Времето за дрязги изтече

Къщата му гори, а той тръгнал огъня да раздухва, е казал народът. Не може държавният глава да се държи като шеф на неправителствена организация. Този трик ни е познат, уж сме против лъжливите новини, но след като нямало дефиниция за “невярна информаци”, имало опасност за свободата на словото, е един от мотивите, с които той връща закона за извънредното положение за ново обсъждане.

Учудващо е, че върховният главнокомандващ, какъвто е по конституция, не си дава сметка, че на практика сме във война. При това с невидим враг. И че правилата не само са други, но и се менят постоянно, защото никой не знае къде точно ще избухнат скритите мини. Всички участваме в това натрапено ни лошо риалити. И виждаме неимоверните усилия, които хвърлят тези, които са на първата линия, за справяне с кризата. Не са един или двама, затова няма да ги изреждаме. Само ще им се поклоним и ще продължим да ги подкрепяме. И ще изпълняваме това, което искат от нас. Защото това е единственият път за оцеляване, по който вече се измъкват други страни. И е меко казано странно само седмица, след като в президентството уж всички се обединиха и застанаха зад девиза стоящ на фасадата на Народното събрание, а депутатите приеха уж съгласуван закон, той да се озовава за ново обсъждане в пленарната зала… И, ще добавим, че след тази среща, всеки ден през миналата седмица премиерът е докладвал лично на президента за ситуацията. Е, как сега да скрие разочарованието си, заради върнатия закон. Прав е като казва, че няма друг държавен глава в Европа, който да не подкрепя правителствата в тази битка. А вместо това да “търси под вола теле”, нека си послужим отново с народен израз.

Нали по закон държавният глава трябва да е обединител на нацията. И след като очевидно чертае разделителни линии, каква подкрепа можем да очакваме от него? В парламента също станахме свидетели на популизъм. При това напълно излишен, след като още в самото начало бе решено, че ще има времеви ограничения на извънредното положение и че всички решения ще се взимат в пленарната зала. А на правителството ще се остави оперативната работа. Ще се обърнем и към държавния глава, и към парламентаристите – сега е време за единство, не за дрязги. Най-малко от това имат нужда българските граждани. Те, както и всички, които са в първите редици, имат нужда от доверие и подкрепа. Това не трябва да се пренебрегва от политиците, независимо от поста, който заемат. Напротив, тези, които са на върха, трябва да доказват непрекъснато, че избирането им не е случайно или по нечия чужда воля./Monitor.bg

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене