериозна заплаха за страните от Дунавско-Карпатския регион, сред които и България. Той нанася не само икономически щети, но и излага на риск голяма част от последните стари гори в Източна Европа. Чрез корупционни практики и фалшифициране на документи нелегално добитата дървесина все по-често прониква на пазара за дървен материал. Това потиска световните цени и нанася огромни загуби на компаниите, произвеждащи дървен материал в съответствие с изискванията на закона.

Източник: WWF

Ситуацията в България

Според анализ, изготвен от WWF, годишният обем на незаконната сеч в България достига 2,4 – 2,7 млн. плътни куб. м. Това представлява приблизително една трета от общия добив в нашата страна. „Посочените количества са от порядъка на обема незаконно добита дървесина от предходния анализ (за периода 2006-2013г). Това поставя под въпрос ефективността на предприетите от държавата мерки за борба с незаконния дърводобив”, отбелязва Нели Дончева, която е главен експерт в практика „Гори“ във WWF.

Всяка година нелегалният дърводобив носи скрити приходи на сивия сектор в горското стопанство в размер на около 150 млн. лв. Но това е само част от проблема. „Незаконната сеч води до увреждане на състоянието на горите, съответно и до влошаване на качеството на екосистемните услуги, които те предоставят: това са чиста питейна вода, обогатяване на почвата и опазването ѝ от ерозия, дом за дивите животни, горски ресурси – гъби, билки, горски плодове – смекчаване на климатичните промени и т.н.“, добавя Нели Дончева.

Какво можем да направим?

Повечето хора вероятно ще кажат, че проблемът с незаконния дърводобив може и да е сериозен, но те няма какво да направят, тъй като всичко е в ръцете на властите. Това не е точно така. „Всеки от нас може да не купува дървесина без нужните документи, указващи произхода и законността й (независимо, че се продава по-евтино) и също така и да не бъде пасивен наблюдател на незаконни сечи“, отбелязва Нели Дончева. Истината е, че справянето с този проблем изисква не само адекватна държавна политика, но и по-голяма обществена отговорност.

ВИДЕО

ДОМАШНА КУХНЯ представя: Вкусните горноджумайски еклери на Дани!

Published

on

Новият сезон номер 2 на предаването “Домашна Кухня”, което се излъчва в каналите на Топ Преса представя, тайните на вкусните еклери от Благоевград предсавени от наша читателка. Приятно гледане!

Continue Reading

Култура

Регионалният музей в Благоевград и читалището със съвместна инициатива

Published

on

В Регионалния исторически музей в Благоевград този вечер отбелязват Европейската нощ в музеите, Европейските дни в наследството, 155 години НЧ „Никола Вапцаров“ и 19-ата традиционна среща на старите джумайски родове.

В залите на музея са изложени две изложби: „Ковьорът – мода, естетичност и практичност“ и „155 години Народно читалище„ Никола Вапцаров “ – Благоевград“. Двете експозиции разказват интересни истории от миналото, каза за Радио Благоевград уредникът в музея, Румяна Хаджиева.

Съставено от благоевградското читалище с подготвена кратка празнична програма, която е организирана според всички противоречиви мерки.

pirinsko.com

Continue Reading

Култура

Филми с адреналин, изложби за пещери и книги за приключения в Банско

Published

on

Изключително интересни фестивални дни предлага XX-ото юбилейно издание на Международния фестивал на планинарското кино „Банско филм фест”.

Не само прожекциите на заредените с много емоции и адреналин филми радват зрителите, но и  много интересни изложби. Сред тях са фотоизложба на Сдружение „Пройката“ – “Истории от зората на българското планинарство”, Италианският културен институт представя изложба фотографии на Густав Вилайт – “Natu.rae/DOLOMITI”, Пещерна изложба на Българско Пещерно Дружество – клон Ракитово, фотоизложба “Гледките, които ми подарява природата“ на Антонио Вълчев, Изложба на Българския Антарктически Институт – „33 години антарктическа дейност“, Изложба „Цветни планини“ – подбрани картини на планинска тематика, вдъхновена от родните български планини на Ивона Михайлова и фотоизложба “Пещерите и ние” на Балкански спелеоложки съюз , Българско пещерно дружество и туристическо дружество ” Приста ” – Русе.

За публиката организаторите са подготвили и много други изненади – щанд на издателство “Вакон” с книги на тема приключения и пътешествия, безплатен test ride на Halfbike в градския парк, хималайски чай, хендмейд щандове на “Дръвкулки” , “Nanka Creative” и “Син пипер”.

За 12-а поредна година малките приключенци от училищата в Банско се включиха в детската програма. В градския парк се проведе работилница по ориентиране с водещи доц. д-р Александър Шопов и студенти от катедра “Туризъм, алпинизъм и ориентиране” на НСА „Васил Левски“. Работилница под надслов „Проникване в пещера“ се проведе в пещера „Спропадналото” под ръководството на спелеолозите Камен Бонев, Стойчо Зарев и Сашо Попов. За младите пещерняци беше подготвено специално оборудване, екипировка и много изненади.

В панела „Памет – незабравимите български пътешественици и алпинисти“ беше отдадена почит и признателност за дирята, оставили в българската планинарска култура незабравимите проф. д-р Георги Атанасов – Джиджи, проф. Димитър Бърдарев и Аврам Аврамов. Кметът Иван Кадев връчи почетния знак на Община Банско на доц. Кънчо Долапчиев за неговия принос в науката и българския алпинизъм.

Филми с адреналин, изложби за пещери и книги за приключения в Банско Филми с адреналин, изложби за пещери и книги за приключения в Банско Филми с адреналин, изложби за пещери и книги за приключения в Банско Филми с адреналин, изложби за пещери и книги за приключения в Банско

ilindenpres.bg

Continue Reading

Култура

50 години археолози изследват Мелник, откриват уникални находки

Published

on

Всеки камък в Мелник е история и археология. Твърдението е на професор Виолета Нешева и то казва много. Защото археологът в продължение на десетилетия наистина преобръща всяко камъче в архитектурно-историческия резерват. Натъква се на стотици интересни находки и обекти. Тази година се навършват 50 години от началото на археологическите разкопки в най-малкия ни град, чиято история наистина впечатлява. Археолозите възкресяват за нов живот множеството руини в града и околностите му. Историците пък откриват името на Мелник в древни документи, назован с „божествени“ епитети. „Богозидан град“ е Мелник според грамота на сръбския крал Стефан Урош, за Константинополският патриарх е „Богопазен“ или „Богоспасен“ град – крепост. Титла, давана  на градове със  слава  на силни християнски центрове и непристъпни твърдини. Градове, пазители на християнски реликви.

Безспорно най-значимите и уникални обекти в Мелник са двете масивни бронзови камбани от старата митрополитска църква „Св. Николай“ и гробът на деспот Алексий Слав. Камбаните са открити от бившия кмет на града Яне Пашов и археолога Георги Стоянов от екипа на проф. Нешева. Тя повече от десетилетие проучва тази най-дълготрайно функционирала без основни промени църква в България (VІ – ХХ в.). Построена е върху останки от антично светилище на Артемида и августейон.

Гробът на деспот Слав и семейството му бе големият удар на проф. Виолета Нешева през 2012 г. Тогава тя и екипът й проучват средновековния манастир “Св. Богородица Пантанаса” в Мелник.

По исторически документи деспот Слав построява в столицата на своята “Малка България” – Мелник, два манастира – “Св. Богородица Спилеотиса” и “Св. Богородица Пантанаса”. Те имат статут на царски обители. “Пантанаса” се откроява и като специално замислено убежище на владетеля при опасност за живота му. Манастирът имал таен ходник – тунели, прокопани в скалата, с вход под една от сградите му, за укриване или бягство, а също така и болница
В четирите гроба са открити кости на двама мъже – 40-45-годишен и 20-25-годишен, на една жена – над 20-годишна, и на 3-4-годишно дете. Допуска се, че това са останките на ктитора деспот Слав, втората му съпруга с нормандско потекло – дъщеря на Теодор Петралифа, шурей на Теодор Комнин, тяхното малко дете и сина на Слав от първата му жена – дъщерята на латинския константинополски император Анри. Фактите навеждат на мисълта за едновременна внезапна смърт на погребаните.

ilindenpres.bg

Continue Reading

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2021
ПВСЧПСН
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 

ПОПУЛЯРНИ