Министърът на отбраната Красимир Каракачанов: Не искам да режа ленти, а военните да имат осигурен дом

Върнах имот от 56 дка в Поморие, на брега на морето. Подарили ги, защото в общината имало инвеститорски интерес

Военният министър бе атакуван от независимите депутати от „Атака“ на тема имоти. Сидеровите хора нападнаха лидера на бившия си партньор в коалицията – Красимир Каракачанов, че като министър на отбраната е продал имоти с т.нар. отпаднала необходимост в София, Пловдив и край морето на много по-ниски цени от реалните. Каракачанов предостави много детайлна справка какво и къде се е продавало досега. По-интересен обаче е въпросът как ще се реши много по-важния въпрос – социалната политика, която да привлече повече българи в армията. Въпрос, който някои предишни министри смятаха за маловажен.

– Минавам всеки ден покрай комплекса на бившата Първа българска армия – на „Четвърти километър“. Днес там се изгражда огромен и скъп бизнес комплекс, на подарена от армията територия. В същото време военнослужещите нямат жилища, а тези, които получават ведомствени такива, са в руини. Получава се така, че армията с имотите, които е притежавала и притежава, е като в приказката „вода гази, жаден ходи“. Каква политика е нужна, за да се реши този въпрос, господин министър?

– Истината е, че от две десетилетия са раздавани имоти в София и другите гарнизони, където има търсене на квартири като Варна, Бургас, Пловдив. Били са продавани срещу смешни пари, подарявани са на общини, на други ведомства и така нататък. Още като станах министър, заявих, че времената на подаръци от военното министерство приключват. Не само, че не подарявам имоти, а успях и да върна седем имота. Единият е петдесет и шест декара в Поморие на брега на морето. Подарили ги на общината, защото, видите ли, в общината имало инвеститорски интерес.

Другите шест имота бяха на гърба на щаба на бившата Втора армия в Пловдив – деветдесет и един декара, които бяха подарени на община Пловдив, защото… армията няма нужда от жилища там? В същото време жилища за военните нито се купуват, нито се строят. Преди мен са подарени имоти на министерство на културата – едни петнайсет, шестнайсет декара, на които да се съхраняват декори. На страхотно място. Въпреки всичко са останали седем-осем нелоши имота, които стават за жилищно строителство в София. Подготвени са и следващите стъпки и вече обявихме това. И в София, и в Пловдив, и в Бургас (в Бургас са най-зле нещата, защото са останали много малко площи). Само в София има около хиляда и триста картотекирани военнослужещи, които нямат жилища. В същото време ние плащаме от бюджета по сто и петдесет лева квартирни на всеки без дом (това е максималната сума за семейство с две деца). Само че сто и петдесет лева за квартира, особено в София, са смешна работа. Ако в Ямбол сто и петдесет лева са, примерно, половината наем, то в столицата това му е една пета. Хем хората са недоволни, хем имотите един по един изчезват. Затова не съм продал нито един атрактивен имот – нито в София, нито в Пловдив, нито другаде. Дал съм на общини няколко имота, но след като първо са обявени за процедура за продажба и два пъти поред никой не се е явил. Подарил съм ги с изричното условие, че те ще бъдат за паркове, за градинки. Истината е, че три хиляди и петстотин души в армията нямат жилища и държавата им плаща част от наемите.

– Каква е Вашата идея?

– Моята идея е срещу отстъпено право за строеж да се придобият жилища, защото ние нямаме материалните възможности да строим. Първо, няма ги вече Строителни войски, които да ги изграждат – една глупост от края на деветдесетте: разтурването на Строителни войски.

– Стара Ваша болка.

– Да, защото циганите нито се дообразоват, нито придобиват професия, а се научават да бъркат по джобовете в трамваите и други дребни кокошкарски истории.

– Все пак трябва да се признае, че има много свестни и работливи роми.

– Да, така е. Но да се върнем към жилищата. Ще бъда откровен. Тръгна ли с наши пари да строим, винаги ще има съмнения, че някой е злоупотребил. Моята логика е простичка. Имаме имот, обявяваме го. Ако в района обезщетението е двайсет и пет процента от застроената площ, казваме, че това е минималната база, от която тръгва търгът и който даде повече и по-добри условия – печели. Само че ще искаме жилищата в завършен вид, за да могат хората само да си внасят багажа и да се настаняват.

– Оборотни жилища или с право на придобиване?

– Оборотни.

– И само за тези, които са в армията?

– Само тези, които са в армията.

– Кой ще поддържа тези жилища?

– Агенцията „Военни клубове и военно-почивно дело“, които и сега поддържат тези жилища.

– Между другото за първи път виждам основно да се ремонтират военни жилища от повече от… не знам колко години.

– Повече от сто и петдесет жилища са основно и напълно ремонтирани в София и настанихме сто и петдесет семейства. Но това не стига. Трябват още хиляда и петстотин квартири.

– Ако се върнем към имотите на „Четвърти километър“…

– Не са само там имотите. Има един много хубав имот в „Младост“, там обаче трябва да решим проблем с общината. В градоустройствения план е заложено да се строи училище. Е, може ли на чужд имот ти да строиш училище, без да питаш собственика. Мисля, че това ще го изчистим. Има и друг хубав имот на гърба на МО-2 – около петнадесетина декара.

– До каква степен ще се решат проблемите с тези имоти?

– Мисля, че на деветдесет процента, ако ние процедираме с тези седем-осем имота в София. Същото може да се случи и в Пловдив. Мога да покажа и къде има картотекирани военнослужещи. На първо място са в София, на второ – в Пловдив, следват Варна, Бургас. В по-малки мащаби са в Карлово, Стара Загора, Велико Търново. Навсякъде, с изключение на Карлово, имаме наши имоти, които могат да решат тези въпроси. В Карлово обаче можем да процедираме по друг начин. Срещу някакъв имот с отпаднала необходимост, някъде другаде в страната, към който се проявява интерес, да се закупят жилища, а не да получаваме пари.

– Само жилищата ли решават проблема на военнослужещите, за да бъде атрактивна професията?

– Не. Една от амбициите ни е да строим и детски градини, които не достигат. Ето какво се получава сега – парадоксално положение. Предлагаш на един капитан или един майор повишение и му предлагаш нова длъжност в София.

– Нека позная – не желае!

– Да. Няма да дойде и аз ще кажа защо. Първо, жена му трудно ще си намери работа. Второ, детето му няма да бъде прието в детска градина и трето, ти му даваш сто и петдесет лева за квартира. Да, погледнато на хартия ти му повишаваш и длъжност и заплата, но реално те се обричат на срив на стандарта на живот, защото реално повишението му ще понижи доходите. А и детето му няма къде да отиде на детска градина. На мен ми се е налагало да се моля на кмета на община София за двама военнослужещи – един офицер и един войник, които заминават за Афганистан, а децата им трябва да тръгнат на детска градина, а няма къде. Те трябва да отидат в зона с изключителен риск и отговорност и вместо да мисли как да си изпълнява мисията, той ще мисли как жена му ще се оправя с детето, което трябва да ходи на детска градина, а няма къде. Налага се да се обаждам и моля. В същото време армията е пълна с имоти, които през годините са подарявани на общината, продавани са или са изчезвали. Това е последният капитал на Министерство на отбраната, който трябва да бъде използван по предназначение и затова не съм продал нито един имот.

– Господин министър, каква армия охранява в момента София?

– Каква армия охранява София. Много интересен въпрос, на който се чудя дали да коментираме, доколкото никак не е симпатичен отговорът. След закриването на танковата бригада в Горна баня и на други подразделения на Българската армия, практически няма. Затова една от идеите ми е една от групите на Специалните сили – до триста човека, да бъде предислоцирана в София. В Горна баня има къде да бъде разположено поделение. Но около София поделенията са предимно логистични и едно на Сухопътни войски.

– Лично моето усещане е, че армията липсва в България. В София няма реално бойно поделение, но така е в Северозападна България, Югоизточна България.

– Така е.

– Не е ли време да се преосмисли ролята на армията и начина на финансиране, защото когато и каквото се случи в страната – все към армията се обръщат – изгубени в планината, бедствия, аварии, наводнения, пожари. В същото време получава бюджет само за военните си задължения, при това се съмнявам, че е достатъчно.

– Така е и това, което се опитвам да направя, е първо – да стане привлекателна военната професия и затова в няколко поредни години се увеличават заплатите. Имам уверенията от министъра на финансите, че и за 2021 година ще се увеличат възнагражденията. Никога досега не се е случвало в четири поредни години да се увеличават заплатите. Ако успеем да решим и въпроса с жилищата, голяма част от това, което съм замислил да се случи, ще се случи. На мен ми е ясно, че няма да съм аз този, който ще види този план завършен, защото процедурите са дълги и сложни. През ноември най-рано ще приключат процедурите за терените, което означава, че в момента, в който си тръгна от поста, ще започне да се строи. Но аз не разсъждавам от гледна точка на това дали аз ще режа лентите и ще се гледам по вестниците. За мен е важно да се съхранят тези активи на армията и да се решат проблемите на военнослужещите. Ако беше продължила тази политика отпреди три години, в обозримо бъдеще нямаше да остане нито един военен имот в София. В момента нарушавам националния план, спуснат ми от Министерски съвет, колко пари трябва да внеса в бюджета от собствени приходи, но няма да си позволя да оставя армията без имоти. Важното е да се направи нещо смислено за военнослужещите, отколкото имотите да бъдат продадени, някой да си завърти успешен бизнес, някой друг да тури комисионна в джоба и нещата да приключат.

– Как тълкувате натиска в парламента от Вашите партньори?

– Те вече не са ми партньори. Те понеже се чудеха какво означава „да опънеш ластика“, го опънаха и вече не са ни партньори. През лятото ги изгонихме, ако имате предвид „Атака“. Натискът е ясен и няма значение дали е политически или от някой, който е имал интереси да купува имоти и ние сме го спрели. Не знам. Вижда се, че е поръчка, защото говорят лъжи. Чух за продадени острови, полуострови. Единият имот, който визират, не е на морето, а е земеделска земя, не става за жилищно строителство и е продаден на много висока цена. Има много атрактивни военни имоти на морето, към които има огромен интерес, но не са продадени.

– Възможно ли е да се случи нещо? Да се окрупнят имотите на армията и да се направят военни квартали – жилища, детска градина, които да граничат с поделенията.

– Това е съвсем друга концепция. В момента войската е дислоцирана в големите градове – София, Пловдив, Карлово, Стара Загора, Варна и други големи или по-малки, но с добре развита икономика градове. Трудно ще намериш желаещи да служат, като дори с тези увеличения на заплатите, които осигурихме, не можеш да бъдеш атрактивен на фона на доходите в индустрията. Дори Карлово, където е концентрирана много войска, има в близост много заводи, които получават два пъти и половина по-големи заплати. Абсолютно сгрешена концепция.

– Защо?

– Ами, за да не се разсърди нашата съюзничка Турция, хайде да извадим всички поделения на турската граница и да ги предислоцираме в Централна България. Чисто политическа логика. Както беше политическа причината през 1999 г. да свалим от въоръжение ракетите СС-23, а по времето на управлението на Симеон Сакскобургготски да ги нарежем, без да получим нито една стотинка компенсация. Така че, когато армията се управлява от неразумни политически решения, се стига до такива парадокси.

Ако се върнем към имотите, в София не можем да направим военен град, но на имота, който се намира в „Обеля“, който е около 54 декара, компенсацията, която може да се получи, е на принципа жилищата на военните да бъдат отделени, отдолу да има детски градини и като тръгнат сутрин на работа, да оставят детето си и спокойно да служат. Толкова е просто.

Нашият гост

Красимир Каракачанов е роден е на 29.03.1965 г. в гр. Русе. През 1990 г. се дипломира като магистър по история в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2014 г. е доктор по международно право и международни отношения. Член е на Македонския научен институт – гр. София. През 1998 г. завършва първия курс на Училището за политика с обучение в Москва и Страсбург. Председател е на ВМРО. Бил е депутат в 38-ото, 40-ото, 43-ото и 44-ото НС. Избран за вицепремиер по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на 4 май 2017 г.

Източник: „Труд“