Топ Преса на гости у художника Даниел Кърцов от с. Барутин

– Здравей, Данчо, кажи в началото на нашия разговор първо няколко думи за себе си…

– Роден съм в с. Барутин, работил съм по Рудника, не съм бил само педагог. За­върших училище тук в Ба­рутин. В Смолян завърших училище за мебелист, обаче беше две години, не беше средно образование. При­брах се и завърших задочно в Доспат за да взема средно образование. След това ра­ботех на Рудника, случайно попаднах на Фабриката /Нитекс/. Тук г-жа Маринска, профпредседател, каза за мен, че съм бил художник. А дотогава рисувах по Руд­ника.

Тя ме взе във Фабриката като художник. Там изка­рах близо три години, и кан­дидатствах в тогавашното Станке Димитров, днешния гр. Дупница. Там с мои коле­ги от Троян направихме пър­вата си изложба като сту­денти в града. Отделно си участвахме в института на изложби. Ние бяхме първите двама колеги, които прави­хме самостоятелни изложби – това за нас бяха едни от най-големите изяви.

Втората година се появи един конкурс за запазен знак /лого/ на единадесета републиканска спартакиа­да на учителските институ­ти в България. Аз реших да участвам. Конкурсът беше анонимен, аз случайно спе­челих първата награда. Това също беше голяма заслуга, след което цялата украса на това събитие беше под мое ръководство. Искаха накрая там да остана като председател на тяхното чи­талище и главен художник на града. Аз отказах, защото бяха ми предложили в едно пловдивско елитно училище като преподавател по изоб­разително изкуство. И оттам отказах и се прибрах в моя роден край.

След една-две години се обяви национален конкурс в България за най-чистите общини /свързан с хигиени­зирането на общините/. Аз се подготвих с много добри макети, отидох в Смолян на художествен съвет, там все още не бях познат, Петър Стайков беше председател. Като видя макетите просто много ги харесаха и дадоха много висока оценка. От там бях приет за член на Съюза на художниците в Смолян, дълги години бях член. Но след промените цялата гру­па се разби.

В същото време аз бях учи­тел в с. Барутин…

– Имаш доста опит зад гърба си в различни об­ласти. Да започнем с това – ти си преди всичко един от най-добрите художници в Община Доспат и региона. Колко картини успя да нари­суваш към днешна дата?

– До едно време ги броях, водих си ги в тетрадка осо­бено собственика на карти­ната. Просто ако се наложи да правя някой ден изложба да знам коя картина къде се намира. Но по едно вре­ме спрях, защото имах мно­го поръчки е не смогвах да върша и тази работа. Но кар­тините са много и най-разно­образни: пейзажи, портрети …

– Кои са любимите ти кар­тини?

– На един художник не би трябвало да има любима картина. Все едно да имаш любимо дете. Всяка картина си носи своя стил. Повечето ми поръчки са били на пей­зажи край язовир „Доспат”.

– Кои гледки нарисува по­край язовира?

– Всичко се търси покрай язовира. Аз ги имам доста от картините в компютъра, и като дойде клиент му пред­лагам. Изгрев, залез, залив, Просеката, имам самостоя­телни борове, които са много интересни. Като се видят, кли­ента си поръчва съ­ответната картина. Много клиенти са ми поръчвали портрети.

– Ти имаш дълъг стаж като учител. Колко години посве­ти на тази професия и на какво успя да научиш своите въз­питаници?

– Въпросът е мно­го интересен, защото по-голямата част от живота си съм го от­дал на децата. Като млад учител започ­нах тук в родното ми село. Тогава имаше голяма самодейност и към читалището и към училището. Аз водих и кръжок по изобразително из­куство. Ти също ми беше ученик. Имаше голяма школа, имах едно голямо пости­жение. Например в плевенското село Тръстеник имаше международно би­анале, като обрахме всички награди за всички възрасти. Аз използвах една много интересна тех­ника на рисуване и нито една картина не беше ми махна­та от изложбената зала. Напротив тази изложба продължи да пътува по целия свят. Един куриоз горския Камберов /мисля че е твой набор/, след дълги години, вече завършил, стана гор­ски, получих поздравител­но писмо от Холандия за негова картина. Получавах писма от къде ли не. Тая тех­ника беше много интересна, а и темата, която беше фо­кусирана също – „Космоса и морско дъно”, две много противоречиви теми, рисува се на черна хартия с бяло и става много интересно. Това ги впечатли журито. Получих писмо от Холандия, едвам ми го преведоха от холанд­ски на английски, с което ме канеха ме в Холандия. Но вече беше много късно. Имах много големи успехи с децата.

След което се преместих в Доспат. Там също имаше ученици, които изучаваха ди­зайн, преподавах дизайн на облеклото, а същевременно имаше и паралелки мебелно производство. На тях също преподавах. И така.

– Ти си и музикант, нали? Доколкото знам изработваш и музикални инструмен­ти, например китари. Това вдъхновение от къде идва? Какво трябва за да започ­неш да правиш китара?

– И това е интересен въ­прос. По принцип зодия во­долей е вярно, че те са твор­чески личности. Моят баща беше дърводелец. И покрай него започнах да правя пуш­ки от дърво. Започнах и дру­ги неща в работилницата. След което моя брат най-го­лемия беше студент в Пло­вдив и дойде с една малка акустична китара в селото и така ме зарази мен и ос­таналите приятели, с които по-късно направихме група, тогава се наричаше вокал­но инструментална група. И така се влюбих в китарите. Дето съм правил китари, на­шето производство нямаше бяла китара и аз се опитах, аз си направя тялото, а оста­налите части от купешка ки­тара, първите опити. И така излезе после, че стана много сполучлива. Продадох една, продадох втора, правих ги по лиценз на „Фендер”, една американска фирма, те са най-известните в света. И така се влюбих докато бях по-млад, купувах си адап­тери, части, правех китари и продавах. Както виждаш тия китари, всички са мое производство за децата. Те не са продаваеми. Това са част от китарите, които съм правил. Имахме естраден състав в читалището прави­хме концерти, в Смолянски окръг също. Имахме категория, в заведе­ния сме свирили. Аз ходих и на школа в Пловдив за да мога да чета нотите – из­исква се поне един от музикантите да може да чете ноти. Иначе няма да ти дадат категория. И така, така, след това всички се оженихме…

– Имаш и творби от дър­ворезба. Произвеждаш и мебели…

– Ами то всичко е свър­зано. За да направиш му­зикален инструмент първо трябва да имаш големи по­знания от дърво. От какво трябва да се изработи, как трябва да се изработи. Гри­фа от един материал, тяло­то от друг материал, това са много подробности. Аз четях много книги…

– От какво става китара­та?

– Китарите се делят на три: акустична, като тази голямата там. Горе тъмно­червената е полуакустична и електрическа. Най-трудно се изработва акустичната китара. Тя се прави от мате­риал, от който се изработва и цигулката. Предния панел се изработва от саморъч, който се дели на лятна дър­весина, късна дървесина по 1 милиметър. Това е и ци­гулката, това е и гъдулката, за предните панели. Има много подробности, но няма да ни стигне времето за да се обясни изработването на един музикален инструмент.

А мебелното производ­ство, то пак е свързано. Аз съм бил преподавател, ди­пломиран учител по изобра­зително изкуство и дървооб­работване. Като студент съм изучавал дърворезба, ме­белно производство, видове сглобки… Но не всеки мебе­лист става дърворезбар. Бях много не любопитен, а лю­бознателен. Четях специал­ни книги, имаше една поре­дица „Направи си сам” и от нея съм вземал много неща, там самите автори не крие­ха нищо – какви длета се из­ползват, на какво дърво се изработва дър­ворезбата, на какво дърво се учи как да ста­неш дърворез­бар, например на меко дърво, където няма жилки. Про­фесионалното дърво за дър­ворезба е орех, махагон, мура /банска мура, рилска мура/. Дърворезби­те са много видове. Това се изучаваше в часовете по изобразително изкуство в шести или седми клас беше имаше цял раздел за дърво­резбата.

В Доспат в началото с уче­ниците в специалност ме­белно производство имах следобеден кръжок по дър­ворезба. Тези, които минаха тая школа ставаха много ус­пешни дърворезбари.

– Това със сигурност е дар­ба. От къде я имаш?

– Пак интере­сен въ­прос. Аз като съм из­след­вал родословното си дърво, изглеж­да съм имал някой прадядо, който е бил талант­лив, но не е развил таланта си. За дърводелството обяс­них, че баща ми е бил само­ук, учил се е от някакъв стар майстор, аз от него и после вече другите неща съм ги изучавал.

– Кой е наследил вашия талант и в какви области?

– Ами предполагам, че и двамата ми синове имат ня­каква дарба. Големият ми син завърши инженерен ди­зайн в София, сега в момен­та работи в областта на те­левизионната реклама. Той наследи и китарата – черве­ната съм я подарил на него, а бялата на малкия син. Той беше барабанист, бяха си направили група тука. Спом­няш си нали. Тази група в стил джипсън китара беше първата китара на Сашко, сега я реставрирам. Малкия по писането го усещам, не се раздава да рисува, но по писане на писма, усещам, че ръката му е добра. Като ма­лък е рисувал покрай мене, но определено има наследе­ни умения.

– Какво ще пожелаеш на всеки, който ще прочете това интервю?

– Първо, пожелавам да сме живи и здрави, и тези, които си нямат моя картина, а имат възможност да си за­купят, могат да си поръчат някоя моя ценна картина. Картината е най-ценния по­дарък. Защото винаги когато влезне човек в помещението, където сте я поставили, карти­ната се вижда първо, защото тя се монтира на нивото на очната линия или с други думи тя ви е в очите. Друг подарък какъвто и ще да е остава скрит или в чекмедже, или в рак­ла. Картината е най-до­брия подарък. А пък за добри хора правя и от­стъпки.

– Какво ще кажеш на мла­дите. Те живеят в съвсем друго време, други са им оч­акванията.Какво е най-ва­жното за да успееш?

– Много труден въпрос, защото всички сме свиде­тели, че младите мигрират нанякъде. Аз просто от как­то съм пенсионер и не по­знавам млади хора. Нямам наблюдение за някакви тво­рци, защото всички отидоха в различни посоки, в т.ч. и в други държави до оцеляват. Те берат ягоди, с това се за­нимават, нямат време за из­куство. Дори да имат някак­ви заложби те не могат да ги развият. Те можеха да ги развият при някой с опит…но…

– Тъжна картина….

– Направо е тъжна кар­тината, идвали са при мен ученици на уроци например, които са кандидатствали и досега съм нямал неприет ученик – в смолянската гим­назия, в пловдивската гим­назия, дори и в академията в София. За всички, началното рисуване е еднакво. Просто аз съм изгубил надеждата в младото поколение. Ако си бяха тука, сега щях да имам най-малкото 15-20 ученици на уроци при мене, които ис­кат да рисуват или да изуча­ват дърворезба.

– Ще се върнат ли млади­те според тебе?

– Според мен ще се завър­нат, когато се смени цялост­ната политика на държава­та. Хубаво е, че сме в Европа, радващо е, но много талант­ливи деца от България из­чезнаха. Някои завършват, а някои прекъсват образо­ванието си и отиват там да оцеляват. Това е истината. Завръщането на младите хора може да обедини всич­ки. Много близки, които са разделени се отчуждават на практика.

Вестник “ Топ Преса „