Патриотите внасят до месец законопроект за частния фалит на гражданите

България единствена в ЕС е оставила дълговете да се наследяват до безкрай, заявява заместник-председателят на ВМРО и съпредседател на ПГ „Обединени патриоти“ Искрен Веселинов пред „Акцент.бг“. Ето цялото интервю:

– Г- Веселинов, Патриотите работите в този парламент по няколко законопроекта. Единият от тях касае личния фалит на гражданите. Изумяващо е, че гражданите са значително по-онеправдани от фирмите, за които има действащ такъв закон. За фирмите има срок от 10 години, след което тази задлъжнялост отпада. Докато за гражданите е за цял живот, за наследници и така безкрай…

– Искам да напомня, че ние внесохме такъв законопроект и той е един от първите в този мандат. Смятаме, че тази тема е знакова и че трябва най-сетне да бъде решена.

България остана единствената страна в ЕС, която няма предвидена процедура по несъстоятелност на физическите лица и те са до живот длъжници. Дори и след това наследниците им трябва или да се откажат от наследство, както и Вие казахте, или да плащат. Да не говорим, че благодарение на изключително некоректните практики на банките има множество физически лица, които са станали съдлъжници, гаранти за отпускане на кредити, без да са усвоили тия пари, подложени на този терор. Имам познати, които напуснаха страната, защото няма вариант да съществуват – тук са преследвани от съдия-изпълнители, всеки лев им се брои над защитения минимум и се насочва към кредиторите.

Това нещо трябва да приключи. Ние внесохме по-рано такъв законопроект, когато направихме генерални промени в ГПК, където доста облекчихме положението на длъжниците. Тогава се говореше за една абсолютна давност за всички видове задължения от 10 години. За съжаление този текст отпадна от закона.

В нашия Закон за защита от свръхзадлъжнялост на физическите лица създаваме специален ред за малките длъжници, стъпквайки на тази 10-годишна давност, но тя е голяма. Сега преработваме законопроекта, ще намалим годините за това производство, където длъжникът, изпаднал в несъстоятелност, иска съдебна защита. Така ще се защитава единствено жилище, определен обем имущество. Той е длъжен да води прозрачно счетоводство пред кредиторите и всичко над защитения минимум да го изплаща.

След като мине период от 5 или 7 години, все още правим някакви изчисления, длъжникът ще бъде освободен от задълженията и те ще останат за сметка на кредитора. По този начин ще бъде разделен риска.

Ако междувременно длъжникът подобри своето имуществено състояние, доходите си, тогава кредиторът ще бъде удовлетворен в по-голяма степен. Такъв закон за мен е задължителен.

– Нали има и европейска директива, защо досега това не е направено?

– Тя по-скоро е препоръчителна. Тя предвижда подобна възможност в националните законодателства. В рамките на 2-3 седмици ще внесем законопроекта в Народното събрание. Разбира се, ще може да бъде гледан в НС след края на извънредното положение.

– Все по-отчетливо се насажда твърдението, и то от юристи, че между справедливостта и правото нямало нищо общо. На съществува ли правото, съдебната система, за да има справедливост?

– Да, една от латинските максими за правото е: правото е изкуство за доброто и  справедливостта.

– Безбройни са примерите, в които се вижда, че има огромно разминаване с оправданието, че „такъв е законът”. Неслучайно гражданите нямат доверие в съда, в съдебната система.

– Това са две различни неща – начинът на прилагане на правото и самото право като такова. Законът в голяма степен според мен въплъщава справедливостта или принципи, полезни за обществото.  Понякога тези принципи са в разрез с личния интерес и тогава се получават колизии.

По отношение на функционирането на съдебната система, понякога проблемът е персонален при тълкуване на правните норми.